Решение № 442 от 11.12.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№442 11.12.2023 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав

Председател:

Михаил Русев при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №577 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по жалба от „Чугунолеене - Първомай“”АД, представлявано от прокуриста инж. Н.К. подадена против предписания по т.1, 2, 3 и 4 от 15.08.2023 год., обективирани в

Протокол за извършена проверка №2324219 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ - Пловдив.

С оспорения акт, издаден от длъжностно лице при Дирекция „ИТ“- Пловдив на основание чл.404, ал.1 от КТ, на оспорващото търговско дружество е приложена принудителна административна мярка - задължителни предписания в качеството му на работодател, описани в 6 точки. Срокът за изпълнение на предписанията по т.2, 3, 4 и 5 е 25.08.2023 год., а на тези от т.1 и т.6 - 31.08.2023 год.

В жалбата оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие на изложените в него фактически и правни изводи с обективната действителност, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Налице е оценяване на рисковете, поради което и предписанието по т.1 е лишено от предмет. Описаното в т.2 предписание, изисква подобряване на инструкцията за работа, като същата се направи достатъчно ясно и разбираема за операторите. Инструкцията е направена на базата на издадена от производителя информационен лист за безопасност.

Даденото предписание по т.3 е неоснователно, тъй като дружеството е снабдило всеки един работник с подходяща екипировка, издадени са и заповеди за задължително носене на предпазни средства, като за неизпълнението му е предвидено носенето на дисциплинарна отговорност. Предписаното недопускане на неподходящо обучени работници не отговаря на установените факти, тъй като такова обучение е сторено, като е обективирано и в съответния протокол. Направено е искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

Административният орган - Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. В представените по делото писмени бележки излага доводи, по отношение на т.1 е налице представени контролна карта №22 и карта за оценка на ниска №22 за работно място – производствени цехове, в които е идентифициран риск от пожар, но същият е във връзка с възможно авария в електрическата инсталация, като не е идентифициран рискът от пожар при използването на химичното вещество „Frekote 77 ONC“, което било лесно запалимо.

По отношение на даденото предписания по т.2, е задължен работодателя да редактира инструкцията за безопасна работа с „Frekote 77 ONC“, като я направи достатъчно ясна и разбираема за операторите. По т.3 е забранено допускането до работа на работници които не са подходящо екипирани, поради обстоятелството че при допуснатата трудова злополука е установено, че пострадалата не била подходящо екипирана. В т.4 бил задължен работодателя да не допуска до работа работници, които не са подходящо обучени.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и доказателствата, събрани по делото и относими към спора, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство, предмет на настоящия съдебен контрол, е образувано по повод проверка за спазването на трудовото законодателство в предприятието по повод на станалата на 24.06.2023 год. в завода трудово злополука с Мария Димитрова Янкова – обслужващ работник, промишлено производство в цех леярен, участък сърцати машини. На тази дата е станала трудова злополука, видно от съставеният протокол за трудова злополука №1/27.06.2023 год. /лист 40 от делото/, с начин на увреждане изгаряне на работника. С оспореният протокол /лист 8-10 от делото/ са дадени задължителни предписания, съдържащи се в 6 точки, от които предмет на съдебен контрол са следните:

1. Работодателят да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите в участък сърцарни машини от запалване и самозапалване на средствата за отделяне на формите, съгласно изискванията на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ и чл.4, ал.1 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска /ДВ бр.47 от 1999 год./

2. Работодателят да редактира инструкция за безопасна работа с „Frekote 77 ONC“, като я направи достатъчно ясна и разбираема за операторите, съгласно изискванията на чл.166, ал.3 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

3. Работодателят да не допуска до работа работници, които не са подходящо екипирани, съгласно изискванията на чл.16, ал.1, кт.7 от ЗЗБУТ.

4. Работодателят да не допуска до работа работници, които не са подходящо обучени, съгласно изискванията на чл.16, ал.1, кт.7 от ЗЗБУТ.

Протоколът е връчен на прокуриста на дружеството на 18.08.2023 год. и от тази дата започва да тече срокът за оспорването на дадените предписания, който изтича на 01.09.2023 год. Жалбата е изпратена по пощата на същата дата, видно от приложената разписка /лист 5 от делото/.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в предвиденият от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

С оспорения акт е приложена принудителна административна мярка, регламентирана в разпоредбата на чл.404, ал.

1, т. 1 от КТ. В тази норма е предвидено, да се дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно, цитираната разпоредба оправомощава контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В горепосочените нормите е регламентирана една правна възможност, осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл.169 от АПК, административния съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай оспорената ПАМ е приложена от длъжностни лица в Дирекция „ИТ“- Пловдив, които са разполагали с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл.404 от КТ.

Следователно, оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.

Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Единствено буди недоумение факта, че проверката е била извършена на 26.06.2023 год., съставен е протокол на същата дата /с вписаните предписания/, но същият е изведен едва на 15.08.2023 год., а връчен на 18.08.2023 год., като са дадени срокове за изпълнение до края на месец август.

В този смисъл, голословни и неоснователни са изложените в писмените бележки доводи за законосъобразност на дадените предписания по т.1 и т.2, че от момента на проверката 26.06.2023 год. до даването на задължителните предписания – 15.08.2023 год., допуснатите нарушения не били отстранени. В този период не са били давани предписания, поради което и не е възможно отстраняването на допуснатите нарушения, т.е. не е налице бездействие от страна на жалбоподателя.

По отношение на материалната законосъобразност на дадените предписания, съдът намира за установено следното:

На първо място съдът счита, че за да се даде едно предписание по реда на чл.404, ал.1 от КТ, е необходимо на първо място да бъде установено по безспорен и категоричен начин, определено нарушение на трудовото законодателство, което да бъде отстранено с даденото предписание. Ако не е установено нарушение, то задължително предписание не следва да бъде давано.

По т.1 - Работодателят да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите в участък сърцарни машини от запалване и самозапалване на средствата за отделяне на формите, съгласно изискванията на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ и чл.4, ал.1 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, с посочен срок на изпълнение до 31.08.2023 г.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, а съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №5 оценяването на риска се извършва от работодателя. Следователно за да е налице допуснато нарушение, което да е предмет на дадените предписания, следва да бъде установено, че такава оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите не е направена въобще от жалбоподателят. Това обаче не е така и не съответства на установеното при проверката. В хода на същата са представени контролна карта №22 за идентифициране на опасностите /лист 28, 30, 31 от делото/ и карта за оценка на риска за работно място – производствени цехове /лист 29 от делото/.

Всъщност наличието им не се оспорва от ответника по делото. Едва в хода по същество, в представените писмени бележки, се конкретизира, че е идентифициран риск от пожар, но същият бил във връзка с възможна авария в електрическата инсталация, но не бил идентифициран риск от пожар при използването на химичното вещество „Frekote

77 ONC“, което било лесно запалимо. На първо място, съгласно съдебна практика, мотивите могат са се съдържат и в съпътстващите акта документи. Като такива мотиви обаче не могат да се приемат изложените в хода по същество доводи, тъй като същите са след издаването на акта, е не преди него.

От друга страна, при внимателен прочит на разработената оценка на риска, в част пожароопасност е предвиден риск от пожар от лесногорими материали /лист 31 от делото/. Доколкото не е спорно, че процесното химично вещество е леснозапалимо, то същото попада в разработения риск от пожар на лесногорими материали. Ето защо, според настоящия състав не е налице нарушение на трудовото законодателство, което да подлежи на отстраняване и за което отстраняване да бъде дадено задължително предписание. Даденото такова по т.1, следва да бъде отменено като незаконосъобразно – налице е извършена оценка на риска от работодателя, в случая жалбоподателя по делото.