Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7785 от 01.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56620/2024
Вид
Решение № 7785
Подписан
01.05.2025
В сила
01.05.2025
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 140 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 7785 гр. София, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело № 20241110156620 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по подаден от И. М. И., чрез адв. М. и адв. Р., срещу Столична община осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск от общодължимата сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от падане на 03.07.2024 г. поради необезопасяване на пътната настилка – тротоарни плочки на **********, за чиято поддръжка носи отговорност Столична община, ведно със законната лихва върху сумата от 03.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен преподавател по методика на клавирно обучение, педагогическа практика – пиано и ритмика към Националната музикална академия, като професионалната и деиност е свързана с преподаване на пиано на деца и студенти. На 03.07.2024 г. около 10.30 часа И. М. И. се придвижвала пеша по тротоара на ********** от страната на нечетните номера, отиваики към аптека ****, находяща се на адрес в **********************. На около 5 метра след подминаването на магазина за млечни продукти ********* на ********** № 47 в непосредствена близост до ненаименован търговски обект на ****************** ищцата стъпва на плочка, част от тротоара, която се оказва незакрепена, губи равновесие и стъпва на съседната плочка, която също е незакрепена, в резултат на което губи равновесие и падаики към земята протяга ръце напред, за да се подпре и да предотврати удар на главата си в тротоара. При контакт с друга от незакрепените плочки дясната ръка на ищцата потъва в оставеното между плочките пространство и се чупи. Ищцата усеща силна болка в ръцете и дясното си коляно. На помощ на ищцата се притичва жената, работеща на търговския обект на ********** № 43 и и изнася стол, на които ищцата да седне и да се съвземе. След настъпването на инцидентна на 1 мястото пристига съпругът на ищцата, които и оказва съдеиствие и я отвежда до ******* на ***************, където срещу заплащане и е направена рентгенова снимка и е установена фрактура. Извършилият прегледа рентгенолог насочва ищцата към ********************* за спешна манипулация при травматолог. Дежурният травматолог във *** прилага упоика и намества установена вклинена кост, след което поставя имобилизираща превръзка /гипс/. На 18.07.2024 г. е извършена контролна снимка в ДКЦ II-Б**, от която се установява, че счупването не е зараснало, а на 27.08.2024 г. след сваляне на гипсовата превръзка се установява цялостно отичане на ръката и непълно възстановяване след счупването. Докато е била с гипсирана ръка И. М. И. непрестанно изпитва билка, която непосредствено след инцидента била с особено интензивен характер. Към момента на подаване на исковата молба болката на мястото на счупването е перманентна, предизвиква чувство за отпадналост и е силно осезаема дори при покои на краиника. След инцидента ищцата е станала напрегната и тревожна, което допълнително влошило възможността и за пълноценен сън, която вече била засегната от изпитваната болка. Чувствала се зле и поради невъзможността да осъществява професионалните си деиности, включително и обстоятелството, че е активно концертиращ пианист и като солист и като партньор на други музиканти и певци. Ищцата била принудена да прекрати и преподавателската си деиност към Националната музикална академия и предоставянето на частни уроци по пиано. Била затруднена и в осъществяване на основните и обичаини деиности в домакинството си. Почувствала се в тежест на близките си, станала по- затворена, мълчалива, загубила радостта от живота. Липсата на яснота дали ще може да свири отново изживявала особено драматично. Стеснила е социалната си среда. Посещава рехабилитационни процедури, чиято прогнозна продължителност не може да бъде установена. Болките, които изпитва и понастоящем, се заострят при влошаване на времето.

Твърди, че ответната страна – Столична община отговаря за поддържането на пътната инфраструктура на територията си, а и към настоящия момент тротоарната настилка на мястото на настъпване на инцидента не е поправена. Липсата на предприети мерки за отстраняване на неравностите по пътя била причина за настъпване на инцидента. Моли за уважаване на иска в пълен размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Столична община, чрез юрисконсулт А.. Ответникът оспорва иска, като счита, че същият е недоказан, защото не се установява механизмът на произшествието, нито причинно-следствената връзка между твърдения инцидент и настъпилите вреди. Оспорва размера на претенцията. Прави възражение за съпричиняване като твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа при движение, която да гарантира личната и безопасност. По повод твърдението, че ищцата е прекратила преподавателската си деиност, сочи, че от приложените от нея писмени доказателства се установява, че това се е случило още на 31.05.2024 г., т.е. преди настъпване на инцидента. Оспорва доводите за влошено психологично състояние на ищцата, като заявява, че липсват данни за предходното и състояние. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за уважаване на предявеното възражение за съпричиняване и присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

2

В открито съдебно заседание проведено на 01.04.2025 г., в което е даден ход на устните състезания, ищцата се явява лично и се представлява от адв. Р., която изцяло поддържа исковата си претенция и моли за уважаване на предявения иск.

Ищцата заявява, че след инцидента не може да упражнява професионалната си дейност на музикант, защото не се чувства „годна“, тъй като усеща, че не свири, както трябва, единствено приема деца за консултация по отношение на детския репертоар. Иска уважаване на предявената претенция.

Ответникът е бил представляван от юрисконсулт А., който който счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен или присъденото обезщетение да бъде в занижен размер. Моли за отхвърляне на иска или присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства: извлечение от система на ******* от 03.07.2024 г. по отношение на И. М. И. за извършена рентгенография, лист за преглед на И. М. И. в КДБ /СО на *** от 03.07.2024 г., извлечение от системата на „ДКЦ II Б**“ за рентгенография на 18.07.2024 г., извлечение от система на ******* от 27.08.2024 г. по отношение на И. М. И. за извършена рентгенография и съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р М. Г. от 04.09.2024 г., от които се установява, че ищцата е претърпяла травма на дясната си ръка, вследствие на падане на тротоарна настилка, при което е счупен долния край на лъчевата кост на ръката. Установява се, че веднага след инцидента ищцата е потърсила медицинска помощ, направени са съответните образни изследвания и е проведено е лечение.

По делото е изслушана и прието като доказателство неоспореното заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира с доверие по реда на чл. 202 ГПК като обосновано и задълбочено и го поставя в основата на фактическите и правните си изводи. Въз основа на приложените медицински документи и при извършен личен преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че И. М. И. е получила травматично увреждане в дисталната /долна/ част на лъчевата кост /радиуса/, довело до фрактура в описаната част от лъчевата кост, топографски разположена на около 2 см.над гривнената става на китката, която фрактура е по-известна с наименованието „счупване на радиуса на типично място“.

Вещото лице е уточнило, че мястото е типично, защото именно при него лъчевата кост се разширява и е изградена от по-мека и чуплива костна тъкан. Фрактури от такъв тип са много чести, защото се получават от индиректен механизъм на падане при отведена напред ръка и повдигната китка, което е безусловен рефлекс на защита при залитане и опасност от падане.

Експертът е посочил още, че до даването на първа помощ в спешния травматологичен кабинет болката е с висока интензивност, след което особено след наместване и имобилизиране на счупването болката е умерена, с тенденция към слаба в края на първия месец. Възможни са инцидентни изостряния на болката в периода на рехабилитация след 3 свалянето на гипсовата шина. Според вещото лице е налице затруднено самообслужване в рамките на 1 месец, като движенията на горния крайник по време на имобилизация са били затруднени, но невъзможни, тъй като само гривнената става е била обездвижена, а раменната и лакътната стави са били свободни. Посочено е, че медицинските критерии за пълно възстановяване на така описаната фрактура на радиуса на типично място при навременно започнало лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата /68 г./ е около 3 месеца – 1 месец имобилизация и 2 месеца цЕ.сочена рехабилитация. От приложените документи вещото лице е констатирало, че ищцата е била имобилизирана по спешност в деня на настъпване на инцидента, носила е гипсова шина 25 дни и на контролираната рентгенова снимка от 27.08.2024 г. в ******* е отчетено зарастване /наличие на костен калус/, което кореспондира с посочените медицински критерии. Уточнено е, че костният калус е последният завършващ етап от процеса по зарастване на счупването и бележи пълното възстановяване на костта, в началото е по-груб и обемист, обгръща от всички страни костните краища на бившата фрактура, но впоследствие се ремоделира, докато напълно се слее с естествените граници на костта. Ремоделирането на костния калус обикновено трае около 1 година, като процесът зависи от външни фактори /правилна рехабилитация, претоварване, нови травми/, така и от вътрешни /възраст, ендокринни и други хронични заболявания/. Експертът е посочил, че по-грубият костен калус след зарастването, както и не съвсем екзактното зарастване на счупването в точните анатомични пропорции, не е пречка за обикновените житейски движения в гривнената част на китката и те се извършват без никакви затруднения, дори при лек първоначален дефицит. Уточнил е обаче, че при професии, каквито са музикантите, където преобладават фините движения на ръцете, пръстите и киткит и се налага часта смяна в посоките на движение в ставите и то в максимално възможния им диапазон /при преход на гама тоновете/, грубият костен калус причинява лека деформация на гърба на китката и ограничиавайки макар и леко екстензията ни ротацията на гривнената става, пречи на свиренето на съответния музикален инструмент.

Това състояние не е трайно необратимо, но изисква около 1 година докато калусът се ремоделира, след което ще се възстановяват и последните движения в китката. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че личният преглед на ищцата е проведен помалко от една година след злополуката и към тази дата не е завършил процесът на реоделация на костния калус. Съществуващият към момента на личния преглед функционален дефицит не би пречил на обикновените хора, но предвид обстоятелството, че пострадалата е пианистка й причнява дискомфорт и невъзможност да прави бързи движения с пострадалата китка. Медицинските прогнози са, че след тази първа година ще се възстанови този малък дефицит, като тези емдицински прогнози се опират на характеристиката на самата увреда и обстоятелството, че не е засегнат крайник със съществено натоварване. Причината за евентуално невъзстановяане на някакъв дефицит при травма на процесната би била единствено неекзактно извършено наместване, което вещото лице не е констатирало. А и наместването и имобилизацията на счупената ръка са извършени във ***, където такива процедури са рутинни. Според вещото лице от медицинска гледна точка има причинна връзка межди твърдения инцидент и получената 4 фрактура на радиуса на типичното място, доколкото описания в исковата молба механизъм на травмата и последвалото лечение кореспондират с медицинските критерии за възникване и адекватно лечение.