Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 647/2023
Вид
Решение № 972
Подписан
10.08.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Невин Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. В., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. С. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100500647 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Еко уикенд и спа“ ЕООД, ЕИК ****, чрез процесуален представител адв. Т., срещу Решение №3705/29.11.2022 г., постановено по гр.д. №488/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. А. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между страните на 25.02.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.В., одобрена със заповед №РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В., кв. Г., местност ****, с площ 29054 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята 6 /шеста/, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 010032, 010033, 010034, 010038 и 010040, при съседи ПИ с идентификатори ***, 1

***, ***, ***, *** и ***, срещу задължението на купувача, да заплати продажна цена в размер на 450000 евро.

Въззивникът излага твърдения, че неправилно и необосновано, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, решаващият състав е приел, че сключеният предварителен договор е прекратен, поради липса на отправена от купувача до продавача покана за сключване на окончателен договор в срок до 30.04.2020 г. Така направеният извод е мотивиран с неточно тълкуване на разпоредба на чл. 2, ал. 1 от договора, като неправилно е приел, че с посочената разпоредба, страните са предвидили изрично форма и начин на отправяне на покана от купувача до продавача за сключване на окончателен договор, единствено чрез отправянето й чрез електронно изявление, изпратено на посочената електронна поща. Съгласно чл. 8 от сключения предварителен договор, страните са уговорили, че кореспонденцията между тях ще е валидна, в случай, че е отправена на посочените по-горе адреси за кореспонденция. В допълнение въззивникът сочи, че те са продължили изпълнението на задълженията си по сключване на окончателен такъв, поради което следва да се приеме, че е надлежно изпълнено задължението на купувача за отправена покана за неговото сключване, поради което договорът не е прекратен. Твърди още, че продавачът не е загубил интерес от сключване на окончателен договор, като е продължил преговорите за продажбата му, като е приел отправена от купувача покана за надлежна, евентуално условието по чл.2, ал.1 от договора е отпаднало, евентуално същото не е възникнало поради неговата нищожност.

На следващо място жалбоподателят изразява становище, че изпращането на покана в уговорения срок не е доказано единствено поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в оставяне без уважение на допустими и основателни негови доказателствени искания. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.10.2022 г., той отправил доказателствено искане за допускане на двама свидетели, които да установят факта на отправена от него до ответника покана за сключване на окончателен договор, както и относно наличието на последващите действия на страните по сключване на окончателен договор.

Съдът отложил произнасянето по доказателственото искане за следващо съдебно заседание, като отхвърлил същото с определение №12139/02.11.2022 2 г. Тъй като липсвало изрично позоваване кое от изброените в чл. 164, ал. 1 ГПК ограничения е налице, въззивникът изразява становище, че липсва което и да е от тях, а събирането на гласни доказателства в конкретния случай е допустимо. След отхвърляне на така направените доказателствени искания, в проведеното последващо с.з. на 21.11.2022 г., позовавайки се на постановеното в закрито заседание определение за отхвърляне на искането за разпит на свидетели, въззивникът сочи, че отправил искане за допускане на съдебно-компютърна експертиза за установяване на същия факт. Твърди, че е бил възпрепятстван да го направи в проведеното първо заседание, поради липсата на произнасяне от решаващия състав по направено такова за доказване на същите факти и обстоятелства искане за събиране на гласни доказателствени средства. С горното обосновава становището си, че посочените искания по доказателствата не са преклудирани, поради допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд.

На следващо място жалбоподателят сочи, че предвид установеното наличие на уговорено прекратително условие, е следвало да извършена преценка относно наличието на условията на чл.25, ал.2 от ЗЗД, с оглед такава за сбъдване на условието. Твърди още, че клаузата на чл.2, ал.1 от процесния предварителен договор е нищожна, тъй като представлява чисто потестативно условие, чието сбъдване е поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна по договора, като така се поставя под съмнение намерението за обвързване. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. А. Т., чрез адв.

С., с който въззивната жалба се оспорва като необоснована и неоснователна, като се противопоставя и на отправените с нея искания по съображения за тяхната недопустимост. Сочи се, че срокът на предварителния договор е обвързан със срока за извършване на геоложкото проучване и е подписан с цел гаранция, че през този период имотът предмет на договора, няма да се продава на трети лица, като неоснователно ищецът твърдял, че условието е уговорено в полза на купувача. Последният по своя воля не е поканил продавача да сключи на окончателен договор, поради което по силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 същият се прекратява автоматично. Уговорката била ясна, конкретна, изрична, отразяваща волята на страните, което се потвърждавало и от уговореното в чл. 2. ал. 2 от предварителния договор, 3 предвиждащо, че при прекратяване на посоченото основание, никоя от страните не дължи на другата обезщетение. Противопоставя се на твърденията във въззивната жалба, че посочената уговорка не била условие за валидност на поканата, като недопустими и неотговарящи на действителната обща воля на страните. По отношение на оплакването, че решаващият състав не се е произнесъл по наличието на приложение на чл.25, ал.2 от ЗЗД, въззиваемият сочи, че по делото не се установи хипотезата на цитираната норма да е относима към ответната страна, нито ищецът да е навел такива твърдения. Твърди, че клаузата на чл.2, ал.1 определя краен срок за сключване на окончателен договор и определя начина по който купувачът следва да изяви волята си за това, до продавача, преди предварителният договор да бъде прекратен автоматично към 01.05.2020 г. В допълнение сочи, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване правото си да иска обявяване на процесния предварителен договор, за окончателен, като не е доказал твърденията си, че е поканил редовно продавача да сключат окончателен договор, както и промяна на условията по него при проведени преговори между страните. По гореизложените съображения обосновава становище си, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предварителният договор е прекратен, поради което същият не може да бъде обявен за окончателен. Счита за несъстоятелни доводите за допуснати от ВРС процесуални нарушения във връзка с доказателствата, като твърди, че отказът за допускане на гласни доказателствени средства е правилен и законосъобразен.Отправя искане за потвърждаване на съдебното решение в цялост, а в условията на евентуалност, ако бъде обявен предварителният договор за окончателен, то това да бъде извършено при условие, задължаващо ищеца „Еко уикенд и спа" ЕООД, да изпълни насрещното си задължение по него, като заплати на С. А. Т. продажната цена от 450000 евро по банков път, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, на основание чл. 362, ал. 1 ГПК.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил още един отговор от С. А. Т., който е подаден чрез процесуален представител адв. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди, че ищцовото дружество недобросъвестно е променяло многократно твърденията си по релевантните за спора факти. Поддържа, че покана за сключване на окончателен договор не е била отправена, затова договорът бил прекратен, 4 считано от 01.05.2020 г. Посочва, че наведените в жалбата твърдения не са били предмет на исковата молба, а са въведени като възражения в хода по същество и в писмени бележки. Сочи, че в исковата молба и в първото съдебно заседание ищецът не е твърдял да е изпратена писмена покана, а че е поканен устно, като едва с жалбата твърдял, че поканата е от трето лице и то не от служебен, а от личен имейл адрес. Счита за необосновани твърденията на ищеца, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесния договор била уговорена в негов интерес. Сочи, че предаването на документи преди сключване на договора не обосновава наличие на валидна облигационна връзка. Поддържа, че преговорните отношения на ответника с трети лица след 30.04.2020 г. свидетелстват за ясното съзнание на страните за липса на валиден предварителен договор. Счита за несъстоятелни доводите за допуснати от ВРС процесуални нарушения във връзка с доказателствата, като твърди, че отказът за допускане на гласни доказателствени средства е правилен и законосъобразен. Отправя искане за потвърждаване на съдебното решение.

В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък по чл. 80 ГПК. В предоставения срок от съда въззивникът подава чрез процесуалния си представител писмени бележки, с които поддържа становището си по същество.

В открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адв. С. и адв. Д., поддържа отговора на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък по чл. 80 ГПК. В предоставения срок от съда въззиваемият подава чрез процесуалния си представител адв. Д. писмени бележки, с които поддържа становището си по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Еко уикенд и спа“ ЕООД, с която е предявен иск срещу С. А. Т. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 25.02.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с 5 идентификатор *** по КК на гр. В., одобрена със заповед №РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В., кв. Г., местност ****, с площ 29054 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята 6 /шеста/, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 010032, 010033, 010034, 010038 и 010040, при съседи ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, срещу задължението на купувача, да заплати продажна цена в размер на 450000 евро.

В исковата молба ищцовото дружество „Еко уикенд и спа“ ЕООД, чрез адв. Т., излага, че на 25.02.2020 г. с ответника сключили предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, с който последният поел задължение да прехвърли правото на собственост върху имота, придобито по силата на договор за покупко-продажба, срещу задължение на ищеца да заплати продажна цена в размер на 450000 евро.

Поддържа, че в чл. 2, ал. 2 от договора страните уговорили условие в полза на купувача за сключване на окончателния договор, чието настъпване се установявало по уговорения в ал. 3 от договора ред. Сочи, че с договор от 26.02.2020 г. възложил на посочения в ал. 3 изпълнител – „Геозащита“ ЕООД, изготвяне на инженерно-геоложко проучване и заплатил уговореното в същата алинея възнаграждение. Твърди, че след като преценил представеното от изпълнителя официално становище, поканил устно по телефон ответника да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху имота.