Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 08.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 468/2021
Вид
Решение № 231
Подписан
08.04.2022
Състав
Иво Димитров, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.1, б."б" · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.13, ал.1, т.3 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 13, ал.1, т. 3, б.б · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.20 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 30, ал. 1, изр. 1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.127 · Конституция на Република България
  • чл.44, ал.2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Д.

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000468 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260279/16.02.2021 г. по т.д.№ 289/2020 г., СГС, ТО, VI-3 състав е отхвърлил предявения от Софийска градска прокуратура срещу Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“, ЕИК 130568401 иск с правно основание чл. 13, ал.1, т. 3, б.“б“ от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44, ал. 2, предл. четири, шест, седем и десет от Конституцията на Република България и вр. чл. и вр. чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ - за прекратяване на сдружението с нестопанска цел поради извършване на дейност, която противоречи на Конституцията, тъй като е насочена към расова, етническа или религиозна вражда и чрез създаване на военизирана структура, както и извършване на дейност с представляващ орган - УС- който няма необходимия по закон брой членове в състава си, като неоснователен.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Софийска градска прокуратура, която го обжалва в частта, с която не е уважен иска с правно основание чл.13, ал.1, б.“б“ от ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружението, тъй като същото извършва дейност, която противоречи на Конституцията – насочена към разпалване на расова, етническа и религиозна вражда, както и поради това, че сдружението е създало военизирана структура.

Моли то да бъде отменено в тази част и искът да бъде уважен, като въззивният съд постанови прекратяване на Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“. Твърди, че съдът не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства. Не било спорно, че на официалния сайт на сдружението било посочено, че идейно най-близо е до Съюзът на българските национални легиони /СБНЛ/ от близкото минало и че сдружението е организатор на т.н. „Л. марш“ – ежегодно провеждано факелно шествие в памет на ген. Х.

Л. – водач на легионерите. Жалбоподателят счита, че тези обстоятелства сами по себе си доказвали расовата, етническа и религиозна вражда, към която ответникът по жалбата 1 подтиквал. Жалбоподателят е направил исторически преглед и анализ, като е обсъдил пространно събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, експертизи и свидетелски показания, от които счита, че се установява, че СБНЛ е квазинацистка организация, която се свързва с антисемитски възгледи, което обаче неправилно не било възприето от съда. Съдът неправилно не взел предвид в тази насока експертното становище на Н. П. от Института за исторически изследвания към БАН, в което било посочено, че СБНЛ е авторитаристко движение, като в политически план било за еднопартиен режим с водач, чийто първообраз била фашистката/националсоциалистическа водаческа държава. Неправилен бил анализът, който съдът извършил по отношение личността и действията на ген.Л., за когото било установено, че е приел титлата „Велик водач“ и в публичните си изяви и речите си проповядвал „нацизъм“ в последните години на живота си, а Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“ на своя сайт обявило, че приема идеите на СБНЛ и ген.Л.. По делото било установено, че в предаване на bTV „Лице в лице“, излъчено на 22.04.2019 г. З. А. направил изказване, че малцинствените групи цигани, турци, евреи и арменци са гости в България, а етническите българи са господари в този дом и заявил, че всеки, който не е българин е гост. Той се изказвал против хората с различна сексуална ориентация и против марксистите. Говорел за „цигански орди“, което било проява на омраза и ненавист. Обсъдени са фейсбук профилите на П. Д. и Л. Л., записи от предавания по телевизиите, в които също имало такива изказвания: bTV и СКАТ и разпечатки от интернет страници на Уикипедия, Дойче веле и Стандарт, в които са правени аналогични изказвания. Поддържа, че съдът неправилно приел, че това са изказвания и мнения на лицата, които не представят позицията на Сдружението. З. А. бил председател на УС на БНС Еделвайс и чрез него се изразявала волята на сдружението, която била видна и от официалния му сайт, в който на въпроса дали циганите са българи, бил даден отговор, че са различна етническа група, която живее на територията на РБългария. По делото било установено, че Сдружение Български национален съюз Еделвайс членува в неформалните организации Бял Фронт и Крепост Европа, които не били регистрирани, но в които участвали Партия на десните, Германия; Движение Националистите – Франция, Легион Унгария, Народен и социален фронт, Чехия; Щурм, Полша. Целта на тези съюзи била премахването на Европейския съюз в сегашния му вид. Съдът обаче приел недоказано както съществуването на тези организации, така и членството на ответника в тях, независимо от справките от ДАНС, които били представени по делото. Обърнато е внимание на формата, в който се провежда обществената проява „Л. марш“ – участниците са под строй, носят факли, знамена и униформи, на които има символи, приличащи на тези на СБНЛ, които от своя страна наподобявали нацистките, поради което тази проява наподобявала нацистките паради и маршовете на нацистката армия, което подкрепяло тезата на жалбоподателя, че Сдружение Български национален съюз Еделвайс изповядва идеи, близки до националсоциализма.

Изградената от сдружението структура приличала на пара-военните формирования от времето на Хитлер. Посочените от съда характеристики, определящи една организация като пара-военна – възможност за насилствено налагане на воля или цел под ръководството на конкретни лица/организации; потенциал да създаде или участва във вътрешен или международен военен конфликт, не били изисквания на разпоредбата на чл.44, ал.2 от КРБ, която посочвала единствено създаване на военизирана структура. Жалбоподателят твърди, че симпатизантите и членовете на Сдружение Български национален съюз Еделвайс носели униформи със символи при участието си в различни прояви. За униформите разпитаните по делото свидетели посочили, че са символ на ред и дисциплина, които били двете неща, които искали да наложат на себе си и в обществото. Тези униформи, според свидетелите, били офицерските - в пясъчен цвят - от българската армия отпреди 1944 година – Царство България. Експертизата била установила, че ген.Л. преустроил българската армия по нацистки образец, като променил униформите, които напомняли нацистките. Такива униформи били въведени и в СБНЛ. В дома на член на УС на Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“ Е. К. били намерени голям брой незаконни огнестрелни оръжия и боеприпаси, копие от книгата „Моята борба“ на Хитлер и негова снимка, както и дрехи с полицейски обозначения, камуфлажен панталон. По делото липсвали доказателства К. да е 2 напуснал сдружението, както и Управителния му съвет. Следвало да се има предвид т.1 „За значението на дейността“ от Решение № 1/29.02.2000 г. на КС на РБ по конст.д.№ 3/1999 г., съгласно която „…За конституционността на една партия трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в Устава и програмата. Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да улесни регистрацията й, затова е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази партия, прикрита от фасадата. Възможно е документите да прикриват цели, намерения и дейност, различни от тези, които те публично са обявили. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на самата партия.“ Жалбоподателят твърди, че след постановяване на обжалваното решение, в СГП постъпили сигнали от две лица по повод информацията за решението на СГС в медиите, в които същите изразили възмущение от провеждания през годините Л. марш, на който били очевидци и в които сигнали посочвали възприятията си, които определяли тези събития като фашистки, антисемитски и националистки. Тези лица не били известни на ищеца до постъпване на сигналите, поради което същият не могъл да ги посочи пред първоинстанционния съд. В сигнала на едно от лицата били посочени линкове във фейсбук страницата на Сдружение Български национален съюз Еделвайс. След произнасянето на решението била постъпила справка от ДАНС относно разлепени стикери на националистически и крайно-десни организации, между които и „БНС Еделвайс“, която жалбоподателя представял с жалбата.

Ответникът по въззивната жалба Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“ я оспорва. Счита, че съдът е извършил внимателен и прецизен анализ на всички находящи се по делото доказателства. Оспорва твърденията и изводите от въззивната жалба. Счита, че не са налице новонастъпили обстоятелства, които да пораждат необходимост от назначаване на допълнителна експертиза. Решението на съда било основано на неоспореното от страните заключение на вече изслушаната по делото експертиза и това, че жалбоподателят не е съгласен с решението не е основание за допускане на допълнителна експертиза. Оспорва представените сигнал до СГП и справка от ДАНС, с приложения към тях и в случай, че съдът реши да ги приеме, моли Софийска градска прокуратура да бъде задължена да ги представи в оригинал. Оспорва авторството и автентичността на посочените линкове във фейсбук и се противопоставя да бъдат приобщени. Противопоставя се на искането за допълнителна експертиза, тъй като изслушаната в първата инстанция не била оспорена. Противопоставя се на искането да бъде допусната техническа експертиза, тъй като не било уточнено какви факти ще бъдат установени с нея. Противопоставя се на искането за допускане на свидетели, тъй като същите щели да изкажат мнение, а не факти и обстоятелства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното дело, в частта му, която е предмет и на въззивното дело, е образувано по предявен от Софийска градска прокуратура конститутивен иск с правно основание чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44, ал. 2, предл. 4, 6, 7 и 10 от Конституцията на Република България и вр. чл. и вр. чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружение с нестопанска цел поради извършване на дейност, която противоречи на Конституцията, тъй като е насочена към расова, етническа или религиозна вражда и чрез създаване на военизирана структура. Ищецът твърди, че ответникът е сдружение, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в частна полза през 2001 година. На интернет страницата на сдружението, както и в рубриката „често задавани въпроси“ на сайта /https://bgnes.net/, били отправяни изявления, които имат расова, религиозна и етническа насоченост, с негативен заряд. Сдружението организирало и 3 участвало в мероприятия, свързани с национални и регионални исторически личности /Д.

С., В. Ч., Т. А. и др./, в които активисти и симпатизанти са облечени във военни униформи.

Сдружението участвало в обединение от европейски националисти, което имало за цел премахване на Европейския съюз в сегашния му вид и замяната му със защитаваща националните общности структура. Сдружението организирало и участвало в мероприятия, свързани с регионални и национални исторически събития, на които участниците били обречени във военни униформи. Сдружението участвало в създаденото през м.април 2019 г. обединение на европейски националисти Съюз Крепост Европа. Сдружение „Български национален съюз Еделвайс“ било организатор на т.нар. Л. марш, провеждан ежегодно, за което предварително уведомявало Столична община/, в който участниците са в униформи, с факли и под строй, като в марша участвали и чуждестранни националистически организации, някои от които забранени в други държави. Заявена от сдружението била позиция за идейната му близост със Съюза на българските национални легиони, воден от генерал Л., което Председателят на УС е заявявал и в телевизионно предаване, който Съюз от своя страна е бил авторитарно насочено движение, отричащо принципите на буржоазната партийно-парламентарна система, либерализма, интернационализма; било антикомунистическо и антикапиталистическо движение, в основата на което били фашистка и нацистка идеологии, против чужденците, антисемитски идеи и идеи за еднопартийна водаческа държава. По време на извършвана от ДАНС проверка се самоубил членът на УС – Е. К., в хода на разследване на което самоубийство, в дома на К. били открити незаконни оръжия, камуфлажни и дрехи с полицейски обозначения, боеприпаси, книгата „Моята борба“ на Адолф Хитлер и снимка на последния. К. бил осъждан за придобиване и държане на оръжие без надлежно разрешение. Военните униформи били използвани само два пъти при организирани от сдружението спортни дейности /еърсофт игри/, като във всички други случаи униформите са ползвани, тъй като били символ на ред и дисциплина, двете неща които участниците се борели да наложат на себе си и в обществото.