Определение № 26277 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26277 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Н.а като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100513378 по описа за 2025 година

Производството e по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано по предявена жалба от Ц. Н. П., вх.№ 38537/6.11.2025г. срещу постановление на ЧСИ А. П., рег.№ 849 с район на действие СГС от 26.08.2025г. за прекратяване на производството по изп.дело № 39/20г. Жалбоподателят намира, че съдебният изпълнител неправилно е прекратил производството по делото, тъй като не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноските по делото. Прави се искане да се отмени обжалваното постановление.

Предявена е и втора жалба от Ц. Н. П., която /неправилно/ е входирана със същия вх.№ 38537/6.11.2025г. срещу разпореждане на ЧСИ А. П. от 27.10.2025г., с което отказва да присъди на длъжника Ц. П. сторените от него разноски в изпълнителното производство.

Направено е искане за отмяна на разпореждането.

Жалбите не са връчени на взискателя по изпълнителното дело, но въззивният съд намира , че не се касае за процесуално нарушение от страна на ЧСИ, тъй като обжалваните два акта касаят само длъжника по изпълнението.

Депозирано е становище от ЧСИ А. П., според което жалбите са процесуално недопустими, а по същество и неоснователни.

Съдът намира следното:

Изп.дело № 39/20г. е образувано по молба вх.№ 140/6.01.2020г. на взискателя Столична община въз основа на НП № 285904/2016г. на кмета на СО, с което на Ц. Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., платима в полза на общинския бюджет. Върху постановлението е отбелязано, че е влязло в сила на 21.04.2017г.

С молба от 14.08.2025г., подадена чрез процесуален представител, длъжникът Ц. П. е уведомил ЧСИ, че НП, въз основа на което е образувал изпълнителното производство, е отменено от съда, поискал е да се прекрати изпълнителното дело, да се вдигнат наложените 1 запори върху банковите му сметки и да му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Във връзка с последната претенция е представен и договор за правна защита и съдействие.

По указания на ЧСИ, допълнително с молба от 26.08.2025г. длъжникът е представил и препис от влязлото в сила на 13.10.2021г. решение от 30.03.2021г по НАХД № 4822/2020г. на СРС, с което, по жалбата на Ц. П., НП № 285904/2016г. на кмета на СО е отменено.

С постановление от 26.08.2025г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.7 ГПК, разпоредил е вдигане на наложените банкови запори, а по отношение претенцията за присъждане на разноски в полза на длъжника е посочил, че не е законово управомощен да присъжда в полза на длъжника разноски по изпълнението /за адвокатски услуги/.

На 27.10.2025г. ЧСИ е издал отделно разпореждане за разноските, с което отново е отказал да присъди в полза на длъжника разноски в хода на изпълнението поради липсата на законови правомощия за това.

Постановлението от 26.08.2025г. и разпореждането от 27.10.2025г. са връчени на длъжника, чрез неговия процесуален представител, на 27.10.2025г. Жалбите срещу двата акта са депозирани до съда чрез ЧСИ на 6.11.2025г., т.е. в двуседмичния срок по чл.436 от ГПК. Направено е и искане от жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на държавна такса във връзка с обжалваните действия на ЧСИ, поради липсата на средства. В подкрепа на искането е представена декларация по чл.83 ал.2 от ГПК по образец, видно от която жалбоподателят не притежава имущество, получава пенсия в размер на 331лв. Представено е и решение на ТЕЛК от 22.01.2025г., видно от което на жалбоподателя е определена 62% ТНР за срок от 3г.

Преди да пристъпи към разглеждане на жалбите, които се установи да са подадени в срок, въззивният съд следва да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса.

Съобразявайки, че жалбоподателят получава месечен доход – пенсия в размер на 331лв., не притежава имущество, от което да се издържа, с решение на ТЕЛК са му определени 62% степен на увреждане , съдът намира, че са налице условията на чл.83 ал.2 от ГПК същият да бъде освободен от заплащане на държавната такса за разглеждане на подадените от него жалби. Жалбоподателят няма средства да ги заплати.

В жалбите се обжалва отказът на ЧСИ да присъди на длъжника направените от него разноски в изпълнителното производство, както и прекратяването на изпълнителното производство.

Съгласно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Тъй като такъв отказ не е налице, жалбата срещу постановлението за прекратяване се явява недопустима. Длъжникът не може да обжалва прекратяване на воденото срещу него принудителното изпълнение. То може да се обжалва само от взискателя, съгласно чл.435 2 ал.1 т.3 от ГПК.

Жалбата, касаеща отказа на ЧСИ да присъди в полза на длъжника разноски по изпълнението, също е недопустима. Отказът на ЧСИ да присъди на длъжника разноски, направени в изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Съгласно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските, направени в изпълнителния процес е уреден в чл.79 от ГПК, който предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. ЧСИ е несъдебен орган, на който са възложени публични функции по реализиране на съдебно признатото вземане на взискателя по принудителен ред, определен в ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда взискателя за сторени от длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото прекратяване. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК в този случай, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за разноските в полза на длъжника не би се ползвало със сила на присъдено нещо, съответно въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист /чл.404 от ГПК/. Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство, съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.

Както и приема съдебната практика, в такива случаи за длъжника остава възможността да установи вземането си от взискателя по исков ред, като направените от него разноски в изпълнителното производство имат характер на търпени вреди, и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски.

Сочената в жалбата практика на ВКС не е относима към настоящия спор, тъй като касае случаи на защита на длъжника срещу прекомерни разноски на взискателя.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд приема, че жалбите следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Ц. Н. П., ЕГН ********** от заплащане на държавната такса за производството по в.гр.д.№ 13378/25г. по описа на СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими подадените от Ц. Н. П., ЕГН **********, длъжник по изп.дело № 39/2020г. по описа на ЧСИ А. П., рег.№ 849 с район на действие СГС, жалба вх.№ 38537/6.11.2025г. срещу постановление на ЧСИ А. П. от 26.08.2025г. за прекратяване на производството по изп.дело № 39/20г. и жалба, със същия вх.

№ 38537/6.11.2025г., срещу разпореждане на ЧСИ А. П. от 27.10.2025г., с което е постановен отказ да се присъдят в полза на длъжника Ц. П. сторените от него разноски в изпълнителното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 13378/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4