Решение № 302 от 01.12.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 381/2022
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 01.12.2022
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 230 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.285 · Закон за задълженията и договорите
- чл.285, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Ямбол, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500381 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. П. , ЕГН **********, гр.*****, общ.Велико Търново чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-В.Търново, против Решение
№260033/15.07.2022 г., постановено по гр.д.№3073/2020 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск за осъждане на въззиваемата страна И. А.
И.,с ЕГН ********** да заплати сумата от 7700 лв., на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане,отхвърлил е предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва върху горната главница в размер на 1572, 35 лв., отхвърлил е й предявеният иск по чл.285, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 551, 85 лв., както и за заплащане на сумата от 77, 52 лв. на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху посочената главница.С атакуваното решение в тежест на въззивника са възложени разноски в размер на 800 , 00 лв.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г. Г. развива съображения за опороченост на атакуваното първоинстанционно решение, изразяваща се в материална незаконосъобразност, недостатъци в съдопроизводствената дейност при постановяването му и необоснованост. Тази своя позиция аргументира с конкретно очертани пропуски в анализа и оценката на събраните доказателствени източници, което е довело до частична неправилност на фактическите констатации и в развитие е рефлектирало върху материалната законосъобразност на лишения от обосновка краен правен извод за наличие на правно основание на превежданите от Р.П. на И. И. суми. Твърди се, че между въззиваемия И. като наемодател и въззивника Паоолу като наемател на 02.10.2018 г.е сключен договор за наем с предмет "Крайпътно заведение с площ 176 кв. м. ", находящ се в местността "Брестито", гр.*****, общ.Велико Търново, с уговорена месечна наемна цена 400 лв. В жалбата се отправят оплаквания,че в решаващо-оценъчната си дейност районният съд е игнорирал правното значение и доказателствена стойност на приложения договор за наем от 1
21.09.2019 г. между И. И. като наемодател и "Л.К.Ф." ЕООД като наемател с предмет процесното крайпътно заведение, и месечна наемна цена от 400 лв., както и на приемо предавателен протокол за предаване на владението върху отдадения под наем имот на наемателя "Л.К.Ф." ЕООД. Изброени са като необосновано игнорирани и представените по делото разписки, удостоверяващи ежемесечно превеждани от Р.П. на И. И. суми, които представляват надвнесени суми над уговорената месечна наемна цена и обективират извършено по грешка без основание разпореждане с парични средства от въззивника Р.П. в полза на въззиваемия, за илюстриране на което в жалбата се съдържа и таблично представяне с разбивка на преводите по месеци за период 11.08.2018-11.07.2019г.
Формулирано е възражение за прекратяване чрез конклудентни действия на облигационната връзка между страните по договора за наем, считано от 21.09.2019 г., с оглед възникнало наемното правоотношение на въззиваемия с "Л.К.Ф." ЕООД по отношение на същия недвижим имот и лишаване на въззивника от фактическа власт върху имота, а в алтернативност за недължимост на месечно наемно плащане от Р.П. след 21.09.2019 г. поради неизпълнение на същественото и основно договорно задължението на наемодателя по чл.228 ЗЗД. Относно отхвърлената осъдителна искова претенция по чл.285 ЗЗД се противопоставя аргументация за незаконосъобразност в доказателствения подход при установяване на обстоятелства относно извършено плащане чрез свидетелски показания, която процесуална незаконосъобразност обуславя формиране на правни изводи в колизия със забраната по чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Твърди се, че писменият акт, доказващ паричното задължение на въззиваемия спрямо въззивника са представени платежни нареждания от Р.П. за заплатени разходи по външно електрозахранване на процесния имот. При тези съображения се иска от ЯОС да отмени атакуваното решение изцяло и да постанови решение по същество, с което да уважи предявените осъдителни искове. Формулирана е и претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И. А. И., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. А. от АК-Ямбол, в който се обосновава становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и се настоява за потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и основаващо се на подробен доказателствен анализ. Изразяват се противостоящи на оплакванията в жалбата аргументи в насока, че съдът не е допуснал претендираното от въззивника противоречие между проектодоклада и мотивите на съдебното решение, нито е допуснал процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест. Посочва,че въззивникът не е оспорил поддържаното в отговора на исковата молба твърдение, че наемното правоотношение между страните обхваща не само процесното крайпътно заведение, но и ТИРпаркинг,експлоатиран от въззивника, за който са ангажирани доказателства относно начина на ползването му и дължимият месечен наем. По-нататък отговорът пресъздава систематично и синтезно изложение на възраженията във въззивната жалба, във вр.с които са обективирани противоположни доводи и оценъчни констатации, в най-общ план отразяващи съгласие с правните изводи в обжалваното решение,а именно: за неоснователност на база безпротиворечивите доказателства на иска за главница в размер на сумата 551, 85 лв. , представляваща разноски за получаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделни стоящи съоръжения в обхвата на път 11-55 при км 7+915, както и разрешение за строеж, с цел изграждане на външно електрозахранване, което да обслужва процесния имот. Споделена е и мотивацията на първостепенния съд, обусловила в доказателствената му дейност използването на гласни доказателства за установяване на месечния наем и възстановяването на заплатените от ищеца суми за ново ел. захранване на търговския обект.В заключение се настоява ЯОС в обсега на ревизионните си правомощия да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да присъди на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
2
В о.с.з. въззивникът П. не се явява и не изпраща процесуален представител. В становище вх.
№5323/14.11.2022 г. пълномощникът му адв.Г. заявява,че поддържа подробно изложените във въззивната жалба аргументи и настоява за цялостна отмяна на атакуваното решение и уважаване на обективно съединените осъдителни искове. Формулира и претенция за присъждане в полза на въззивника на съдебно-деловодни разноски, ведно с представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. за въззиваемия И. И. се явява редовно преупълномощената адв. А.Д., която отстоява позиция за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложените в писмения отговор съображения и настоява въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, за доказването на които представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства ЯОС достигна до следните фактически изводи:
Сред ангажираните по делото писмени доказателства от въззивника-ищец е договор за наем на недвижим имот от 02.10.2018 г., по силата на който И.А.И. И. е предоставил на Р. М. П. за временно и възмездно ползване крайпътно заведение с площ 176 кв. м. , находящо се в гр.*****, като договорът се сключва за срок от -3 г.,считано от 02.10.2018 г. при уговорена месечна наемна цена от 400 лв. , която наемателят е длъжен да заплаща до 9-то число на текущия месец. Приобщен към правноценимата доказателствена база е и приемопредавателен протокол от 02.10.2018 г., обективиращ предаване държането на имота на наемателя. Представени са множество разписки, издадени от Easypay, отразяващи извършвани от Р. П. платежни нареждания на получателя И. И., както следва: на 11.08.2018 г. - сума в размер на 1200 лв., на 29.08.2018 г. - сума в размер на 800 лв.; на 10.09.2018 г. сума в размер на 1200 лв., на 10.10.2018 г. -сума в размер на 1200 лв. , на 02.11.2018 г. - сума в размер на 600 лв.; на 12.11.2018 г. - сума в размер на 1 100 лв.; на 29.12.2018 г. - сума в размер на 700 лв., на 15.01.2019 г. - сума в размер на 1200 лв.; на 11.02.2019 г. - сума в размер на 1 200 лв.; на 18.03.2019 г.-сума в размер 1100 лв.; на 14.06.2019 г.- сума в размер на 800 лв.; на 11.07.2019 г. - сума в размер на 600 лв.
В перспективата на поддържаната от въззивника фактическа теза е представено нотариално заверено пълномощно от 02.10.2018 г. въз основа на което И. И. овластява Р. П. да управлява и стопанисва недвижим имот : крайпътно заведение по път II -55 "ДебелецГурково" при км 8+000 дясно; да представлява упълномощителя пред държавни и общински органи: Данъчно подразделение- финансов отдел на община, като подава имотни декларации и заплаща необходимите данъци и такси; пред Агенция пътна инфраструктурагр.Велико Търново, пред РУСО, НАП, НОИ, ВИК, "Енерго-про Продажби" АД, "Електроразпределение -Север" АД, стационарни и мобилни оператори по всички въпроси, свързани с управлението и стопанисването на описания имот, в т.ч. да прехвърля и открива партиди в посочените доставчици и пр. Приложено е писмо вх.№94-00-195/22.04.2019 г. от директора на Областно пътно управление Велико Търново до И. А. И., към което са приложени съгласуван технически проект за имот "Крайпътно заведение в ПИ 3687.247.17, гр.*****, м-ст Брестито, Общ.В.Търново в обхвата на път II -55 "Дебелец-Гурково" от км 7+807 до км 7+915 ляво, ведно с протокол-становище на техническата комисия при ОПУ Велико Търново и Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата и в обслужващата зона на път II -55 "Дебелец-Гурково" от км 7+807 до км 7+915 ляво, както и искане вх.№94-00-195/22.04.2019 г. до Агенция "Пътна инфраструктура"Пътно управление -Велико Търново за външно електрозахранване на крайпътното заведение. Ангажирани са още вносна бележка и платежно нареждане от 08.05.2019 г. от ОББ, отразяващи платена такса по чл.21, ал.1, т.1 по Тарифа за такси на АПИ в размер на 3
129, 60 лв.; вносна бележка и платежно нареждане от 8.05.2019 г. за заплатена такса по чл.21, ал.1, т.4 на АПИ в размер на 60 лв., платежно нареждане от 30.05.2019г., отразяващо платени от Р. П. 42, 25 лв. по сметка на РД ПБЗН В.Търново, с вписано основание- такса по тарифа 4, раздел 4, чл.31, ал.2, т.1а към ал.1, т.4, б. "е"; преводно нареждане от 17.06.2019 г., установяващи платена от П. сума в размер 80 лв. на ОД-МВР с основание "съгласуване на проект ВОБД", приходна квитанция №013454/03.08.2019 г.,изд. от Община В.Търново, Кметство *****, установяваща платена от П. сума в размер 240, 50 лв. за разрешение за строеж и одобряване на проекти.
Приобщени към подлежащата на анализ и оценка писмена съвкупност от страна на И. А. И. са следните документи: Справка от ТР, удостоверяваща, че "Даймънд Холидейс" ООД,е с управител и съдружник Р. П.; договор за наем на вещ от 09.08.2018 г. , сключен между "Даймънд Холидейс"ООД, представлявано от въззивника, в качеството на наемател и И. А.
И. като наемодател , с което се предоставя за временно и възмездно ползване "Крайпътно заведение" , намиращо се в ПИ247017, м.Брестито по КВС на землището на гр.*****, общ.Велико Търново за срок от 3 години и уговорена месечна наемна цена в размер на 400 лв.; представено е Разрешение №848/17.10.2011 г. за експлоатация на търговски крайпътен обект "Ресторант" на път II -55 км 7+940 дясно; удостоверение №98/26.05.2006 г. за въвеждане в експлоатация на описания обект "Крайпътно заведение"; Решение №КЗЗ7/16.09.2004 г. за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, като за легитимиране на правото си на собственост върху имота, предмет на наемното правоотношение въззиваемият е предоставил преписи от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №531, том 3, рег. №5008, дело №311 на нотариус Д.Д., с район на действие - РС-В.Търново и рег. № 145 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №1298, том 7, рег. 11773, дело №776/2003 г. на нотариус Д.Д., с район на действие - РС-В.Търново и рег. № 145.