Решение № 12182 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12182 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110111127 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Александър Александров – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответниците в качеството си на законни наследници на починалият ответник Н. Н. Н. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата С. Б. Н. с ЕГН **********, от****, в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение относно пасивната процесуална легитимация, тъй като твърди, че като съпруга на починалия син ****Н. Н. с ЕГН ********** не е наследник на починалия ответник Н. Н. Н. с ЕГН **********.

Ответницата Д. Н. Т. с ЕГН **********, от**** в срока по чл. 131 е 1 подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за заплащане на останалите суми над тези по давността, претендира направените по делото разноски.

Ответницата М. Н. Н. с ЕГН **********, от **** в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за заплащане на останалите суми над тези по давността, претендира направените по делото разноски.

Третото лице-помагач *****, със седалище и адрес на управление *****, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответниците Д. Н. Т. с ЕГН **********, и М. Н. Н. с ЕГН ********** имат качеството на потребител на топлинна енергия, а ответницата С. Б. Н. с ЕГН ********** няма това качество. По делото е приет и приложен като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 22.10.1971 г., видно от който Н. Н. Н. и М. Т. Н. са закупили апартамент № ******на д**** в бл. ****. От приетото и приложено като доказателство удостоверение за наследници № **** г., се установява, че след смъртта си на 15.05.2017 г. Н. Н. Н. е оставил следните наследници – съпругата си М. Т. Н. с ЕГН ****, дъщеря си Д. Н. Т. с ЕГН ********** и внучката си М. Н. Н. с ЕГН **********, дъщеря на починалия му син *Н. Н. с 3

ЕГН **********. Тъй като процесният топлоснабден имот е придобит като СИО по време на брака на Н. и М. Н.и, квотите в съсобствеността са, както следва – за М. Т. Н. 4/6 ид.части, и по 1/6 ид. част за Д. Н. Т. и М. Н. Н..

След смъртта на М. Т. Н. нейните 4/6 ид. части са наследени от Д. Н. Т. и М. Н. Н., всяка по 2/6 ид.п части, от което следва, че всяка от тях има по ½ ид. част от процесния имот.

Доколкото не се оспорват фактике, които ищеца се домогва да докаже с исканата СТЕ, такана не е допусната, но с оглед наличието на възражения за издтекла погасителна давност, по делото е допусната и изслушана ССчЕ, като същата дава заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 535, 75 лева, от които 447, 14 лева главница и 88, 61 лева лихва за забава.

А. По отношение на ответницата С. Б. Н. с ЕГН **********:

От изложеното по-горе се установи, че ответницата С. Б. Н. няма качеството на законен наследник нито на Н. Н. Н. с ЕГН **********, нито на М. Н. Н. с ЕГН **********, поради което няма и качеството на поотребител на топлинна анергия, поради което предявените против нея искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Б. По отношение на ответниците Д. Н. Т. с ЕГН **********, и М.

Н. Н. с ЕГН **********:

В отговора на исковата молба и двете ответници са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Също така всяка от тях е представила доказателства за платена сума по делото – Д. Н. Т. за сумата в размер на 270 лева, а М. Н. Н. за сумата в размер на 90 лева. Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.02.2024 г. Размера на 4 погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 177, 72 лева, от които ½ част на Д. Н. Т. се равнява на 88, 86 лева, а ¼ част на М. Н. Н. се равнява на 44, 43 лева.

С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия против ответницата Д. Н. Т. да бъде отхвърлен за сумата в размер на 88, 86 лева, като погасен по давност. Оставащата част от главницата, в размер на 187, 59 лева, е заплатен от ответницата Д. Н. Т. на 14.05.2024 г., поради което законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането – 13.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 5, 46 лева, като законната лихва също така е заплатена. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., за сумата в размер на 53, 67 лева не е в периода на давността, същото важи и за иска за главница за дялово разпределение за периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., за сумата в размер на 21, 64 лева, като тези два иска също са заплатени.

Законната лихва върху иска за главница за дялово разпределение за периода от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането – 13.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 0, 63 лева. Доколкото ответницата е внесла сумата в размер на 270 лева, а общия размер на исковете, които съдът счита за основателни, възлиза на 268, 18 лева /заедно със заплатената законна лихва/, следва същите да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на делото.

Иска за главница за топлинна енергия против ответницата М. Н. Н. следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 44, 43 лева, като погасен по давност. Оставащата част от главницата, в размер на 24, 68 лева, е заплатен от ответницата М. Н. Н. на 10.05.2024 г., поради което законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането – 09.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 0, 68 лева, като законната лихва също така е заплатена. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., за сумата в размер на 13, 41 лева не е в периода на давността, същото важи и за иска за главница за дялово разпределение за периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., за сумата в 5 размер на 5, 41 лева, като тези два иска също са заплатени. Законната лихва върху иска за главница за дялово разпределение за периода от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането – 09.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 0, 15 лева. Доколкото ответницата е внесла сумата в размер на 90 лева, а общия размер на исковете, които съдът счита за основателни, възлиза на 44, 33 лева /заедно със заплатената законна лихва/, следва същите да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на делото.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен както по отношение на ответницата Д. Н. Т., така и по отношение на ответницата М. Н. Н..