Решение № 320 от 25.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500581 по описа за 2026 година съобрази следното:

Настоящото съдебно производство е образувано по жалба на ***, гражданин на ***, роден на *** г., подадена чрез адвокат С. И. П., негов особен представител, срещу решение № 345 от 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 450 от 2024 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Районният съд неправилно посочил, че ответникът не е представил доказателства да е уведомил председателя на управителния съвет /управителя/ за отсъствието си, с оглед на прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, в редакцията, действала до 2023 г.

Следвало да се има предвид, че ответникът се представлява от особен представител, който няма връзка с последния. Обективно било невъзможно представянето на каквито и да било доказателства в тази връзка и дори да имало такива, особеният представител не разполагал с тях и нямало как да ги представи.

Отделно от това, след като било налице такова отсъствие /доказано/, то не било необходимо да е бил уведомяван за това управителят на ЕС. От представената справка от органите на МВР било видно, че лицето *** е влизало на територията на страната през 2022 г. за 3 дни. От това следвало, че ответникът е бил в обективна 1 невъзможност да ползва имота си, след като не е оставал на територията на страната повече от 3 дни. Дори да не е уведомил за отсъствието, било видно, че такова е било налице. Освен това било видно, че ответникът е отсъствал и не е ползвал имота си, тъй като същият не е присъствал на общото събрание, на което е взето това решение за заплащане на такса поддръжка в този размер. На последния са изпращани съобщения и покани, които той не получил. Оставяни били на вратата му и съобщения, които не били получени от него. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че ответникът е отсъствал и не е ползвал имота си, бил фактът, че същият не е оспорил в срок протокола от проведеното общо събрание.

За същия му било залепено съобщение, но последното не било получено, тъй като той не обитавал жилището си, респективно даже не узнал за него. Неправилен бил и изводът на съда, че след като не е уведомен председателят на управителния съвет за отсъствието на ответника, то разпоредбата на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, в редакцията, действала към 2023 г., не можела да бъде приложена. Този извод бил неправилен, тъй като били събрани доказателства, че ответникът обективно не е ползвал имота си, тъй като не е пребивавал на територията на страната. След като било доказано отсъствието на ответника от територията на страната, то не било необходимо да уведомява за това обстоятелство председателя на управителния съвет /управителя/, за да намери приложение цитираната разпоредба, в действащата към онзи момента нейна редакция. Също така, при направено възражение, че ответникът е отсъствал и не е ползвал имота си, не било негово задължението /на страната, направила възражението/ да доказва този факт. Това по съществото си бил отрицателен факт, който страната, която го твърди, не била длъжна да доказва. Тежестта на доказване лежала върху страната, която твърди, че ответникът е ползвал имота си, респективно следва да заплаща такса към ЕС.

Такава била постоянната съдебна практика по този въпрос. Отделно от това, от страна на ищеца не били ангажирани доказателства, които да опровергават това твърдение, което било подкрепено от събраните по делото писмени доказателства.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.

Не е подаден отговор от насрещната страна.

Жалбата е редовна и допустима. Тя се разгледа в открито заседание на въззивната инстанция. Не се събираха нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

2

Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Разлог е валидно.

Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен материал, Окръжен съд Благоевград достигна до същите фактически и правни изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Разлог, на основание чл. 272 от ГПК.

Оплакванията за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, развити във въззивната жалба, са неоснователни.

От представения нотариален акт от 12.12.2019 г. се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент в сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Банско, състояща се от 6 етажа. Няма данни той да се е разпоредил с този имот, поради което е надлежен ответник по предявените искове.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 вр. § 1, т. 11 и 11а от ДР на ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като размерът им се определя с решение на общото събрание. В чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС /в редакцията към процесния период/ е посочен механизмът, по който тези разходи се разпределят между етажните собственици.

По делото не се спори, че на 27.01.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици. От протокола за същото /л. 7-12 от делото на районния съд/ е видно, че по т. 4 е прието решение, съгласно което размерът на таксата за поддръжка и управление на общите части на сградата ще бъде 28,40 евро на кв. м. от площта на съответния апартамент, без ДДС.

По делото е безспорно, че решенията, взети на 27.01.2022 г. от общото събрание, не са обжалвани и не са отменени от съда по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Ето защо, съобразно трайната съдебна практика, същите са стабилизирани, поради което обвързват етажните собственици /чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС/, включително тези, които не са съгласни с тях, както и техните правоприемници.

Дали така приетият алгоритъм за определяне на конкретния размер на вноските е законосъобразен, не може да бъде обсъждано в рамките на настоящото производство, касаещо спора относно изпълнението на тези решения. По този 3 въпрос е формирана неизменна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, съгласно която възможността за атакуване на законосъобразността на решенията на общото събрание на етажните собственици, дори относно противоречието им с императивни правни норми, е ограничена във времето - до изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС, като след изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок - нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение /Решение № 122 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б***а, и др./.

Инцидентен контрол на неоспорени в срок решения на общо събрание е недопустим /Определение № 25 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4119/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***/.

По делото не са въведени оплаквания за неправилно изчисление на таксите за поддръжка и управление.

Не е доказано възражението, че ответникът не е пребивавал в етажната собственост през 2022 г. Доказателствената тежест за това е негова /Решение № 93 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***/.

От неопроверганите показания на свидетеля *** безпротиворечиво се установява, че през процесния период ответникът е отдавал по наем притежавания от него апартамент чрез нарочна компания, специализирана в тази дейност, и е получавал процент от наемната цена. Както се изтъква по този повод в Определение № 5405 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 947/2025 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, фактът, че ответникът лично не е пребивавал в имота, не изключва дължимостта на разходите по чл. 51 от ЗУЕС, доколкото те се дължат и при обитаване от други лица. Следва да се отбележи и обстоятелството, че *** има и регистрирани пътувания до и от България през 2022 г.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, че е извършил каквито и да било плащания на вноските по чл. 51 от ЗУЕС за процесния период към етажната собственост.

Районният съд правилно и законосъобразно е уважил предявените искове за главница и законна лихва. Не са налице основания за отмяна на неговия съдебен акт.

На въззиваемата страна се следват разноски за производството пред втората инстанция. Възнаграждението за особения представител на жалбоподателя трябва да бъде възстановено изцяло. Основателно се явява възражението за прекомерност 4 на хонорара на адвокат Г. Ц. Г.. Последният не взе участие в откритото заседание на окръжния съд, не е подал отговор на жалбата, не е ангажирал доказателства и е представил само една лаконична писмена защита. Ето защо настоящата инстанция намира за справедливо да му присъди 300 евро с ДДС за положените от него усилия във въззивното дело.

Предвид цената на иска, която е под минимума, упоменат в разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение на въззивната инстанция няма да премине през касационен контрол.

Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 450 от 2024 г. на Районен съд Разлог.

ОСЪЖДА ***, гражданин на ***, роден на *** г., да заплати на Етажна собственост на сграда ***, разноски за производството пред втората съдебна инстанция, включващи сумата от 290 /двеста и деветдесет/ евро, представляваща внесен депозит за възнаграждение на неговия особен представител, и сумата от 300 /триста/ евро с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящото второинстанционно решение не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5