Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 26.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1668/2022
Вид
Решение № 141
Подписан
26.02.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501668 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 264145/21.07.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от „Халачев Трейдер Тръст“ ООД, представлявано от управителя М.Д., против Решение № 260066 от 4.05.2022г. постановено по гр.д. № 324/2021 по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивното дружество искове за установяване по отношение на Г. А. А., че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение в размер на наемната цена за ползването от наследодателя му- А.Ж. А., на таванско помещение №21, към апартамент № 21, находящ се на адрес: ***, за периода от м.януари до м.декември 2015г., по фактура № 21/30.12.2017г. и сумата от 528 лв.- мораторна лихва за времето от 30.12.2017г. до 29.04.2020г., за които вземания, прехвърлени на дружеството от собственика на имотаМ.М.Д. с договор за цесия от 15.04.2020г. и анекси към него, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4288/2020г. на РС- Бургас, както и за осъждането на ответника да заплати законната лихва върху главницата, считано от 7.05.2020г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което 1 исковете бъдат уважени, а на ищеца се присъдят разноските по делото.

Въведени са оплаквания, че фактическите констатации на съда не отговарят на истината, тъй като са били кредитирани показанията за ползване на имота през 2015г., дадени от св. С.С., който обаче лъжесвидетелствувал. Не били съобразени други влезли в сила решения между страните, по които ответникът вече бил осъден да заплати обезщетение за това, че е възпрепятствал ищеца да ползва таванското помещение- по гр.д.№ 775/2015г. на БОС, гр.д.№ 2413/2011г. и гр.д.№873/2012г. на ОС- Бургас.

На следващо място са развити доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Изразява се несъгласие с извода на съда, че въззивникът не е поискал свидетел.

Заявява се, че още с молба от 7.01.2022г. ищецът е поискал разпит по делегация на свидетелите М.Д. и М.Г.Д.. Към тази молба бил приложен протокол от 30.07.2019г., съставен два дни след като ответникът освободил таванското помещение и заявил на целия вход, че освобождава помещението. Същото било разбито, унищожено, с откраднати уреди, за което били представени снимки. Също така били приложени и фактури за заплатени брави и други неща, за да бъдат поставени брави на изкъртените железни врати. Съдът не уважил доказателствените искания на въззивното дружество и изобщо не споменал за тази молба.

Твърди, че приложената по делото молба с доказателствени искания е изчезнала и открадната.

Заявява, че до 30.07.2019г. процесното таванско помещение било ползвано от ответника и съответно от неговия наследодател. Същото преди 2006г. било част от малък двустаен апартамент с хол, кухня и спалня, който бил обзаведен и се отдавал под наем от Д.Д.Д. /баща на М.Д./, срещу сумата от 500 лв.

Развива съображения, че по този начин изводите на съдебния състав, постановил решението са съзнателно погрешни, което било очаквано от въззивника предвид пълната подкрепа, която според него оказвали съдиите от РС- Бургас и ОС- Бургас при узаконяването на кражбата на апартамента им с №20 в полза на А. А., който преди съдебните заседания заявявал на М.Д., че е платил на съдиите от БРС, БОС и ВКС, за да придобие имота за нула стотинки.

Моли да бъде открита процедура по изчезнали документи по настоящото дело.

Заявява, че молбата с доказателствени искания е изчезнала или открадната, както и явно била открадната и таксата по ч.гр.д.№ 5313/2020г., която била заплатена втори път, макар и недължимо. Сочи, че е изпратил две заявления с две фактури, а били образувани три дела- ч.гр.д.№ 4411/2020г.; ч.гр.д.№4288/2020 и ч.гр.д.№5313/2020г.

Към въззивната жалба са приложени два броя преписи от първа страница от изпълнителен лист № 5380 от 19.12.2019г. и пълномощно. В същата е посочено, че към нея се прилагат и молби по ч.гр.д.№ 4411/2020г.; ч.гр.д.№4288/2020 и ч.гр.д.№5313/2020г., макар такива в действителност да не са налични в преписката.

Въззиваемият Г. А. не е представил отговор на въззивната жалба, въпреки че на 16.09.2022г. е бил уведомен за възможността да стори това чрез пълномощника си към този момент- адв.Тасков.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо съдът намира въззивната жалба за допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че по ч.гр.д.№ 4288 по описа за 2020г. на Бургаския районен съд в полза на въззивника- „ХАЛАЧЕВ ТРЕЙДЕР ТРЪСТ” ООД, е издадена заповед №260059 от 1.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която на въззиваемия Г. А. А. е разпоредено да му заплати сумата от 2400 лв.- главница, представляваща обезщетение по фактура №21 от 30.12.2017г. в размер на наемната цена за ползване от наследодателя на длъжника- А.Ж. А., ЕГН: ***, починал на ***г. на таванско помещение №21 към апартамент №21, находящ се в *** за периода от м.януари 2015г. до м. декември 2015г., както и сумата от 528 лв.- лихва върху главницата за периода от 30.12.2017г. до 29.04.2020г., което вземане е прехвърлено от кредитора по него- М.М.Д. , ЕГН: **********, в полза на настоящия кредитор- цесионер „Халачев Трейдер Тръст“ ООД с договор за цесия от 15.04.2010г. и анексите към него, въз основа на който е издадена фактура №21 от 30.12.2017г.

Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с разпореждане № 266181 от 23.11.2020г. районният съд е указал на заявителя възможността по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника.

Указанията за предявяването на иска са връчени на заявителя на 15.01.2021г. /разписка на гърба на л.17 от заповедното дело/, като неправилно, получилото ги лице- управителя на дружеството- заявител- М.Д., е посочило, че годината е 2020г.

Исковата молба с вх.№ 262315/ 20.01.2021г., по която е образувано гр.д.№324/2021г. по описа на БРС, е депозирана в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

С нея „Халачев Трейдер Тръст“ ООД, представлявано от управителя М.Д. Д. е предявило обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК против Г. А. А. за установяване вземанията си по описаната погоре заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че родителите на управителя на ищцовото дружество /М.Д./, а именно- М.Д. и Д.Д. са собственици на апартамент №21, находящ се в ***, заедно с таванско помещение № 21, представляващо стая с кухненски бокс, баня и тоалетна, т.е. ателие- едностаен апартамент, съгласно нотариален акт от 1994г. По силата на цесионен договор от 15.02.2010г. били „прехвърлени 15000 лева евро“ по предявяване за плащане от 25.03.2010г. към бащата на получателя- А.Ж. А., починал на ***г., за дължимото обезщетение за ползване- наем на таванското помещение №21. Предявяването за плащане било получено от длъжника.

За „периода от до“ ответникът Г. А., респективно- баща му, ползвал без правно 3 основание таванското помещение, като се обогатил със сумите, представляващи обезщетение за наем, с които суми ищецът обеднял. За сумите били издадени следните фактури:

1/фактура №20 от 30.12.2017г. /за обезщетение за ползване на помещение 21 за периода от януари до декември 2014г./ и

2/фактура №21/30.12.2017г. за обезщетението за ползване за помещение 21 за периода от януари до декември 2015г.

По първата фактура- №20 главницата била 2400 лв., а лихвата- 528 лв. за периода от 30.12.2017г. до 25.04.2020г., а по фактура №21- главницата била 2400 лв., а лихвата- 528 лв. за периода от 30.12.2017г. до 25.04.2020г.

За горните суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№4288/2020г. на БРС, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК поради което в изпълнение указанията на районният съд бил предявен иск за установяване на горните вземания, представляващи обезщетение за наем на основание чл.59, ал.1 вр. чл.55 от ЗЗД.

С разпореждане от 28.01.2021 г. районният съд е прекратил производството по делото по исковете за установяване на вземанията за главница и лихва по фактура № 20, поради това, че тази претенция е била отделена от заповедния съд за разглеждане в отделно производство- ч.гр.д.№ 5313/2020г. на БРС, което все още е било висящо, като на заявителя не са били давани указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си по фактура №20.

Това разпореждане е обжалвано пред Бургаския окръжен съд, като същото е потвърдено с определение №584 от 24.06.2021г. по в.ч.гр.д.№ 827/2021г. на ОС- Бургас.

Ето защо, предмета на настоящото производство обхваща само исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК относно вземанията за главница и мораторна лихва по фактура №21 от 30.12.2017г., дължими за ползването без основание на процесното таванско помещение №21 за периода от м.януари 2015г. до м.декември 2015г., за които е издадена заповед № 260059 от 1.09.2020г. по ч.гр.д.№ 4288/2020г. на РС- Бургас.

Въззивникът е депозирал своевременно писмен отговор (л.28-36 от делото на БРС), с който е оспорил редовността на исковата молба, като е посочил, че от гореизложените твърдения не става ясно какво е фактическото и правното основание на иска /неоснователно обогатяване или вземания по фактура за наем/. Посочил е, че между страните е налице друг висящ спор с идентичен предмет- гр.д.№1240/2019г. на РС- Бургас, респективнопреюдициален за производството, поради което е поискал прекратяване, респективноспиране на производството по настоящото дело.

На следващо място е изложил твърдения, че в исковата си молба по другото дело ищецът е заявил, че наследодателят на ответника е установил фактическа власт върху процесното таванско помещение и е получил ползването на основание въвод във владение, което изключва твърдяното в настоящото производство неоснователно обогатяване. Наред с горното са изложени твърдения, че ответникът не ползва процесното таванско помещение.

Сочи, че от представения протокол за въвод се установява, че към момента на извършването на въвода в имота е бил установен наемател на длъжника „Гарант“ ООД, като взискателят 4 по изпълнителното дело /бащата на ответника/ дал съгласието си този наемател да остане в имота до определена дата след въвода. Заявява, че не му е известно дали и кога баща му е установил своя фактическа власт върху процесното помещение. Заявява, че той самият ползва единствено апартамент №20, като няма ключ за тавана към този апартамент, а апартамент №21 се отдава под наем на трето лице. Сочи, че не знае кога таванът е бил преустроен и заявява, че по никакъв начин не е препятствал ползването на този таван от ищеца. При условията на евентуалност е направил възражение за прихващане на претендираното вземане на ищеца със свое вземане срещу последния в размер на 15000 лв., представляващо разходи, необходими за възстановяване на фактическото положение преди обособяването на преустроените тавански помещения №20 и №21 в самостоятелен апартамент. На следващо място се сочи, че разделното ползване на двете тавански помещения е невъзможно, предвид това, че са били обособени като един апартамент.