Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1536 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1354/2025
Вид
Решение № 1536
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501354 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 1354/25 г. по описа на СГС.

С решение № 1910/25 г., на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД, съдът е присъдил в полза на ищцата, като пострадала от ПТП, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.24 г. и е отхвърлил главничната претенция за разликата до сумата 80 000 лв. и съразмерните лихви. Не е зачетено направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (твърди се, че към момента на спиране на автобуса пътничката е била права, до вратата и се е държала за вертикалната тръба с непълен захват). С оглед изводите на съда са присъдени разноски.

Недоволна от решението е ищцата. Тя утвърждава, че при правилни изводи на съда за осъществен деликт от водача на автобус, в който тя е била пътничка, съдът е подценил страданията й. Тя е имала счупване на множество ребра от едната половина на гръдния кош, като две от ребрата са били счупени на по две места. Освен това е имало събиране на въздух в белите дробове, за отстраняването на който е извършена торакосинтеза (инвазивна операция, 1 осъществена в болнична среда). В продължение на 8 дни ищцата е била хоспитализирана. След това в продължение на 2 месеца ищцата е изпитвала болки, не е могла да се самообслужва и е била в продължителен отпуск по болест (4 м.). Съдът, определяйки обезщетението за неимуществени вреди, не е съобразил настъпилата инфлация от момента на инцидента (2023 г.) до момента на постановяване на решението. Моли въззивният състав да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи иска в пълния му размер от 80 000 лв., ведно със съразмерните лихви.

Ответникът ЗАД ОЗК застраховане АД оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановеното решение като правилно.

При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима жалба, а обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.

Следва да се прецени правилността му според доводите за неправилност, на база съдържащите се във въззивната жалба възражения и според доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, тъй като във въззивния процес не са събирани нови доказателства.

Въз основа доводите на страните, в рамките на очертания обхват на инстанционната проверка и според доказателствата, събрани през време на първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

Тъй като в осъдителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила по отношение механизма на злополуката и отреченото правоограничаващо възражение, на анализ от настоящия състав подлежи преценката на съда с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по приложението на този текст.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена на база анализ на наличната медицинска документация и личен преглед на ищцата, същата на 18.06.23 г. е приета по спешност в Клиника по хирургия на болница „Св. Анна“. Установена била контузия на гръдния кош със счупване на ребра от трето до единадесето и пневмоторакс в лявата гръдна половина. В деня на приема е извършена операция в спешен ред за евакуация на въздуха от гръдната клетка и е поставен дрен, изваден на 23.06.23 г.

Ищцата е изписана след 8-дневен престой в болницата, с подобрено общо състояние и предписание за продължаващо домашно лечение. Според вещото лице в продължение на месец и половина - два движението на ищцата е било 2 затруднено (особено при сядане, лягане и ставане от легнало положение).

Несвоевременното търсене на медицинска помощ (трети ден след инцидента) се е отразило на изпитваните от ищцата болки, но не е влошило състоянието й.

Пълният оздравителен процес е приключил за 4 месеца, без данни за усложнения. При приемане на заключението, в проведеното на 15.11.24 г., заседание, вещото лице е утвърдило, че ищцата е могла сама да се придвижва в дома си, без да може да извършва домакинска работа.

Направените от вещото лице изводи не съответстват на показанията на свидетеля И. А. (син на ищцата), заявил, че майка му в продължение на около месец е била в лечебно заведение и до момента на депозиране на показанията (в осз от 07.03.25 г.) при нея има остатъчни последици от травмата затруднено дишане и на моменти болки.

При определяне размера на обезщетението на база така събраните доказателства настоящият състав приема, че определеният от СГС паричен еквивалент е правилно определен. Основание за този извод дават обстоятелствата, че интервенцията по отстраняване на въздух в гръдната кухина се е провело в рамките на рутинна операция и на петия ден от операцията вложеният в гръдния кош дрен е бил отстранен, а след още 3 дни пациентката е изписана с подобрение. Лечението е продължило в домашни условия, без да е необходимо спазване на ограничителен постелен режим, с пълно обслужване на пострадалата на легло (вкл. осъществяване на тоалета й в легнало състояние). Макар с болки, тя е могла самостоятелно да се изправя и придвижва, като единствено не е могла да полага грижи за къщата. В съответствие с това са и показанията на св. А., заявил, че до възстановяването й, той се е грижел за майка си. Според вещото лице в рамките на 2 месеца силните болки са отзвучали, като намаляването на интензивността им е ставало постепенно. В продължение на 4 месеца ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност, в рамките на който период тя е възстановила функционалното си състояние да е способна да се грижи за малки деца (установено по делото е, че ищцата е работела в детска градина).

Неоснователен е доводът на повереника на ищцата, че СГС не е съобразил настъпили инфлационни промени, тъй като момент на съизмеряване на страданията на пострадалите с пари е моментът на настъпване на инцидента. С оглед на това определеното от СГС обезщетение е 3 съответно на икономическата ситуация в страната към 2023 г. За забавеното плащане на полагаемото се обезщетение е уважен акцесорният иск с основание чл. 86 ЗЗД.

Тъй като достига до извод за правилност на първостепенното решение и неоснователност на жалбата, настоящият съд се ползва на основание чл. 272 ГПК от мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид изводите за неоснователност на жалбата, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за въззивния процес. Заявени и доказани като заплатени са 9 765 лв. – възнаграждение за адвокат, подготвил отговор на исковата молба. Така заявените на основание чл. 80 ГПК разноски са оспорени от повереника на ищцата и настоящият състав приема, че възражението според чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Делото няма фактическа и правна сложност. Във въззивното производство не се оспорват механизмът на ПТП, деликтното поведение от страна на водача на застрахования автобус и причинната връзка между вредите и вредоносното поведение. Спор се води само относно размера на присъденото обезщетение с оглед съответствието му на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Извън отговора на исковата молба повереникът на ответното застрахователно дружество е взел участие в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и е поддържан изготвеният отговор. На това основание дължимото от въззивничката адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 830 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение № 1910/25 г., постановено по гр.д. 1354/25 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. И. К. да заплати на ЗАД ОЗК застраховане АД разноски за въззивното производство в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5