Решение № 9477 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9477 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.КИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110102031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу В. В. С. и Е. Ф. С., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. В. В. С. – сумата от 51,02 лева – главница, представляваща – главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и сумата от 11,24 лева, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.;

2. Е. Ф. С. – сумата от 51,02 лева – главница, представляваща – главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и сумата от 11,24 лева, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в **, аб. № **, но начислените за него суми за цена на същата са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не били сторили.

При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

1

Ответникът В. В. С., чрез назначения му особен представител адв. Конов, САК, оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са неоснователни.

Оспорва от представените с исковата молба документи да се установява наличието на договорно правоотношение между страните. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно нейната стойност. Релевира възражение за погасяване на претендираните за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Ответникът, чрез адв. Е. Ф. С., чрез назначения му особен представител адв. Ц., САК, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Искането е за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените искове се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в 2 съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите като писмени доказателства по делото – договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2009 г., обективиран в нотариален акт № 43, том II, рег. № 07270, дело № 233/2009 г., и удостоверение за сключен на 19.09.1987 г. граждански брак, се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „Невестина скала“ № 16, вх. А, ет. 4, е придобита на 26.05.2009 г. от ответниците В. В. С. и Е. Ф. С. при условията на съпружеска имуществена общност.

Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, отговорността е солидарна, когато законът предвижда това или при наличие на изрична уговорка. Предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и чл.

36, ал. 2 СК в конкретния случай отговорността на двамата ответници е солидарна и същата произтича от закона, доколкото се касае за разходи за задоволяване на нуждите на семейството. Съпружеската имуществена общност е вид бездялова и неделима общност, т.е. съсобственост, при която няма обособени квоти на съпрузите в съсобствеността. Предвид изложеното всеки от ответниците отговаря наред с другия за цялото задължение, поето за задоволяване на нуждите на семейството. В конкретния случай обаче ищцовото дружество претендира разделно плащане или по ½ от задължението от всеки от съпрузите – ответници. Доколкото всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение, то същият отговаря и за по-малкото, каквото се явява половината от задължението. Аргумент в тази посока би могъл да се почерпи и по аргумент от формираната константна практика на върховната съдебна инстанция (Решение №195/29.06.2016 по дело №665/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. решение № 163 от 07.02.2013г. по т.д. № 642/2011г. ТК, I т.о. и Решение №106/06.06.2016г. по дело №4182/2015 на ВКС, ГК, III г.о.) за случай, когато е заявена солидарна, а се установи разделна, то съдът дължи произнасяне разделно, ако се доказва претенцията пропорционално на квотите, а за горницата отхвърля исковете.

3

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 389,15 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.

С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия е доказана по своето основание, което от своя страна обуславя и разглеждане на своевременно релевираното от ответниците възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.