Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1269 от 15.05.2017, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2954/2016
Вид
Определение № 1269
Подписан
15.05.2017
Състав
КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/15.05.2017 г., гр.Варна

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - гр.Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Кремена Данаилова, като разгледа докладваното административно дело № 2954 по описа за 2016 г. на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

248 от Граждански процесуален кодекс ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба и уточняваща такава от Т.И.И.

ЕГН **********, с искане за изменение Определение № 650/16.03.2017 г. по адм. дело № 2945/2016 г. на Адм. съд – Варна, в частта с която е отхвърлено искането на Т.И.И. за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.

Отправено е искане да се присъдят разноски в размер на 600 лева, сторени за възнаграждение на адвокат съобразно представения договор за правна защита и списък за разноските.

След постъпване на молбата, съдът при спазване на процедурата по чл.

248, ал. 2 от ГПК е изпратил на жалбоподателя – П.П.О. и ответника – Главен архитект на район Одесос при Община Варна молбите на Т.И.И., като в законоустановения седмодневен срок от жалбоподателя е изразено становище за неоснователност на искането.

Настоящият състав на Административен съд – Варна, намира искането за изменение на Определение №650/16.03.2017 г. в частта му за разноските за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която определението в частта за разноските е неблагоприятно, искането е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл. 144 от АПК и в производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК, вр.чл.144 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С Определение №

650/16.03.2017 г. по адм. дело № 2945/2016 г. на Адм. съд – Варна е заличена като заинтересована страна Т.И.И. и е отхвърлено искането й за присъждане на възнаграждение за един адвокат поради това, че тя няма качество на заинтересована страна в производството. По делото Т.И.И. е представлявана от адв. Г. и е заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600, видно от договор за правна защита и съдействие сключен между Т.И.И. и адв. С.Д.Г. на 15.12.2016 г.

В съдебното производството по оспорване издаване или отказ за издаване удостоверение за търпимост на строеж съсобствениците на строежа или имота, върху който е изграден не са заинтересовани страни в производството, защото издаването на удостоверение за търпимост за строеж или отказът за издаване на такова не засяга техните права и интереси. Тези лица могат да защитят претендираните от тях имуществени права по реда на общото исково производство. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 13024/03.11.2010 г. по адм. д. № 8466/2010 г. на ВАС и Определение № 12942/30.11.2016 г. по адм. д. № 12957/2016 г. на ВАС.

След като Т.И.И. няма качество на заинтересована страна в производството, за същата не е предвиден ред за присъждане на възнаграждение за адвокат. В този смисъл е Определение № 12881/29.11.2016 г. по адм. д. № 12475/2016 г. на ВАС. В чл. 143, ал.3 от АПК е предвидено, че за страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски. Т.И.И. оспорва жалбата, т.е. тя счита, че за нея административния акт е благоприятен, но както беше отбелязано тя няма качеството на заинтересована страна в производството. Следва, че само за заинтересовани страни в производството е предвидена възможност за присъждане на разноски. Дори и да се приеме, че в АПК няма изрична разпоредба, то нормата на чл.78, ал.10 от ГПК предвижда, че на трето лице помагач не се присъждат разноски.

С оглед изложеното искането на Т.И.И. за изменение на Определение № 650/16.03.2017 г. по адм. д. № 2954/2016 г. в частта за разноските е неоснователно поради което се отхвърля от съда.

Водим от изложеното и на основание чл.

248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля искането от Т.И.И. за изменение на Определение № 650/16.03.2017 г. по адм. дело № 2954/2016 г. на Адм. съд – Варна, в частта с която е отхвърлено искането на Т.И.И. за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ :