Решение № 215 от 26.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Плевен, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е.М.Р. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500241 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 116/31.01.2022г. по гр.д. № 6978/2021г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНИЛ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.Г.Д. с ЕГН **********, извършено на основание чл.325 ал.1, т.3 от КТ със Заповед №4/15.09.2021г. на Директора на Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********.

ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ, А.Г.Д. с ЕГН **********, на длъжността Учител по Математика и ИТ, заемана при Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.********* преди уволнението.

ОСЪДИЛ на основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.2 от КТ , ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 5 019,08лв., представляваща обезщетение за времето, през което е работил на понископлатена работа , за периода от 16.09.2021г. до 18.01.2022г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата Част до пълния претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от 19.01.2022г. до 16.03.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 741лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация, съразмерно уважената Част от исковете.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 320,76лв. и разноски за вещо лице в размер на 195лв.

Недоволни от решението са останали ОУ Св.Св. Кирил и Методий с.********* в ОСЪДИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ с искане да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по чл.344 от КТ да се отхвърлят като неоснователни, както и да се отмени в Частта за разноските и да им се присъдят разноски по делото за двете инстанции.

Оплакват се, че постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, необосновано съгласно представените писмени доказателства.

Твърдят, че в основата на решението на съда е преценката, че липсва изрично отбелязване в трудовия договор на причините за сключването му като срочен по смисъла на пар. 1. т. 8 от ДР на КТ и това отбелязване не може да бъде заместено при съобразяване на предвиденото в сключените между ищеца, ответника и трето лице договори, т.е. сключения между страните договор с Фондация „Заедно в час" не може да покрие хипотезата на изключение по смисъла на горепосочения параграф от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, поради което следва да се смята сключен за неопределено време на основание чл.68 ал.5 от КТ и като такъв не може да се прекрати на предвидените за срочните договори основания.

Навеждат доводи, че е установено в първоинстанционното производство, че между Фондация „Заедно в час" и училището ОУ 2

„Св.Св.Кирил и Методий" с********* е сключен рамков договор за партньорство, съгласно който фондацията се ангажира да подбере и препоръча на училището необходимите педагогически кадри, а училището партньор се задължава да ги назначи на работа за определен срок, със срок на изпитване и при условия, посочени в Приложение № 1, а именно - годишен норматив на преподаване 648 часа по предмет „математика" при дата на започване на задълженията - 16.09.2019г. до 15.09.2021г. за класове 5-ти, 6 -ти и 7 -ми.

Наред с това е налице сключен между Фондация „Заедно в час" и ищеца А.Г.Д. договор, съгласно който фондацията в качеството си на посредник се ангажира да намери работодател на възложителя и да го свърже с цел започване на работа.

Налице са два отделни договора, предшестващи сключения между ищеца и ответника трудов договор № 1 от 16.09.2019г., с Фондация „Заедно в час", които са обуславящи според тях Трудовия договор, тъй като предмета и срока на трудовия договор са очертани предварително в първоначалния договор, подписан от страните.

Наличието на обуславящ предходен договор, очертал предмета и срока на последващия, според тях следва да се приеме като „Изключение" по смисъла на чл. 68 ал.4 от КТ.

Оплакват се, че неправилно съда е приел за невъзможно заместването на условията, обуславящи срочността на договора, тъй като съгласно изложеното по-горе, волята на сключване, предмета и срока на трудовия договор са очертани предварително в предходен документ, подписан от страните.

Считат, че в настоящия случай условието за срочност на трудовия договор е било предварително ясно и на двете страни и така целта на Закона е постигната, т.е. според тях не може да се приеме, че е налице нарушаване правото на работника, което да обуслови обявяването на срочния трудов договор за безсрочен, поради неспазване на разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ.

Твърдят, че наличието на предварителното знание за предшестващи валидни условия, обуславящи сключването на трудовия договор, правят изискването за изрично записване на обстоятелствата, обуславящи срочността 3 на договора за несъществени от правна гледна точка, тъй като и двете страни са знаели и са били съгласни предварително с изискването за срочност на договора.

Поради това Трудов договор №1 от 16.09.2019г. е законосъобразно сключен като срочен по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ, тъй като е налице изключение по смисъла на пар. 1 т.8 от ДР на КТ и неговата срочност е обусловена от факти и обстоятелства, валидни и налични преди неговото сключване, и за които факти и обстоятелства всяка страна е дала своето предварително съгласие.

Оплакват се, че съдът не е обсъдил ищцовия Договор с Фондация „Заедно в час" поради това, че е бил непълен документ - само първа и последна страница, а неговото съдържание е съществено с оглед твърденията на ищцовата страна.

Искът по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.2 от КТ не бил доказан по размер, тъй като ищцовата страна не е представила доказателства за липсата на други доходи, в това число Справка от НАП за сключени трудови договори или трудова книжка. Първоинстанционният съд е уважил иска само позовавайки се на заключението на вещото лице относно размера, без събрани доказателства относно наличието на други доходи. В тази връзка твърдят, че ищецът А.Г.Д. работи и в друго учебно заведение.

Ответникът А.Г.Д. от гр.Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че според константната практика на ВКС чл.68 ал.4 КТ допуска само по изключение сключване на трудови договори за определен срок най-малко от една година, като изключението е дефинирано в § 1 т.8 от ДР КТ - конкретни обективни причини, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, описани в него и обуславящи срочността му.

Позовава се на Решение № 168 от 02.07.2018г. по гр.д. № 4558/2017г. на четвърто г.о. на ВКС. Навежда доводи, че законът императивно разписва необходимостта кумулативно да съществуват следните предпоставки за сключване на срочен трудов договор „по изключение“, а именно: наличие на конкретни обективни причини; тези конкретни обективни причини да съществуват към момента на сключване на договора; те да са обуславящи неговата срочност и да са изрично описани в него.

Районен съд Плевен е преценил, че тези кумулативни изисквания не са 4 налице. Излага съображения, че дори да се приеме, че в случая е налице „изключение“ /каквото реално не е/ – то в трудовият договор няма никакви данни, че същият е обвързан по някакъв начин с Фондация „Заедно в час“, а още по-малко, че споразумението с Фондацията се явява основание, което да обуслови срочността на договора. Твърди, че посредническите функции на Фондацията се изчерпват със създаване на връзката работник – работодател и това няма нищо общо и никакво отношение към вида на сключения между страните трудов договор.

Клаузата на трудовия договор, с който е регламентиран срок на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността му – нито законови такива, нито посочени съгласно изискванията на Закона като „изключение“.

Твърди, че работата на учителя като преподавателска дейност не може да се окачестви като временна, тъй като няма случаен, краткотраен или сезонен характер, а е с постоянен характер, т.е. част от основната дейност на работодателя. Изпълняваната от ищеца длъжност безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му. Липсата на посочените характеристики изключва възможността за изпълнението на възложените на ищеца трудови функции да бъде сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1, т.2 от КТ – позовава се на Решение № 61 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3437/2019г. на трето г.о. на ВКС.

Видно от самия трудов договор длъжността на ищеца е „учител по математика и ИТ“ и тя няма временен или сезонен характер, в което и да е българско училище, вкл. и в ответното. Счита, че в случая не е на лице „изключение“ - не са спазени императивните законови изисквания за формулиране в самия ТД на такова. Разпоредбата на чл.68 КТ е императивна, поради което ВКС приема, че е задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ когато са налице обуславящи срочността на трудовия договор конкретни обстоятелства, те да бъдат вписани в самият трудов договор. Когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, в трудовия договор като императивно определено съдържание трябва да бъдат посочени обективните причини за сключване на Договора като срочен по смисъла на § 1, т.8 от ДР на КТ. След като не са налице условията на чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, а в първия трудов договор на ищеца не са посочени и конкретни причини, 5 представляващи „изключение“ и обуславящи срочността, съгласно чл.68 ал.4 от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ, то недействителната клауза се замества с такава за неопределено време и Договорът следва да се смята сключен за неопределено време на осн. чл.68 ал.5 от КТ и не може да се прекрати на предвидените за срочния договор основания.

Позовава се на Определение № 230 от 11.02.2014г. по гр.д. № 7279/2013г. на трето г.о. на ВКС; Решение № 104 от 23.02.2010г. по гр.д. № 453/2009г. на трето г.о. на ВКС и Решение № 145 от 29.06.2016г. по гр.д. № 593/2016г. на трето г.о. на ВКС.

Твърди, че идентично е и становището на Министъра на образованието и науката, дадено в писмо с изх.№9105-188/05.06.2017г. - „Следва да се има предвид, че трудов договор, сключен в нарушение на посочените текстове, се счита за сключен за неопределено време“.

Относно сключения между Фондация „Заедно в час“ и А.Д. договор, съгласно който фондацията в качеството си на посредник се ангажира да намери работодател на възложителя и да го свърже с цел започване на работа намира, че посредническия договор между Фондацията и А.Д. няма общо със сключения трудов договор – той не е обвързан с него, а и няма как Фондацията-посредник да определя условия на трудов договор между две страни, дори и тя да ги е свързала. Нелогично е твърдението, че с посредническия договор е „очертан предмета на срока на последващия трудов“. На лице са два отделни по вид договора / единият за посредничество, а другият – трудов/, с различен предмет и различни страни и е абсурдно дори да се твърди, че посредника може да договаря в договора си за посредничество клаузи от индивидуалния трудов договор на лице, за които самото лице не само не знае и не е дало съгласие, но и не са обвързани със собствения му трудов договор. В случая няма препращане и обвързване между двата договора.

Поради това, счита за установено наличието на основанията на чл. 68, ал.5 от КТ за признаване за установено, че трудов договор №1/16.09.2019г. е сключен като договор за неопределено време , а уволнението на осн. чл.325, ал.1, т.3 от КТ - незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районен съд Плевен.