Решение № 990 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300501488 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив, чрез пълномощника й юрк. Т.Д., против Решение №1522 от 04.04.2023г., постановено по гр.д. №17669/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІ гр.с., с което Община Пловдив е била осъдена да заплати на И. Г.

П. от с. Б., ул. „***, ЕГН **********, сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди- страх, уплах, безпокойство, дискомфорт, неудобства, вследствие на претърпяно ПТП на 14.09.2021г. в гр. Пловдив на бул. ***, при управление на лек автомобил с рег. № *** поради попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.11.2021г., до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност- намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Ответната страна по въззивната жалба- И. Г. П. от с. Б., ул. „***, 1

ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв.М. Т.-Д., оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивните жалби доводи, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба ищцата И. Г. П. е изложила твърдения, че на 14.09.2021г., около 11,40ч., при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** в гр. Пловдив на бул. *** е попаднала в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били спукани двете десни гуми на автомобила. Тези твърдения са основателни и се установяват от представения по делото протокол за ПТП /л.7/, съставен от служител на

„Пътна полиция“- Пловдив, посетил мястото на произшествието веднага след инцидента, от приложената преписка по съставянето му /л.39-48/, от заключението на приетата авто- техническа експертиза, от което се установява, че при посочения в протокола за ПТП механизъм е възможно да бъдат повредени двете гуми в съответната степен, както и от показанията на разпитания по делото св. Г.П.- баща на ищцата, който също е пристигнал на местопроизшествието веднага след инцидента. От показанията на последния се установява и че след 2 настъпилото ПТП дъщеря му му се обадила по телефона, плачейки, а при пристигането му тя била много уплашена и треперела, защото й се случвало за първи път да бъдат спукани едновременно две гуми на автомобила й. С нея в автомобила било детето й, което към посочената дата била на две години и три месеца, което също плачело. Същия ден ищцата трябвало да пътува до София, където живее, тъй като имала записан час при хомеопат за детето, но не успяла да отиде, тъй като колата й била закарана в сервиз. След инцидента около 15-20 дни тя не шофирала от страх да не стане нещо, а на следващия ден след инцидента ходила да й леят куршум. Все още, когато минавала по същата улица си спомняла за инцидента.

При така установените факти по делото предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи. Налице са основанията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната община, в качеството й на възложител на работа, поради бездействието на длъжностните й лица.

Съгласно разпоредбата на §7, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация улиците и булевардите в населените места са собственост на съответната община, която по силата на чл.11 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ следва да ги управлява в интерес на населението в общината съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно §6, т.34 от ДР на ЗДвП “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. По делото не се твърди и не се установява към датата на инцидента на процесния участък от бул. „***“ да са били поставени указателни табели за наличие на дупки на пътното платно. Предвид посочените норми, предвиждащи задължения на ответната община, съдът счита, че в случая като е допуснала съществуването на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул. „***” срещу №9Н в гр. Пловдив, Община Пловдив не е положила вменената й грижа по закон и с бездействието си противоправно е станала причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на 3 ищцата, поради което следва да отговаря на претърпените от нея вреди.

От показанията на св. Пенев се установява, че в резултат на настъпилия инцидент ищцата е претърпяла стрес, уплаха, безпокойство, дискомфорт, страх от шофиране, и не е успяла да осъществи планираното посещение на детето си при хомеопат, тъй като автомобилът й е бил няколко дни в сервиз. Дължимото съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение по справедливост за така претърпените от нея неимуществени вреди според настоящия състав на съда възлиза на 2000 лв., в какъвто размер е предявена исковата претенция. Предвид горното предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Изложените във въззивната жалба на Община Пловдив възражения срещу предявения иск са неоснователни. Действително в исковата молба е първоначално е било посочено, че процесният инцидент е станал на ул.

„*** в гр. Пловдив, но по делото е изяснено от разпита на св. И.Г., който е съставил протокола за ПТП, че номерът от улицата, вписан в същия, срещу който е настъпило произшествието, е 9Н, а не 94. Ето защо следва да се приеме, че посочването на №94 в исковата молба се дължи на техническа грешка в резултат на неправилно разчитане на протокола за ПТП, която по никакъв начин не може да се отрази на изхода на делото. От страна на Община Пловдив не са били ангажирани доказателства настъпилият инцидент да се дължи на виновно поведение на ищцата като водач на МПС /шофиране с висока скорост, проява на невнимание, несъобразяване с метеорологичната обстановка или друго/, на техническа неизправност на МПС или на някакво събитие от извънреден характер. При това положение се налага изводът, че настъпването му се дължи на лошото състояние на пътната настилка

/наличие на необезопасени и необозначение дупки на пътното платно/, поддържането на която е задължение на ответната община. Видът и размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди се установяват от показанията на св. Пенев, като обстоятелството, че ищцата не е потърсила медицинска помощ, а алтернативна такава /леене на куршум/, не е основание да се приеме, че не е претърпяла описаните от свидетеля негативни психически преживявания.

Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към 4 мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед неоснователността на въззивната жалба Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата И. Г. П. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1522 от 04.04.2023г., постановено по гр.д. №17669/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІ гр.с.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на И. Г. П. от с. Б., ул.

„***, ЕГН **********, сумата от 500 лв.- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5