Решение № 13658 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13658 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110174870 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на Б. В. Д. с ЕГН **********, адрес . съдебен адрес ., (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Н.. Ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист от 27.

03. 2019 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение. Въз основа на изпълнителния лист ответникът образувал през същата година изпълнително дело. Отрича да са били предприемани изпълнителни действия след постановяването на съдебното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист. Въпреки това ищецът получил съобщение за образуване на изпълнително дело след изтичането на петгодишната погасителна давност. Развива доводи, че поради двугодишно бездействие на взискателя изпълнителното дело е трябвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 308 лева и 9 стотинки, от които главница в размер на 1 256 лева и 44 стотинки за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016 г. и лихва в размер 51 лева и 65 стотинки, начислена от 15. 10. 2015 г. до 27. 09. 2016 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт В. Г.. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава, че на 27. 03. 2019 г. в негова полза е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 62041 по описа на Софийския районен съд, 24-ти състав, за 2016 г. Заявява, че са били предприети множество изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е било прекъсвано спрямо ищеца в периода 2019 г. – 2024 г. Позовава се на извънредното положение от 2020 г. Достига до извода, че към момента на подаването на исковата молба погасителната давност не е изтекла.

Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

1

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищеца да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 27. 03.

2019 г. срещу ищеца и в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 62041 по описа на Софийския районен съд, 24-ти състав, за 2016 г. По силата на така издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати в полза на ответника 1/2 от следните парични задължения: сумата 2 512 лева и 88 стотинки, представляваща стойността на доставената за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016 г. топлинна енергия; сумата 49 лева и 40 стотинки, представляваща цената на услугата по отчитане на уредите за дялово разпределение за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04.

2016 г., сумата 103 лева и 30 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено от 15. 09. 2015 г. до 27. 09. 2016 г. върху първата главница, сумата 7 лева и 51 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за неуточнен период върху втората главница, както и законовата лихва върху главниците от 01. 11. 2016 г. до окончателното изплащане (с изпълнителния лист не били присъдени деловодни разноски). Въз основа на този изпълнителен лист на 16. 04. 2019 г. ответникът поискал да бъде образувано изпълнително дело. По този начин било образувано изп. дело № 20198630400951 по описа на частния съдебен изпълнител Сия Халаджова, рег. номер 863, ареал на действие Софийския градски съд. Със самата молба за образуването на изпълнително дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането ни“, като му възложил на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да „определи начина на изпълнението“. След като проучил имуществото на ищеца, съдебният изпълнител на 20. 05. 2019 г. изпратил запорни съобщения до третите лица Националния осигурителен институт, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. На 29. 05. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил отговор от третото лице „Банка ДСК“ ЕАД, според данните от който запорът бил наложен, ала върху вземанията на ищеца били наложени и два предходни запора от други съдебни изпълнители. На същата дата постъпило и сходно писмо от третото лице „Обединена българска банка“ АД, според данните от което запорът бил наложен, ала върху същите вземания имало и предходно наложени запори и авоарите не били достатъчни, че да бъдат преведени дължимите суми. На 30. 05. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо и от третото лице „Първа инвестиционна банка“ АД, според отбелязването върху което ищецът не бил клиент на банката. Найсетне на 04. 06. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил отговор и от 2 третото лице Националния осигурителен институт, според данните от които не можел да бъде наложен запор върху пенсията на ищеца, тъй като размерът й бил под минималната работна заплата, установена за страната, и предвид нормата на чл. 446 ГПК. След това на 26. 08. 2019 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до ищеца, с което наложил запор върху три негови моторни превозни средства (лек автомобил марка и модел „Форд Сиера“ с рег. номер СА 0257 МК; лек автомобил марка и модел „Рено 25“, рег. номер .; и лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза“, рег. номер .). След като връчителят на съдебния изпълнител не открил ищеца на установения му съгласно Националната база данни „Население“ постоянен и настоящ адрес на 29. 08. 2019 г., на следващия ден съдебният изпълнител разпоредил връчване на основание чл. 43, ал. 2 ГПК, което връчителят сторил пак на 30. 09. 2019 г. След това с три писма, получени в кантората на съдебния изпълнител на 17. 10. 2019 г., Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи заявило, че запорите върху моторните превозни средства са били наложени на 09. 09. 2019 г. След това на 10. 09. 2020 г. съдебният изпълнител разпоредил да се наложи възбрана върху притежаваните от ищеца недвижими имоти. С постановление за налагане на възбрана от същата дата съдебният изпълнител посочил конкретният недвижим имот (1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Лом, местността „Таушански оброк“, площ 28 676 кв. метра, представляващ нива от четвърта категория). Възбраната била вписана в съответната служба на 13. 11. 2020 г., данни за което постъпили в кантората на съдебния изпълнител на 17. 11. 2020 г. След това на 18. 02. 2021 г. ответникът отправил искане до съдебния изпълнител да наложи запори върху банковите сметки, трудовото възнаграждение или пенсията на ищеца, както и да насрочи опис на движимите му вещи и да наложи възбрани върху притежаваните от него недвижими имоти. По-нататък на 29. 11. 2021 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител отново да проучи имуществото на ищеца (банкови сметки, сейфове, трудови договори), като наложи съответни запори, а при липса на подобно имущество да насочи изпълнението към опис и оценка на движимите вещи на ищеца с цел изнасянето им на публична продан. На 13. 09. 2022 г. по искане на ищеца от предходния ден с ръкописно постановление съдебният изпълнител вдигнал запора върху два от автомобилите (марка и модел „Форд Сиера“ и „Сеат Ибиза“). Сетне на 01.

12. 2022 г. съдебният изпълнител съставил призовка за принудително изпълнение до ищеца, с която го уведомявал за насрочването на опис, оценка и изземване на негови движими вещи, находящи се на постоянния му и настоящ адрес (.). Тази призовка била изпратена до ищеца по пощата на адреса, посочен в искането му за частично вдигане на запорите на леки автомобили, ала пощенската пратка била върната на 25. 01. 2023 г. с отбелязване, че е останала непотърсена. След това на 24. 11. 2023 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител отново да проучи имуществото на ищеца (новооткрити банкови сметки), да наложи запор върху съответното имущество или върху пенсията на ищеца, а при липса на съответно имущество да насочи изпълнението към опис и оценка на движимите вещи на ищеца с цел изнасянето им на публична продан. Така на 15. 10. 2024 г. съдебният изпълнител отново подготвил призовка за принудително изпълнение чрез насрочването на опис на движими вещи (след като не открил промяна в имущественото състояние на ищеца). Тази нова призовка била изпратена на 18. 10. 2024 г. До края на съдебното дирене пред първата инстанция не са постъпили данни относно еветуалното й връчване на ищеца. Не се установяват други правнорелевантни факти.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на приобщения заверен препис от изп. дело № 20198630400951 по описа на частния 3 съдебен изпълнител Сия Халаджова, рег. номер 863, ареал на действие Софийския градски съд.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните фактически и правни изводи.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).

Във връзка с приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. По делото не бяха представени доказателства за точния момент на влизането й в сила, въпреки нарочните указания на първостепенния съд с определението, съдържащо проект за доклад на делото. Единственото косвено доказателство относно влизането в сила на заповедта за изпълнение е приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Това е така, защото заповедният съд не би издал изпълнителен лист, ако заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не беше влязла в сила. Разбира се, заповедта за изпълнение е възможно да е влязла в сила преди датата на издаването на изпълнителния лист. Понеже обаче ищцата не представи доказателства за точния момент на влизането й в сила, то първостепенният съд следва да приложи спрямо нея неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да приеме за установено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на датата на издаването на изпълнителния лист – 27. 03. 2019 г. От този момент насетне следователно е отпочнало течението на погасителната давност.