Определение № 802 от 17.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Монтана, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено Решение № 259 от 25.10.2024г. , с което по въззивни жалби на Ю. ООД гр. *, М. А. от гр. *и ЕТ М. А. –Ю. –Ю.К. гр. * съдът е потвърдил като правилно обжалваното в съответните части решение на РС Лом № 8/10.01.2024г., постановено по гр. дело № 527/2022г. по описа му.

На 31.10.2024г., в едномесечния срок от постановяване на решението, което е окончателно, е подадена молба от въззиваемите страни Ж. П., Ф. Ф., Й. Ф., М.К., Т. И., Д.

Т., П. П. и С. К., чрез пълномощник адвокат Д. Ц. с искане съдът да допълни решението си като им присъди направените във въззивното производство разноски в размер на 400 лева платено адвокатско възнаграждение за всеки един от тях с твърдения, че своевременно е поискано присъждането им с представен списък за това, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане.

Препис от молбата е връчен на жалбоподателите по делото, като в срок същите чрез пълномощник адвокат М. Л. са подали общо становище за неоснователност на молбата с доводи, че при субективно съединяване на искове се дължи едно адвокатско възнаграждение с оглед защитавания интерес, който е един , а в приложените договори за правна защита и съдействие не е разграничена защитата по всеки един от предявените искове.

Съдът намира молбата за допълване решението в частта за разноските за допустима за разглеждане по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК като подадена в предвидения в процесуалния закон едномесечен срок от постановяване на необжалваемото решение и при пропуск на съда да се произнесе с решението по своевременно за явено искане за присъждане на разноски .

При преценка основателността на молбата съдът приема следното:

С оглед изхода на спора пред въззивния съд и неоснователност на жалбите, подадени 1 от Ю. ООД гр. *, М. А. от гр. *и ЕТ М. А. –Ю. –Ю.К. гр. * , то молителите като въззиваеми имат право на разноските, които са направили в хода на въззивното производство.

Искане за присъждане на такива е направено от въззиваемите с подадения чрез пълномощник адвокат Д. Ц. в срок на 13.03.2024г. писмен отговор по трите въззивни жалби.

В проведеното на 07.10.2024г. единствено по делото открито съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие , сключен на 07.10.2024г. според който Ж.П., Ф. Ф., Й.Ф., М. К., Т. И., Д. Т., П. П. са договорили и платили на адвокат Д. Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. Договорът обаче има положен само един подпис за клиент , като в същия в раздел I, т.1 графа клиент е записано ЕГН **********, което е на страната Ж. Х. П., видно от писмения отговор на въззивните жалби, поради което и съдът приема, че страна по този договора , предвид положения единствен подпис за клиент е Ж. П.. Не се установява същата да има представителна власт по отношение останалите въззиваеми, посочени само с имена в договора, поради което и не се установява молителите Ф. Ф., Й. Ф., М. К., Т. И., Д. Т., П. П. , както и С. К. да са направили разноски за адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство, съответно такива не им се дължат.

Договорът за правна защита и съдействие е представен в проведеното пред въззивния съд заседание, поради което и може да се приеме, че касае настоящето въззивно производство и при изписване номера на делото, по което се осъществява защитата е допусната техническа грешка. В списъка по чл. 80 ГПК, представен от пълномощника на въззиваемите в съдебно заседание е посочено, че разноските за адвокатско възнаграждение са по 400 лева за всеки от ищците. Доколкото по делото не е установено да е сключен договор за правна защита и съдействие с останалите молители, извън Ж. П., то съдът приема за доказано и дължими за въззивното производство направени от Ж. П. разноски в размер на 400 лева платено адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на тази страна с оглед изхода на въззивното производство. Останалите въззиваеми , подали молбата по чл.

248,ал.1 ГПК не се установява да са сключили с адвокат Д. Ц. договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение , поради което и молбата им за допълване решението с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна.

При тези мотиви и на основание чл. 248,ал.1 ГПК Окръжен съд- Монтана ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Ю. ООД гр. *, ЕИК *, М.А., ЕГН ********** от гр. *и ЕТ М. А. –Ю. – Ю.К., гр. *, ЕИК *да заплатят на Ж. П., ЕГН ********** въззивни разноски в размер на 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ф. Ф., Й. Ф., М. К., Т. И., Д. Т., П. П. и С.

К., чрез пълномощник адвокат Д. Ц. молба от 31.10.2024г. за допълване по реда на чл.

2

248,ал.1 ГПК постановеното по в.гр.дело № 280/2024г. по описа на МОС Решение № 259/25.10.2024г. в частта за разноските с присъждане на всеки един разноски в размер на 400 лева, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3