Решение № 743 от 19.12.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Благоевград, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100357 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., чрез пълномощника си адв. П. В. против С. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.****.

Ищецът твърди, че между "БАНКА ДСК" ЕАД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника С. С. Г., като кредитополучател, е бил сключен Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г. Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 769 лв. Поддържа, че след усвояване на кредита кредитополучателят е бил изпаднал в забава на поетите си договорни задължения, поради което "БАНКА ДСК" ЕАД била депозирала заявление по чл. 417 ГПК, като на 11.12.2015г. била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9747 по ч. гр. д. № 2650/2015г. на РС – Благоевград. Заявява, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.05.2016г. "БАНКА ДСК" ЕАД (цедент) е прехвърлило на „ОТП Факторинг България“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника С. С. Г., произтичащи от горепосочения договор за стоков кредит. Излага, че съгласно Договор за цесия от 16.12.2020г. от своя страна „ОТП Факторинг България“ ЕООД (цедент) е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за стоков кредит. Навежда, че ответникът бил уведомен за извършените цесии. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 518,80 лв., редовна лихва за периода от 20.08.2014г. до 07.12.2015г. в размер на 212,62 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014г. до 07.12.2015г. в размер на 46,99 лв. и 120 лв. - такси и разноски. Смята, че задълженията на ответника по договора за стоков кредит били изцяло падежирали. Поддържа, че за посочените вземания на 11.12.2015г. по ч. гр. д. № 2650/2015г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че процесният договор за стоков кредит бил 1 нищожен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, както и че размерът на шрифта бил по-малък от 12. Заявява, че не бил уведомен по предвидения в ГПК ред, че процесният кредит бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Поддържа, че клаузите в процесния договор за потребителски кредит били неравноправни и нищожни. Смята, че не бил конкретизиран ГПР, поради което договорните клаузи били неравноправни. Прави възражение, че претендираните вземания били погасени по давност.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 518,80 лв. /петстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – главница по извлечение от счетоводните книги по Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., сключен с "БАНКА ДСК" ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 212,62 лв. /двеста и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/ – неплатена редовна лихва за периода от 20.08.2014г. до 07.12.2015г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 46,99 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ – лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014г. до 07.12.2015г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с вр. с чл. 9 ЗЗД. - относно вземането за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща дължими такси и разноски.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 9747 от 11.12.2025г. по ч. гр. д. № 2650/2015г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

За доказване сключването на процесната сделка между "БАНКА ДСК" ЕАД (като заемодател) и С. С. Г. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, погасителен план и ГПР от 28.03.2014г., Общи условия по договори за стокови кредити, декларация за предоставена информация от С. С. Г. от 28.03.2014г., искане за стоков кредит от С. С. Г. от 28.03.2014г., декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД от С. С. Г. от 28.03.2014г., фактура № 0210007884 от 28.03.2014г., извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 11/21647773 от 08.12.2015г. по договор за кредит от 28.03.2014 година. Процесуалният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на гореизброените документи. Съдът с протоколно определение от 17.10.2022г. констатира наличието на идентичност между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: от Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., декларация за гражданско и имуществено 2 състояние и за свързани лица, погасителен план и ГПР от 28.03.2014г., общи условия по договори за стокови кредити, декларация за предоставена информация от С. С. Г. от 28.03.2014г., искане за стоков кредит от С. С. Г. от 28.03.2014г., декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД от С. С. Г. от 28.03.2014г., фактура № 0210007884 от 28.03.2014г., извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 11/21647773 от 08.12.2015г. по договор за кредит от 28.03.2014 година, с копията приложени към исковата молба.

С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за стоков кредит между "БАНКА ДСК" ЕАД (като заемодател) и С. С. Г. (като кредитополучател).

В срока за отговор процесуалният представител на ответника релевира възражение за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно, че процесният договор е изготвен в размер с шрифт по-малък от 12. Това възражение е неоснователно. В тази връзка съдът съобрази, че към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит (28.03.2014г.) редакцията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е предвиждала задължението размерът на шрифт да е не по-малък от 12. Това е въведено след сключване на процесния договор, а именно с изменение на чл. 10, ал. 1 ЗПК в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Освен това следва да се отбележи, че текстът на договор е с такъв шрифт, който позволява без използване на технически средства да се разчете и възприеме същият.

Погасителният план към договора и Общите условия към него също са с шрифт, който позволява без затруднения да бъде прочетен и разбран текстът им.

От съдържанието на визирания договор е видно, че размерът на главницата е 769 лв. – предоставена в заем на кредитополучателя. Усвояването на главницата не се оспорва от ответника. Усвояването на главницата се установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССч.Е.), като същата е била преведена по сметка на „Техномаркет България” ЕАД еднократно и безкасово. От съдържанието на договора става ясна и неговата цел, а именно закупуване на стока, за която се разрешава стоковият кредит - мобилен телефон Самсунг, 1 брой за 819,00 лева с ДДС, за което е издадена от „Техномаркет България” ЕАД и фактура № 0210007884/28.03.2014г. Като от фактурата се установява, че освен отпуснатата от кредитодателя сума в размер на 769 лв., остатъкът на продажната цена в размер на 50 лв. е заплатен в брой от кредитополучателя.

Срокът на кредитния договор е 12 месеца (до 28.03.2015г.), като към него бил изготвен погасителен план. Съгласно този погасителен план кредитополучателят следвало да погасил задълженията си по кредита на 12 месечни погасителни вноски, единадесет, от които в размер на 74,85 лв. и последната 12-та в размер на 68,66 лв. Падежната дата на дължимите вноски е 20-то число на месеца. Погасителният план към процесния договор за стоков кредит№ 17867/28.03.2014г. е бил подписан двустранно от страните.

В чл. 6 от договора било уговорено между кредитодателя и кредитополучателя, че за предоставения паричен кредит се дължи лихва във фиксиран лихвен процент от 29,69 % годишно.

Съгласно Общите Условия по договори за стокови кредити за физически лица, които съгласно чл. 12 от процесния договор са неразделна негова част, е предвидена и наказателна лихва, както следва: в т. 12 - при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.

Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага; в т. 12.1 - при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за 3 забава в размер на 10 %.

От съдържанието на договора се изяснява и че годишният процент на разходите /ГПР/ по същия е 33,96 %.

С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да се споделят доводите на ответника за противоречие на процесния договор с чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Това изискване е спазено. Договорът е сключен в писмена форма и е в два екземпляра.

Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер от 33,96 %. Към процесния договор за потребителски кредит е изготвен погасителен план, като същият е подписан от кредитополучателя, като в същия са посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска, включваща главницата и договорната лихва по договора за кредит. В условията по договора са описани по ясен и достъпен начин задълженията на кредитополучателя. Следователно законовите изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на целия договор на посоченото от ответника основание – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК.

Разпечатката съдържа 37 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0edfc1bc-2d32-4a56-9d83-45bf16d3bab5