Решение № 101 от 14.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603804 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 08.04.2022 г. по Н.О.Х.Д. № 7853/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е признал обвиняемия З. В. Т. за виновен в това, че на 23.11.2019 г. около 11:40 часа в гр. София, по ул. „******* *******“, с посока на движение от бул. „България“ към бул.

„Цар Борис III“ след завиване вляво по ул. „Дойран“ в района на № 26, при управление на МПС - лек автомобил „Фиат”, модел „Пунто” с ДК №******* е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като е възприел със закъснение навлизащата на ул. „Дойран“ и движеща се е посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила му пешеходка С. Г.

Н., като реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:

„Счупване на костите на тазовия пръстен в ляво - горното и долно рамо на лявата срамна кост, крилото на лява хълбочна кост, лявата странична част на сакрума в ляво, които поради анатомична и функционална свързаност е функцията на долните крайници, при оздравяване без усложнения поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни от датата на травмата, прието за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

На основание чл.54 от НК, СРС е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки:

• по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, е периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

1

• по чл. 42а, ал. 2 т. 2 - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

Съобразно разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 343 ал.1 б. „б”, пр.2 вр. е чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК, съдът кумулативно е наложил на подс. Т. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.

На основание чл. 304 от НПК първият съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а именно да е осъществил вмененото му престъпно деяние, нарушавайки разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.

Срещу решението в срок е постъпила въззивна жалба, както и допълнение към същата от подс. Т., чрез упълномощения му защитник – адв. К. С. . В сезиращите СГС въззивна жалба и допълнение към нея се навеждат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Акцентира се върху мотивите на първия съд, като защитата счита, че същите са непълни и неясни до степен да бъдат приравнени до липса на мотиви. Адв. С. излага аргументи, в насока, че не следва да се дава доверие на показанията, депозирани от пострадалото лице. Защитникът релевира обстоятелствени възражения и в посока, че не следва да се кредитира изготвената и приета съдебна автотехническа експертиза. В заключение се моли СГС да отмени атакуваната присъда и постанови нова, оправдателна така. В условията на алтернатинвост, защитата отправя искане в хода на въззивното производство да бъде допуснато ново комплексно тройно съдебномедицинска експертиза и автотехническа експертизи. Моли се и при евентуален извод за виновност на подсъдимото лице, СГС да вземе предвид многобройните, според защитата, смекчаващи отговорността обстоятелства и да намали определеното на Т. наказание.

В разпоредително заседание от 05.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че ще се произнесе по доказателствените искания на защитата в открито съдебно заседание.

Действително СГС констатира известни дефицити в доказателствената съвкупност, поради което и счете, че за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.

313 и чл. 314 от НПК, както и за изясняване на обективната истина по делото следва да се изготви нова комплексна медико автотехническа експертиза, поради което и се наложи провеждането на съдебно следствие.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, СГС определи да се изготви комплексна медико-автотехническа експертиза и след разпит на вещите лица прие заключението по същата.

В хода по същество пред въззивната инстанция адв. С. поддържа подадената жалба и допълнението към нея с доводите изложени в същите. Изразява несъгласие с новоприетата КМАТЕ, като излага обстоятелствени аргументи в тази насока. Защитникът счита, че съществуващите по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че подзащитниият му следва да бъде признат за виновен. В заключение моли съда да отмени атакувания първоинстанционен акт, като постанови нов, с който да признае подс. Т. за невиновен. Прави се и алтернативно искане, ако съдът приеме подсъдимия за виновен, то да намали срока на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 9 /девет/ месеца на 3 /три/ месеца.

Представителят на държавното обвинение счита присъдата на СРС за законосъобразна и справедлива, постановен в унисон с доказателствената съвкупност. Моли съда да остави жалбата на защитата без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не 2 намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, установена след обстойно изследване на приобщения доказателствен материал, която се изразява в следното:

Подсъдимият З. В. Т. е роден на ******* година в гр.

София, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, неженен, средно образование, студент, живущ в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *******, работи като IT специалист в „Ай Би Ем“. Подсъдимият не е осъждан. С решение от 12.10.2020 г., постановено по НАХД № 10843/2020 г. по описа на СРС и влязло в законна сила на 28.10.2020 г. подсъдимият З. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. С платежно нареждане от 04.11.2020 г. подсъдимият Т. заплатил наложената му глоба.

Към 23.11.2019 г. подсъдимият З. В. Т. бил правоспособен водач - същият притежавал свидетелство за управление на МПС № 282610285, категория В, като същият се водел на отчет в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

На 23.11.2019 г. преди обяд подсъдимият З. Т. управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с per. № *******, движейки се в гр. София по ул. „******* *******“ с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Цар Борис III“. Времето било ясно, пътната настилка била асфалтова, суха, видимостта към пътя била добра. Около 11:40 часа подсъдимият достигнал кръстовището на ул. „******* *******“ с ул. „Дойран“, където спрял с управлявания от него лек автомобил, тъй като се движел по път без предимство.

Подсъдимият се огледал за други леки автомобили, движещи се по ул. „Дойран“, тъй като искал да извърши маневра завой на ляво. След като се уверил, че в този участък от пътя няма движещи се автомобили същият предприел маневра завой на ляво, движейки се със скорост от около 13,57 км./час.

По същото време свидетЕ.та С. Н. се движела пеша по десния тротоар на ул. „******* *******“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“. Достигайки до кръстовището с ул. „Дойран“ свидетЕ.та решила да пресече улицата. Улица „Дойран“ била с четири ленти за движение, по две във всяка посока. Пътните ленти в посока от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Т. Каблешков“ били с ширина 3,20 метра всяка, като били разделени от пътна маркировка „единична прекъсната линия“. СвидетЕ.та се уверила, че в района на кръстовището на ул. „Дойран“ с ул. „******* *******“ няма движещи се леки автомобили по ул. „Дойран“ в двете посоки, а отсреща на ул. „******* *******“ видяла, че има спрели автомобили. На свидетЕ.та й се сторило, че водачът на автомобила, който се намира на ул.

„******* *******“ срещу нея й дал знак с ръка да пресече, поради което тя предприела пресичане на ул. „Дойран“. Междувременно подсъдимият предприел маневра завой на ляво, като същият гледал надясно спрямо посоката му на движение, с цел да се увери, че няма приближаващи по ул. „Дойран“ откъм бул. „Гоце Делчев“ автомобили. Подсъдимият навлязъл в лявата пътна лента на ул. „Дойран“ с посока към бул. „Т. Каблешков“, движейки се със скорост от около 13,57 км./час, погледнал направо и възприел със закъснение пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.. Подсъдимият Т. предприел спиране, но въпреки това с предната дясната част на управлявания от него автомобила в областта на десния фар ударил в лявата част на тялото пешеходката С. Н.. От удара първоначално пешеходката се наклонила към автомобила, след което паднала на пътната настилка на около 1,30 метра от мястото на удара на дясната си част. Ударът между автомобила, управляван от подсъдимия З. Т. и пешеходката С. Н. настъпил в лявата пътна лента на ул. „Дойран“, на около 5,90 м. в ляво от десния край на платното за движение на ул. „Дойран“ и на около 7,20 метра по дължина на пътното платно на ул. „Дойран“ след кръстовището е ул. „******* *******“ с посока към бул. „Т. Каблешков“ /след линията на ориентира, възприет в изготвената в хода на ДП скица/.

Вследствие на удара свидетЕ.та Н. получила травматични увреждания, след които и следните: счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост, счупване на крилото на лява хълбочна кост, счупване на лявата странична част на сакрума в ляво, които увреждания 3 поради анатомична и функционална свързаност с функцията на долните крайници в съвкупност реализирали медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.

След инцидента подсъдимият излязъл от автомобила и опитал да помогне на свидетЕ.та Н. да се изправи от земята, но тя не успяла. В 11:43 часа на тел. 112 бил подаден сигнал за реализираното ПТП от свидетелите М.Т. и Г..С.. На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ в състав свидетелите М.П. /фелдшер/ и К.Н. /шофьор на линейката/ и екип от ОПП- СДВР, част от който бил свидетелят М.Т.. Пострадалата С. Н. била отведена във Военномедицинска академия, а свидетелят Т. изчакал пристигането на огледна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен протокол, фотоалбум и скица на местопроизшествието.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали, събрани по делото. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията н а чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил доказателствените източници, обосновали неговите фактически констатации, вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е интерпретирал тяхното съдържание, като въззивната инстанция споделя доказателствения анализ, направен от първия съд и затова не се налага да го преповтаря.

Единствените доказателствени изводи на СРС, с които настоящата инстанция не би могла да се съгласи са относно наличието на основания за кредитириуемост на изготвената в хода на ДП и приета в хода на съдебното следствие пред СРС автотехническа експертиза.