Определение № 171 от 07.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500185 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№7029/20.02.2026г. от Й. Г. Г. против Решение №198 от 13.02.2026г., постановено по в.ч.гр.дело №265/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх.

№40924/21.11.2025г. срещу разпореждане на съдебния изпълнител с изх.

№11614/07.10.2025г. по изп.дело №267/2025г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, и производството по нея е прекратено. Жалбоподателят счита атакуваното с недопуснатата до разглеждане жалба разпореждане да подлежи на обжалване, тъй като е с преграждащ характер, както и да липсват мотиви относно дължимостта на таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ при положение, че жалбата е изготвена от страната и не е извършено връчване от ЧСИ, като съдът следи служебно за законосъобразността на изпълнителното производство, но в случая не е изследвал реалния размер на задължението при драстично разминаване на това по изпълнителния лист, по искането на ЧСИ, по споразумението с ВиК и платеното от длъжника. Поддържа отказът да се разгледа жалбата да представлява нарушение на чл.6 от ЕКПЧ, на практиката на ЕСПЧ и на принципа за ефективна съдебна защита по правото на ЕС.

1

Навежда липса на мотиви относно преграждащия развитието на делото характер на разпореждането. Изложени са оплаквания и във връзка с дължимостта и размера на вземанията по изпълнителното производство.

Заявено е искане жалбата срещу разпореждането да се приеме за допустима, да се отмени решението в обжалваната му част и делото да се върне на друг състав на същия съд за разглеждане по същество.

Ответникът по частната жалба „ВиК“ЕООД-гр.Пловдив е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт Г Н писмен отговор на същата с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за отхвърлянето й.

Жалбоподателят е подал становище по отговора, с което оспорва изложеното в него.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник, против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените материали по изп.дело №267/2025г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№758 е, че то е образувано по молба на взискателя „ВиК“ЕООД-гр.Пловдив и представен с нея изпълнителен лист №8564 от 02.12.2024г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №17306/2024г. на Районен съд-Пловдив, с която е разпоредено длъжникът Й. Г. Г. да му заплати сумата от 637,82лв., представляваща главница за периода от 30.03.2023г. до 29.07.2024г., ведно със законната лихва от 08.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 25,20лв. за периода от 31.05.2023г. до 31.07.2024г., държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. На длъжника е връчено на 26.09.2025г. съобщение за задълженията и за разноските по изпълнението. На 29.09.2025г. той е подал молба за спиране на изпълнението, тъй като е заплатил 20% от задълженията по представено споразумение от 26.09.2025г. с взискателя за разсрочване на задължението. На 29.09.2025г. длъжникът Г. е подал жалба вх.№33510 до Окръжен съд-Пловдив против разноските и таксите, които надвишават главницата от 637,82лв. по изпълнителния лист. С Разпореждане от 30.09.2025г. жалбата е изпратена за администриране на ЧСИ 2

Обретенова, при която е заведена с вх.№9744/06.10.2025г. С Разпореждане от 07.10.2025г. ЧСИ е оставила жалбата без движение до: заплащане на държавна такса в размер на 25лв. по сметка на Окръжен съд-Пловдив, представяне на два броя преписи от жалбата с всички приложения към нея и заплащане на такса от 72лв. с ДДС по т.5-2 броя и по т.8 от ТТРЗЧСИ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. С уведомление вх.№35351/13.10.2025г., подадено директно до Окръжен съд-Пловдив, жалбоподателят Г. е представил разписка за заплатена държавна такса от 25лв. Уведомен е от ЧСИ по телефона на 22.10.2025г. за отстраняване на останалите нередовности на жалбата, а на 17.11.2025г. му е връчено лично в кантората на ЧСИ съобщението с изх.№11614/07.10.2025г. за отстраняване на нередовностите.

На 27.10.2025г. Г. е подал жалба до Камарата на частните съдебни изпълнители с копия до Окръжен съд-Пловдив и Инспектората към Министерство на правосъдието. На 21.11.2025г. жалбоподателят-длъжник Г. е подал жалба вх.№40924 директно до Окръжен съд-Пловдив против разпореждането от 30.09.2025г., с което жалбата му е била оставена без движение до заплащане на такса от 72лв. и представяне на два броя преписа от жалбата. С Разпореждане от 24.11.2025г. тази жалба е изпратена на ЧСИ по компетентност. С Протокол от 25.11.2025г. ЧСИ е разпоредила жалбата с вх.

№9744/06.10.2025г. да бъде администрирана след заплащане на дължимите такси към съдебния изпълнител в размер на 72лв. С Разпореждане от 19.01.2026г. по повод разпореждане от 12.01.2026г. на Окръжен съд-Пловдив за изпращане на делото ведно с жалбата, въпреки, че таксите по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ не са били заплатени от жалбоподателя, ЧСИ е дала ход на жалбата с вх.№9744/06.10.2025г. и е разпоредила препис от нея да се изпрати на взискателя за писмени възражения. По двете жалби е образувано пред Окръжен съд-Пловдив в.гр.дело №265/2026г., с постановеното по което Решение №198 от 13.02.2026г. жалба вх.№33510/29.09.2025г. по регистъра на ПОС и с вх.№9744/06.10.2025г. по регистъра на ЧСИ Обретенова е оставена без уважение, а с обжалваната му част с характер на определение е оставена без разглеждане като недопустима жалбата с вх.№40924/21.11.2025г., поради насочването й против необжалваемо разпореждане, с което първата жалба е била оставена без движение.

При така установеното настоящата инстанция намира, че разпореждането по чл.262,ал.1 във връзка с чл.279 от ГПК, с което се оставя 3 без движение жалба против актове и действия на съдебния изпълнител до отстраняване на конкретно указани нередовности, каквото е било атакуваното в случая, не подлежи на обжалване, тъй като същото, противно на поддържаното от жалбоподателя, няма преграждащ характер по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, нито законът изрично предвижда да подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.2 от ГПК. Това разпореждане, както правилно е приел окръжният съд, е от категорията съдебни актове по движение на делото, което може да бъде отменено от постановилият го съд/съдебен изпълнител, в противен случай законосъобразността му подлежи на преценка при обжалване на крайния съдебен акт по връщане на жалбата, който именно като такъв с преграждащ нейното разглеждане характер подлежи на обжалване. Освен това, в конкретния случай жалбата на длъжника Г. против таксите и разноските, които са предмет на изпълнението, е изпратена за разглеждане от ЧСИ на ПОС, въпреки, че спорната указана за внасяне такса от 72лв. по сметка на ЧСИ с атакуваното разпореждане не е била заплатена от жалбоподателя, и същата е разгледана по същество, като е оставена без уважение с постановеното от окръжния съд необжалваемо решение, поради което за жалбоподателя към настоящия момент липсва и правен интерес да обжалва разпореждането за внасянето на таксата на ЧСИ за тази жалба, какъвто би възникнал при постановяване на следващ акт, вменяващ му задължение да я заплати. Съдът, съгласно чл.2 от ГПК, е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба, но само, когато тя касае защитимо от закона право, а в случая законът не предвижда право на обжалване на разпореждането за отстраняване на нередовности на жалбата, в който смисъл правото по чл.6,пар.1 от ЕКПЧ на справедлив съдебен процес, на нарушение на каквото се позовава жалбоподателя, не би могло да бъде нарушено, тъй като то касае допустим такъв, нито е налице твърдения отказ от правосъдие, каквото се дължи само по допустими молби и жалби. Останалите съображения в частната жалба, касаещи дължимостта и размера на задълженията, които са предмет на принудително изпълнение, са неотносими към предмета на делото пред настоящата инстанция, свеждащ се до допустимостта на жалбата против разпореждането, с което е оставена без движение жалбата против действията на съдебния изпълнител, като те са били предмет на разглеждане по последната, по която е постановен акт по същество, поради което е 4 недопустимо и не следва да бъдат обсъждани.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №198 от 13.02.2026г., постановено по в.ч.гр.дело №265/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от длъжника Й. Г. Г. жалба вх.№40924/21.11.2025г. срещу разпореждане на съдебния изпълнител с изх.№11614/07.10.2025г. по изп.дело №267/2025г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, и производството по нея е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5