Акт от 08.05.2020, Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Габрово, 08.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА

МИЛАНЕЗИ като разгледа докладваното от съдия

С. Миланези в. ч. гр. д. № 123/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 121 от

07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 375/2019 г., в производство по реда на чл. 248 от ГПК, Севлиевският районен съд е оставил без уважение искането на "С. Г. Груп" ООД, гр. София за изменение на решение № 307/25.11.2019 г. по гр. д. № 375/2019 г. по описа на РС - Севлиево, в частта за разноските.

Срещу горепосоченото определение е постъпила частна жалба от "С. Г. Груп" ООД, гр. София, чрез адв. В. В., в която се твърди, че същото е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли същото да бъде отменено.

Излага, че решаващият мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли искането им за присъждане на разноските по делото, е че не са осъществени предвидените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки в тяхната кумулативност, а именно признание на иска и поведение, което не е дало повод за завеждане на иска. Твърди се, че в случая и двете предпоставки са осъществени, тъй като с отговора на исковата молба и с допълнителната молба по делото, дружеството е признало изрично целия иск. Незаконосъобразни са доводите на съда, че оспорването на допустимостта на иска само по себе си изключва приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, защото същото било несъвместимо с признанието на иска. Признанието на иска било въпрос по същество и в тази насока нямало значение, че същият бил оспорен като недопустим. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърденията си и твърди, че дружеството не е разполагало с изпълнителен титул спрямо ищеца, не е дало повод за завеждане на делото - единствено било изпратило уведомление за цесия, което дори не съдържало покана за плащане и при узнаване за заведеното дело изрично е признало предявения иск. Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решението на РС - Севлиево, в частта за разноските и да се възложат всички разноски за производството на ищеца. Претендира да се осъди ищеца да възстанови на жалбоподателя разноските за настоящото производство съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, а именно 15 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатски хонорара.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна

И.М.Д., чрез адв. В. Д., в който се заема становище за неоснователност на частната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли, да се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, както и да им се присъдят разноските за производството пред ГбОС.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява,че производството по гр. д. № 375/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск от ищцата И. М. Д. срещу „С. Г. Груп” ООД за установяване недължимостта на сумата от 326, 39 лв., като се позовава на обстоятелството, че процесната цесия, от която черпи права ответното дружество, не й е съобщена, поради което същата няма действие спрямо нея, както и че вземането е погасено по давност.

В депозирания писмен отговор ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес и при евентуалност е заявил, че признава, че вземане на "Мобилтел" ЕАД спрямо ищацата в размер на 86 лв. е прехвърлено на „С. Г. Груп” ООД с договор за цесия и признава обстоятелството, че същото е погасено по давност. Претендирал е да бъде осъдена ищцата да заплати разноските по делото.

С допълнителна молба ответното дружество, във връзка с дадени указания от съда, е уточнило, че признава целия иск за сумата от 326, 39 лв. Поискал е делото да не се разглежда до произнасянето на ГбОС по негова жалба по чл. 121 от ГПК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на спора, като с решение № 307 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 375/2019 г. е уважил иска и е признал за установено в отношенията между страните, че И. М. Д. не дължи на „С. Г.

Груп” ООД сумата от 326, 39 лв., произтичаща от договор между ищцата и "Мобилтел" ЕАД и цесия между

"Мобилтел" ЕАД и „С. Г. Груп” ООД. Разноските по делото са възложени в тежест на ответника с оглед изхода на спора.

За да постанови решението си, съдът е приел, че договора за цесия между "Мобилтел" ЕАД и „С. Г. Груп” ООД не е съобщен на ищцата от "Мобилтел" ЕАД, поради което не настъпил материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и този договор не е породил действие по отношение на нея, поради което правата на ответника да търси вземане от ищцата са й непротивопоставими, поради което само на това основание е приел искът за основателен. За пълнота съдът е посочил, че вземането е погасено по давност, но това не е решаващият мотив за уважаване на иска.

С молбата по реда на чл. 248 от ГПК дружеството е поискало да се измени решението в частта за разноските, като такива се присъдят на него, а не на ищцата, като е изложило, че неправилно съдът приема, че не е осъществен състава на чл. 78, ал. 2 от ГПК и излага подробни мотиви, че е признал искът и не следва да дължи разноски по делото, като такава била и практиката на ВКС, с която съдът не се е съобразил.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че решението не е постановено при признание на иска по реда на чл. 247 ГПК, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищцата. Съдът е приел, че освен предхождащото поведение на ответното дружество с изпращане на покана за плащане, същото в отговора на исковата молба оспорва нейната допустимост, което е несъвместимо с признанието на иска и изключва приложението на чл. 78, ал.

2 от ГПК. Освен това цитираната практика е неотносима към конкретния спор, тъй като в нея ищецът се позовава единствено на изтекла погасителна давност, какъвто не е процесния случай, при който искът е уважен поради несъобщаване на цесията на ищеца от твърдения праводател на ответника, обуславящо липса на действие спрямо ищеца на цесията, а и предвид несъществуването на такава цесия въобще.

Въззивният съд намира за правилно обжалваното определение, като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата на ответника по чл. 248 от