Решение № 181 от 04.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000502415 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.Ц., Ц.Ц. и Д.Ц., чрез пълномощник адв. Р.П. против решение от 04.05.2020г. по гр.д. № 8596/2018г. на Софийски градски съд, 1-18 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите- ищци против Р. С. Б. главни искове по чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост по правоприемство от К. Д.

Л. върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, в район ***, ул.***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван № 15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ от 4,30 кв.м., както и 5,75% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, и предаване владението върху имота, и в условията на евентуалност искове по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.02.2017 г. и обективиран в нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на Нотариус С.П., рег.№ ***, поради неизпълнение.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил исковете за собственост по чл.108 ЗС с мотивите, че договорът е действителен и е породил вещно-транслативен ефект. Изтъква се, че същият е сключен при 1 липса на основание, тъй като били безспорни и установени множеството заболявания на прехвърлителката. Посоченото било равнозначно на знание за близка и предстояща смърт и съответно за липса на еквивалентност, което го правело нищожен на основание чл.26, ал.2 пр.4 ЗЗД. Неправилно на следващо място се твърди, че са отхвърлени евентуалните искове по чл.87, ал.3 ЗЗД с мотивите, че приобретателката ответница е изпълнила престацията си. В тази връзка се изтъква, че съдът неправилно е ценил единствено показанията на разпитаните по неин почин свидетели, вместо да даде вяра на показанията на св. Н., която има лични впечатления за посочените факти, и от тях ставало ясно, че ответницата не е полагала грижи.

Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата- ответница Р.Б. чрез пълномощник адв.С., с който се поддържат подробни възражения и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Изтъкват се доводи, че тежкото състояние на прехвърлителката не е равнозначно на знание за предстояща и близка смърт. Твърди се, че нейното здраве е било увредено, но не и безнадеждно и този извод почивал на събраните по делото доказателства. Изтъква се медицинската експертиза, видно от която с поставянето на стендове, фактически прехвърлителката била стабилизирана след инфаркт, а другите хронични заболявания били успешно лекувани през годините и поради това не следвало да се ценят като сигурна индикация за скорошна смърт. Поддържат се възражения и против оплакването за неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.87, ал. 3 ЗЗД с доводи, че съдът е обсъдил и преценил в съвкупност всички доказателства.

Софийският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежни страни в законоустановения срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При служебна проверка се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени субективно и обективно съединени искове – главни по чл.108 ЗС и евентуални по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Като правопораждащи спорното право факти в исковата молба ищците са посочили качеството си на правоприемници на К. Л. и извършената от нея прехвърлителна сделка – договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 20, т. 1, рег. № 335, д. № 19/2017 г. в полза на ответницата Р.Б., който представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, в район ***, ул.***. Твърди се нищожност на договора като сключен без основание по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, поради знание за близката скорошна смърт на прехвърлителката, което било равнозначно на липса на еквивалентност. При условията на евентуалност се поддържа, че здравословното състояние на Л. било такова, че тя не е разбирала свойството и значението 2 на постъпките си, и че подписът в нотариалния акт не е изпълнен от нея, с което се оспорва истинността му като документ. Евентуално се поддържа като основание на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД липсата на престирани грижи от приобретателката.

В срок е постъпил отговор по чл.131 ГПК, с който ответницата Р.Б. е оспорила исковете по основание с доводи, че прехвърлителката е сключила договора с ясно съзнание за акта, който извършва и нейното волеизявление за сключването му е нотариално удостоверено, и че е изпълнявала точно и пълно задълженията си за престиране на грижи в пълен обем преди и след неговото сключване. Поддържа се още, че заболяванията на прехвърлителката били типични за възрастта, но въпреки тях била напълно дееспособна до смъртта си, и че към момента на сключване на договора, здравословното й състояние е било същото като и в предходните години.

От фактическа страна не е спорно и се установява от писмените доказателства, че тримата ищците са син и дъщери на покойния брат на К. Л., починал преди нея през 1994г и се легитимират като нейни наследници по съребрена линия по правилата на чл.8 вр. чл.10, ал.2 ЗН. Безспорно също е, че приживе тяхната наследодателка е сключила с ответницата Р. С. Б. в предвидената нотариална форма договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е оформен с нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на нотариус С. П., рег. № *** и предметът на прехвърлителната сделка се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, в район ***, ул.***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван № 15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ от 4,30 кв.м., както и 5,75% идеални части от общите части на сградата, при посочени граници. Прехвърлителката К. Л. от своя страна се е легитимирала правата си сключване на сделката с нот. акт № 66, т.1, н.д. № 62/1968г на нотариус при СРС, с който е призната за собственик апартамент на 2-ри етаж от сграда в ЖСК, който имот не е спорно, че е идентичен с процесния. В нот. акт, с който е обективирана оспорената сделка задълженията на приобретателката към наследодателката на ищците се изразяват в „издръжка и гледане, и осигуряване на спокоен живот, какъвто е водила до сега и докато е жива.“

Пред първата инстанция във връзка с твърденията за тежко увредено здраве на наследодателката са събрани гласни и писмени доказателства. От показанията на св. Т. – личен лекар на починалата се установява, че тя е страдала от дългогодишен захарен диабет, хипертония, исхемична болест на сърцето още от 2010г., а в края на 2014г. бил диагностициран и базоцелурален карционм на лицето, от който се оперирала и лекувала.

Въпреки тези заболявания състоянието й е определено като стабилно. През 2015 г. бил установен меланом, от който също била оперирана. През 2015 г. претърпяла инфаркт и от края на 2016 г. започнала да се влошава. Имала анемия, което вероятно било свързано с рецидив на меланома. Психическото й състояние било типичното за човек на 80г., но нямала 3 изразени проблеми, свързани с паметови смущения да не познава хора или да не разбира какво се случва, напротив била напълно адекватна. Показанията на разпитания свидетел правилно са ценени като достоверни именно поради личните впечатления, които има и то в качеството си на медик. Свидетелят отрича твърденията Л. да е приемала лекарства за психични проблеми и въобще да е имала такива. Придвижвала се бавно и имала физически затруднения, но психически била стабилна и контактна - говорела и коментирала събития.

Последните впечатления на свидетеля датират от пролетта на 2017 г., когато лежала в болница, най-вече заради диабета и за анемията. След изписване от болничното заведение още по-трудно се придвижвала, придружавана от друга жена, като последните му впечатления за нея са за човек, който е в общо добро психическо състояние- без депресивни или други признаци за психическо нарушение.

От медицинската експертиза на вещото лице д-р Ал.М., изготвена въз основа на приобщената медицинска документация, се установява, че наследодателката на ищците Л. е имала поставени следните диагнози – исхемична болест на сърцето и на 21.12.2016 г. са имплантирани три стенда след преден миокарден инфаркт; артериална хипертония III ст., дислипидемия, захарен диабет, тип II, диабетна полиневропатия, хипотиреоидизъм – тиреоидит на Хашимото, състояние след радикална вулвектомия по повод на меланом на вулвата на 08.2015г.), състояние след лъчетерапия на базоцелуларен карцином на дясна буза, състояние след ендоскопско ригиране на вътрешни хемороиди, подагра, хроничен гастрит и застойна сърдечна недостатъчност, гастро-езофагиален рефлукс, ритъмни и проводни нарушения, както и ангина пекторис с инвазивно лечение. В обобщение вещото лице медик е дал заключение, че при такава тежка патология – комбинация от злокачествени, сърдечни, ендокринологични и метаболитни заболявания не се очаква продължителен живот и настъпването на смъртта е сигурно събитие, но не може с точност да прогнозира в какъв времеви интервал би настъпил леталният изход.

По повод на твърденията за неизпълнение на задълженията за престиране на грижи и издръжка пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, посочени и от двете страни. В показанията на св. Б. се съдържат данни за дългогодишно познанство с К.Л., за която знае, че има заболявания, проявили се след смъртта на съпруга й, починал преди 20-тина години. Имала диабет и високо кръвно.

Последната година, когато посетила с.Бързия отсядала при брат си самичка и дошла там малко преди да почине. Тогава свидетелката я е срещнала веднъж - дърпала количка и обяснила, че отива за минерална вода, когато свидетелката се опитала да я заговори, тя я подминала и си продължила по пътя, затова и не била сигурна дали въобще я е познала.

Свидетелката не познава ответницата Р.Б. и според нея за наследодателката на ищците се грижела съседка, друг не е виждала около нея, а при разговорите им казвала, че обича племенниците си и апартаментът ще остане за тях.

От показанията на св.Н. се установява, че е свекърва на ответницата, която имала дете от 4 сина й и заедно съжителствали от 10-на години. Починалата Л. била нейна първа братовчедка, която имала къща в с.Бързия и с нея общували много често след като се пенсионирала и идвала в селото. С племенниците си Л. не поддържала връзка от години, а за нея се грижела Р. – водела я по доктори с колата, вземала я при изписване от болнични заведения, пазарувала и се грижела за хигиената й, купувала лекарства. С Р. имали близки отношения и затова й прехвърлила имота, защото искала тя да се грижи за нея. Ответницата изпълнявала всичко необходимо –обръщала й внимание, поддържала чистота, давала й лекарства и Л. сама инициирала сделката по прехвърлянето. През август 2017 преди да почине дошла на село, където се грижели за нея в тяхното семейство. Когато се влошила била в тяхната къща и там починала.