Решение № 260322 от 29.12.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ,29.12.2020 год., гр.Пазарджик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на двадесет и четвърти ноември двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1443 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за издръжка и гледане и за връщане на имота, предмет на договора.

Подадена е искова молба от В.Ц.И., с ЕГН **********, с адрес: *** против М. Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът твърди, че с Нотариален акт №192, том II, нотариално дело №1173/83г. от първи юни 1989г., майка му - С. Ц.

М. от гр.Септември е прехвърлила на ответницата по иска М. /М. / Г.Д. от гр.Септември следния недвижим имот: дворно място от 685 кв.м., находящо се в гр.Септември, образуващо по плана на същия град, парцел VIII - 2039, в кв.149, ведно със застроената в него паянтова жилищна сграда, лятна кухня и плевня, при съседи на имота: А. Н. Ш. , Й. Г. , Б. и А. К. и улица срещу задължението за гледане и издръжка на С. Ц. М. до края на живота й, като й осигури спокойни и нормални старини, а след нейната смърт, поема гледането и издръжката на нейния син В.Ц.И., т.е на ищеца по иска. Освен това продавачката С. Ц. М. и синът й В.Ц.И. си запазват правото да живеят до края на живота си в жилищната сграда и лятната кухня, описани в нотариалния акт.

Твърди, че на 31.01.2007г. в гр.Септември е починала продавачката на имота С. Ц. М. . Твърди, че след нейната смърт, ответницата не изпълнява задължението, в цитирания нотариален акт - да поеме гледането и издръжката, на сина на продавачката - В.Ц.И.. Тъй като цитираното по-горе условие, отнасящо се до ищеца, представлява задължение по сключения договор за прехвърляне на собственост на недвижим имот, то неизпълнението му се квалифицира като такова по смисъла на чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че се нуждае от гледане и издръжка, защото има множество заболявания. Представя Епикриза от Многопрофилна болница за активно лечение „Здраве" - гр.Пазарджик, издадена на 22.12.2013г., в която е посочена диагноза - „счупване на вътрешния малеомус 5825", с придружаващо заболяване - „лека дебилност" и извършено оперативно лечение. Последвало усложнение на основата на посочената по-горе диагноза, при което е констатирано мет.отеосинтеза след фрактура на малеола - посочено в Амбулаторен лист №32 от 30.01.2014г., издаден от Ортопедично-консултативен център - гр.Пазарджик от ортопед-травматолог -д-р Г.

Л. . Сочи, че през 2016г. - от 11.01.2016г. до 18.01.2016г. е постъпил в Многопрофилна болница за активно лечение „София" - ЕАД, Второ хирургично отделение, с окончателна диагноза - „едностранна или неуточнена ингвинална херния без непроходимост или гангрена, с придружаващо заболяване - „гонартрозис" и проведена терапия - планово оперативно лечение. Посочените данни се съдържат в Епикриза, подписана от лекуващи лекари: д-р С.и д-р Д. и зав. отделение: доц. д-р Ц.Ц. , Епикриза от 25.05.2016г., издадена от „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ - Велинград.

Твърди, че освен това получава пенсия от 219 лева от 25.05.2016г., която е единствения му доход, недостатъчна да покрие ежедневните му житейски необходимости и се оказва, че не може да се справи с най-елементарните препятствия в живота. Ищецът е с призната трайно намалена работоспособност - 74%, което е видно от Експертно решение №3969 от 24.10.2017г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик" АД, с водещата диагноза и лека умствена изостаналост. Срокът на инвалидността е пожизнен. Единствено разчита на помощта на Ж. Д. , който го е приютил да живее при него в гр.София.

Твърди, че ответницата не се грижи за него. Имало случаи, при които взимала банковата му карта, чрез която изтегляла пенсията му, когато той се лекувал в болница. Преди няколко месеца заявила, че имала намерение да продаде цитирания по-горе имот в гр.Септември и по този начин, той нямал да има възможност да живее в него, което покойната му майка, приживе вменила в задължение на ответницата - да му осигури да живее там и да разчита на грижите и издръжката на купувачката на имота. Тази продажба, наречена прехвърляне в нотариалния акт, тя вероятно е предприела да извърши, разчитайки на грижи към нея и към сина й - след нейната смърт. Тази нейна майчинска грижа за осигуряване на бъдещето на сина й, обаче, нямала резултат.

Явно било, че ответницата пренебрегвала посоченото задължение. И тъй като то е от основните условия на цитираното, вече многократно прехвърляне, то е налице неизпълнение на договорно задължение, което води до отмяна на нотариалния акт.

Предвид горното, за ищеца възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск, чието основание се съдържало в нормативната разпоредба на чл.79 ал.1 от ЗЗД.

С молба – уточнение с вх.№18264/23.07.2019 г. ищецът заявява, че след датата на кончината на майка му /31.01.2007г./ до настоящия момент, многократно е отправял покана до ответника М.Д. за изпълнение на задълженията й по договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт №192, том III, дело №1173/1989г. от 01.06.1989г. по описа на Нотариус М. Т. с район на действие Районен съд - Пазарджик, но до момента е налице пълно неизпълнение на задълженията й по договора. Освен това ищецът твърди, че ответницата не е била в брак към датата на сключване на процесния договор от 1989г. и при действието на същия до настоящия момент.

Моли съда, на основание чл.87 ал.3, във връзка с ал.1 от ЗЗД, да бъде развален договорът за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти в гр.Септември срещу издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт №192, том III, дело №1173/1989г. от 01.06.1989г. по описа на Нотариус М. Т. с район на действие Районен съд - Пазарджик, поради неизпълнение на задълженията на ответницата за издръжка и гледане на ищеца, както следва: Дворно място с площ от 685 кв.м., представляващ поземлен имот УПИ VIII - 2039 в квартал 149 по плана на гр.Септември, заедно е построените в него: Паянтова жилищна сграда с площ от 49 кв.м., Паянтова сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 30 кв.м., Паянтова сграда /плевня/ със застроена площ от 13 кв.м., при съседи на УПИ VIII - 2039: УПИ VIII - 2039: УПИ IV - 2036, УПИ VII - 2038 и УПИ IX - 2040 и улица, с адрес на имота: гр.Септември, ул.„Възраждане“ №17.

Моли съда, на основание чл.34 от ЗЗД, във връзка с чл.108 от ЗС, да осъди ответницата да му върне владението върху недвижимите имоти, предмет на договора за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти в гр.Септември срещу издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт №192, том III, дело 1173/1989г., от 01.06.1989г. по описа на Нотариус М. Т. , с район на действие Районен съд - Пазарджик, както следва: Дворно място с площ от 685 кв.м., представляващ поземлен имот УПИ VIII - 2039 в квартал 149 по плана на гр.Септември, заедно с построените в него: Паянтова жилищна сграда с площ от 49 кв.м., Паянтова сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 30 кв.м., Паянтова сграда /плевня/ със застроена площ от 13 кв.м., при съседи на УПИ VIII - 2039: УПИ VIII – 2039, УПИ IV - 2036, УПИ VII - 2038 и УПИ IX - 2040 и улица, с адрес на имота: ***.

Ищецът претендира заплащане на направените в процеса разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Заявява, че претенцията на основание чл.34 от ЗЗД, във връзка с чл.108 от ЗС за връщане на владението върху процесния поземлен имот заедно с построените в него сгради, я предявява съгласно мотивите на Тълкувателно решение №122 от 01.12.1986г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по тълк. дело №4/2014г., ОСГК на ВКС.

Към исковата молба и допълнителните молби са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който твърди, че предявената срещу нея искова молба е неоснователна.

Оспорва твърденията на ищеца, че не се е грижила за него и че е взимала банковата му карта, за да тегли пенсията му, когато той се лекувал в болница. Заявява, че тези му твърдения не са истина и са изложени само, за да му послужат в настоящето дело.

Твърди, че след като майката на ищеца починала, ищецът сам й казал, че иска да му даде пари на куп, вместо поетапно, така щял да се чувства сигурен и спокоен и че в замяна на това щял да се откаже от това тя да го гледа и издържа. Колебаела се дали било редно да постъпят така, защото знаела, че е болен и някой може да злоупотреби и да му вземе парите. Той обаче настоявал ответницата да вземе решение по-скоро. И тъй като не искал да чака, завел дело пред съда - гр. д.

№2155/2008г. – PC-Пазарджик, с което - както и сега - искал съдът да развали договора, защото ответницата не го била гледала и издържала. Така се убедила, че е непоколебим в намеренията си и наистина искал да получи пари накуп, вместо поетапно да му осигурявала издръжка и гледане. Затова и се споразумели, като ответницата му дала парите, а той се отказал от иска и делото било прекратено с определение на съда от 13.08.2009г. Освен това той подписал изявление - Удостоверение от 05.08.2009г., че се отказвал „доброволно с чиста съвест от задължението за гледане и издръжка от М. Г.Д.", оригиналът, на което й дал за съхранение.

Твърди, че дори и след като уредили така отношенията си, ответницата никога не била отказала да го нахрани, да му даде пари за закуски и кафе, за лечение или за друго, да почисти домът му и да изпере дрехите му. Била му подкрепа и опора. Не бил лишен от нищо. И сега не вярвала, че исковата молба е предявил по свое желание. Поради заболяването си той лесно се доверявал, можел да бъде манипулиран и излъган. Твърди, че причина за разрив в отношенията им не е имало, не били се и карали. Поради това смята, че някой му е повлиял и го е настроил, защото искал да злоупотреби, като му вземе имота след приключване на делото.

Моли съда да отхвърли исковата молба срещу нея като неоснователна.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

С протоколно определение от

29.09.2020г., постановено в производството по делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането като трето лице помагач в производството на лицето С.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и е конституиран С.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** като трето лице помагач на страната на ищеца.

Предявените искове се поддържат изцяло в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи исковете, като доказани и основателни и да присъди разноските по делото. Подробни съображения по същество са изложени в представената писмена защита.

Ответницата не се явява и не изпраща свои представител в проведените по делото съдебни заседания.

Третото лице помагач не се явява и не се представлява.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представените и приети по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка №192, т.ІІІ,, нот. дело №1173/1989 год. на Нотариус при Пазарджишкия районен съд, на 01.06.1989 год., майката на ищеца - С. Ц. М. с разрешението на Общинския народен съвет гр.Септември е прехвърлила на ответницата М.Г.Д. срещу задължението за издръжка и гледане собствеността на следния свой собствен недвижим имот: Дворно място от 685 кв.м., находящо се в гр.Септември, образуващо по плана на същия град парцел VIII - 2039 в квартал 149, ведно със застроената в него паянтова жилищна сграда, лятна кухня и плевня, при съседи на имота: А. Н. Ш. , Й. Г. , Б. и А. К. и улица. Майката на ищеца - С. Ц. М. е прехвърлила имота на своята племенница М.Г.Д., при следните условия: М.Г.Д. да поеме задължението да гледа С. Ц. М. и да я издържа до края на живота й като й осигури едни спокойни и нормални старини, а след нейната смърт да поеме гледането и издръжката на нейния син В.Ц.И.;