Решение № 84 от 09.07.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Видин , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20201320101584 по описа за 2020 година

Делото е образувано по искова молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, чрез юрисконсулт Л. Г. против Н. ИВ. Н. от гр. ******, с която са предявени установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 16.07.2014г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 7 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от неговото усвояване на 16.08.2014г. по уговорен между страните погасителен план. Посочено е, че страните са уговорили преференциален променлив лихвен процент към датата на сключване на договора 10.45%, но поради нарушаване условията на договора, кредитополучателят губи правото си да ползва преференции и поради това лихвения процент е 14.95%. Посочено е също, че ГПР по кредита е 11.96%.

Поддържа се, че кредитополучателят е преустановил плащането по кредита и считано от месечна вноска с падеж 01.05.2016г. Кредитът е станал предсрочно изискуем., като банката е обявила това на длъжника с нотариална покана, връчена на 29.11.2016г. по реда на чл. 47 от ГПК.

В полза на Банка ДСК е била издадена заповед за незабавно изпълнение на 12.12.2016г. по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС – Видин и изпълнителен лист от 12.12.2016г.

1

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС – Видин, ищецът е образувал срещу ответника изпълнително дело № 1182/2016г. по описа на ДСИ при РС Видин.

На 13.03.2017г. Банка ДСК ЕАД с договор за покупко- продажба е прехвърлила на ищцовото дружество всичките си вземания, включително и процесното. Изпратени са уведомления до длъжниците, в т.ч. до ответника.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД сумата от 6201.42 лева - главница, договорна лихва в размер на 495.77 лева за периода от 01.05.2016г. до 07.12.2016г., наказателна лихва в размер на 20.38 лева за периода от 01.12.2016г. до 07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.12.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева – такса изискуемост.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск против ответника за сумата от 6 201.42 лева – главница, сумата от 1577.65 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017г. до 01.1.2.2019г. вкл. и сумата от 359.23 лева – наказателна лихва за периода от 12.12.2016г. до 12.12.2019г. вкл.

В едномесечния срок за отговор от ответника чрез назначен особен представител е постъпил отговор на исковата молба. Исковите претенции са оспорени като неоснователни поради това, че не са представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на длъжника.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебноикономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС - Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление, е видно, че на 16.07.2014г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 7 000.00 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на ответника и ще се погасява от разплащателната сметка на ответника по уговорен погасителен план. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 01-во число на месеца.

В договора е уговорен преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.45 % годишно или 0.03% на ден при изпълнение на Условията по програма на ДСК Престиж плюс. При нарушаване на условията лихвеният процент е 14.95% или 0.04% на ден.

2

Годишният процент на разходите е 11.96%.

Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е 95.81 лева, а последната вноска е в размер на 10.03 лева. Срокът на договора е до 16.07.2024г.

Кредитът е обезпечен със залог върху вземания, като на същата дата е сключен договор за залог върху вземания по трудово правоотношение на ответника.

Със Заповед № 2419-РЗ от 12.12.2016г. по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил длъжникът Н. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к.

********* ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „БАНКА ДСК ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК 121830616, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника юрисконсулт Лилия Цанкова Лилкова сумата от 6201.42 / шест хиляди двеста и един лев и четиридесет и две ст ./ лева - главница, договорна лихва в размер на 495.77 / четиристотин деветдесет и пет лева седемдесет и седем ст./ лева за периода от 01.05.2016г. до 07.12.2016г., наказателна лихва в размер на 20.38 / двадесет лева и тридесет и осем ст./ лева за периода от 01.12.2016г. до 07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.12.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 / сто и двадесет/ лева – такса изискуемост, както и разноски в размер на 136.75 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 469.32 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката към 08.12.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2014г.

На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 12.12.2016г., получен на 14.12.2016г.

С разпореждане от 30.10.2019г. съдът е указал на кредитора в едномесечн срок от съобщението да представи доказателства за предявен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от кредитора на 12.11.2019г.

С молба от 12.12.2019г. настоящият ищец «ОТП Факторинг България»ЕАД е представил доказателства за предявен иск, като е посочил че е на 13.03.2017г. след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е сключен договор за цесия по силата на който «БАНКА ДСК»ЕАД е прехвърлила вземанията си на «ОТП Факторинг България»ЕАД. Представен е договора за цесия, както и приемо – предавателен протокол от 28.03.2017г., от който е видно, че процесното вземане е цедирано.

3

Представено е пълномощно, от което е видно, че «ОТП Факторинг България» ЕООД е било упълномощено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

По делото доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия не са представени, но съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, което е станало на 19.05.2021г.

С нотариална покана изх. № 08-20-01187/09.09.2016г. първоначалният кредитор «Банка ДСК»ЕАД е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията. Същата е връчена от нотариус Лорета Цветкова с район на действие РС – Видин на 28.11.2016г. при условията на чл. 47 от ГПК, видно от направеното отбелязване.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че сумата по договора за кредит за текущо потребление от 16.07.2014г. в размер на 7 000.00 лева е постъпила по разплащателна сметка на кредитополучателя на 17.07.2014г.

Вещото лице е посочило също, че към 08.12.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда, ответникът е внесъл за погасяване по кредита 2091.40 лева, с които са погасени главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси.

Според заключението, последното плащане от ответника е извършено на 27.05.2016г. в размер на 100.00 лева, с които са погасени 38.11 лева – главница, 61.23 лева – договорна лихва и 0.66 лева – наказателна лихва. След тази дата не са правени вноски по кредита.

Вещото лице е посочило също, че към 08.12.2016г. задължението на ответника е както следва: непогасена главница – 6201.42 лева, непогасена договорна лихва – 495.77 лева, непогасена наказателна лихва – 20.38 лева, такса изискуемост на кредита – 120.00 лева.

Според заключението, след издаване на заповедта за изпълнение и към момента на изготвянето му – 08.06.2021г. ответникът не е извършвал други плащания по кредита. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към 29.11.2106г. е шест пълни месечни вноски и една частична на обща стойност 656.85 лева, от които главница 235.41 лева и договорна лихва – 421.44 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По силата на договор за цесия от 13.03.2017г. кредитодателят „БАНКА ДСК“ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ответника – кредитополучател по договор за кредит от 4

16.07.2014г. на ищцовото дружество, като последното се явява частен правоприемник на кредитора. Това е станало след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и поради това, настоящият съдебен състав приема, че няма пречка цесионера да предяви установителен иск за вземането против длъжника . Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за цесия - посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на вземането.

Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.

Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск. В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.

240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на кредитополучателя и по този въпрос няма спор. Заемната сума по договора е преведена по посочената разплащателна сметка на кредитополучателя.

Уговорено е, че задължението по кредита ще бъде погасено на 120 равни месечни вноски, всяка по 95.81 лева, платима на 1-во число на месеца. Крайният срок на договора е 16.07.2024г., когато последната дължима вноска е 10.03 лева. Уговорен е преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.45 % годишно или 0.03% на ден при изпълнение на Условията по програма на ДСК Престиж плюс, а при нарушаване на условията лихвеният процент е 14.95% или 0.04% на ден. Годишният процент на разходите е 11.96%. Вземането по договора за кредит е обезпечено със залог върху вземания от трудово правоотношение на ответника.