Акт от 15.10.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: 339 Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 15. 10.

2018 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ И.

Д.

БОЗАДЖИЕВ

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 531 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд

Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от П.Х.Х., ЕГН ********** и Н.Р.Х. , ЕГН ********** *** и от Д.И.Т. , ЕГН ********** и Е.Н.Т., ЕГН ********** *** против Кооперация „Кооперативен съюз“ –Пазарджик“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик, ул. „Шипка“ № 2, представлявано от председателя на кооперацията А.А.Ш..

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на правна сделка.

С решение

№ 790/ 18. 06.2018г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 2333/2013г. по описа на същия съд ,част от исковете са оставени без разглеждане ,като процесуално недопустими и е прекратено производството по делото. Останалите искове са отхвърлени , като неоснователни . Осъдени са ищците да заплати в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалби от ищците в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба .Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба

, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна

.

І. Какво е съдържанието на исковата молба и направеното искане. Какво е правното основание на предявените субективно съединени искове.

Обстоятелствата,на които се основава предявения иск и искането на страната са изложени в исковата молба, молба вх.№ 10301/09. 07. 2013г. (подадена по повод оставяне на исковата молба „без движение“ от съда ) и молба от 14. 02. 2018г. (подадена на основание чл. 143ал.2 от ГПК ). Тези три молби очертават предмета на спора и направеното искане.

С първоначалната искова молба ищцовата страна е посочила,че на 17. 02. 2004г. между П.Х.Х. и Д.И.Т., от една страна, и Кооперативен съюз/КС/

Пазарджик от друга е сключен договор за строителство. Твърди се в исковата молба,че с този договор ответната кооперация е учредила в полза на ищците две ограничени вещни права - право на строеж и право на ползване. Твърди се,че договора е нищожен,тъй като не е спазена предписаната от закона форма за действителност на договора. Ограничените вещни права имат за предмет недвижим имот,поради което е следвало договора да се сключи в задължителната нот. форма по чл.18 от ЗЗД.

С молбата от

09. 07. 2013г. ищците уточняват,че нищожността на договора се отнася до клаузите за строителството на двуетажната сграда и за правото на ползване на сградата за срок от 5 години. Изрично е посочено,че недействителността на договора не обхваща клаузите относно наемното правоотношение.

Искането, което е направено е да се прогласи нищожността на договора поради нарушаване на закона- несключване на договора в задължителната нот. форма по чл. 18 от ЗЗД.

С молбата от 14. 02. 2018г. ищците“ допълват“ петитума на исковата молба , като правят искането , на основание чл.34 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати себестойността и строителството на сградата в размер на 81 276 лв.,ведно със законната лихва от датата на въвеждане на сградата в експлоатация 26.

09. 2005г. до окончателното изплащане.

Правилно районния съд не е разгледал това искане,поради неговата процесуална недопустимост. По своята правни природа това представлява изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Чрез това изменение на иска се въвежда ново спорно право. Въвеждането на ново спорно право чрез изменение иска по реда на чл. 214 от ГПК не е процесуално допустимо. Въвеждането на ново спорно право в процеса може да стане с първоначално съединяване на исковете ( чл. 210 от ГПК ) ,чрез предявяване на насрещен иск( чл. 211 от ГПК) или чрез предявяване на инццидентен установителен иск( чл. 212 от ГПК).

Освен това следва да се отбележи,че с цитираната молба ищците не са поискали изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Това не е направено и в първото по делото съдебно заседание, поради което няма произнасяне на съда по такава претенция. Вярно е,че в първото по делото съдебно заседание ищеца може да“ поясни и допълни“ исковата молба.Това понятие обаче не включва изменението на иска, тъй като за това процесуално действие съществува специален процесуален ред- чл. 214 от ГПК

.

При така изложените обстоятелства в трите молби и направеното искане съдът прави извода ,че е сезиран с отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на правна сделка. Правното основание на иска е по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26 ал. 2 от ЗЗД – нищожност на договора поради липсата на предписаната от закона форма.

ІІ. По процесуалната легитимация на съпрузите

Н.Р.Х. и Е.Н.Т..

Положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск е „ надлежна страна“ в процеса. Това понятие означава“принадлежност на спорното материално право“. За наличието на тази предпоставка съдът е длъжен да следи и служебно. Наличието на тази предпоставка се извежда от съдържанието на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Ако от обстоятелствената част на исковата молба и приложените доказателства се установи,че ищеца не е носител на спорното субективно материално право, в полза на това лице не съществува право на иск( липсва активна материална легитимация). Това води до процесуална недопустимост на предявената искова молба.

Настоящият казус е точно такъв.Посочените съпрузи не са страна по договора от 17. 02. 2004г. Те не са носители на материалното право, чиято защита е предявена с исковата молба,поради което не са активно легитимирани да предявят настоящия иск.

Ищцовата страна извежда активната легитимация на съпрузите от факта,че сградата е построена с общи средства, които са СИО.

При това положение съпрузите биха придобили процесуалното качество на

„необходими другари „ и съвместното предявяване на исковата молба би било задължително (задължително необходимо другарство), само ако договора имаше за предмет вещни права върху имот. Договорът е сключен при отменената редакция на СК от 1985г. Както тази редакция ( чл. 19 ал.1 от СК ),така и новата редакция на СК от 2009г.( чл. 21 ал.1 от СК)въвеждат принципа на СИО само по отношение на вещни права ( изключение прави редакцията от

1985г., която освен вещни права въвежда и паричните влогове). Договорът от 17. 02.2004г. няма за предмет вещни права върху имот,а облигационни права. Ето защо дори сградата да е построена със средства,които са СИО( възмездно придобиване на имущество по време на брака) това обстоятелство не придава на съпрузите качеството на „задължителни необходими другари“ в процеса , тъй като придобитото няма вещен характер.

ІІІ. По възражението за нищожност на учреденото вещно право на строеж.

Възражението е неоснователно.

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че с договора няма учредено ограничено вещно право на строеж.

Съдебната практика и теория е категорична по въпроса за това,че вещното право на строеж( чл. 63 ал. 1 и чл. 64 от ЗС) може да се учреди освен чрез нарочен договор,така и чрез клауза в друг договор. При всички положения обаче, за да имаме учредено вещно право на строеж,то трябва да съдържа характеристиките на този вид ограничено вещно право. В случая тези характеристики не са налице.

Правото на строеж/ суперфицията/ съдържа три основни елемента- правото да се построи сграда в чужд имот; лицето, което е построило сградата да стане изключителен собственик на сградата; да ползва чуждата земя доколкото това е необходима за ползване на постройката.

От тези елементи съществува само първия-правото да се построи сграда в чужд имот. Това характеризира договора ,не като договор с вещно действие , а с облигационно действие. Касае се за договор за изработка( чл. 258 от ЗЗД) в неговата разновидност-договор за строителство. Изрично в договора е посочено,че след построяването сградата ще остане в собственост на собственика на земята.

ІV. По възражението за нищожност на учреденото право на ползване.

Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0edd9605-7892-496f-aabb-349d18bf9db9