Решение № 11103 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11103 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110144812 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, с която *******************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: *****************************, е предявило срещу **********************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

*****************, осъдителен иск с правно основание чл.

411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 462,18 евро, с равностойност в лева от 903,94 лева, представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица № 0312240460006412 за имуществени вреди по лек автомобил „***********“ с рег.

№ ***************, причинени при ПТП на 25.06.2024г. в с.

П., на *************** до *************, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.08.2025г. до окончателното плащане.

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 25.06.2024 г. в с. П., на ***************, до *************, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водач на лек автомобил „************“ с рег. № ****************, в резултат на което са причинени щети на лек автомобил „***********“, с рег. № ***************. Увреденият автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0312240460006412, при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 211787731, по която е извършен ремонт и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1 792,87 лв.

Посочената стойност е заплатена на 09.08.2024 г. по сметка на ******************** – дружество, извършило ремонта на увредения автомобил. Ищецът поддържа, че за лекия автомобил „************“ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради изложените съображения счита, че притежава регресно вземане срещу ответното дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за 2 обработка на щетата. Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ размер от 1 807,87 лв. с покана до ответника, но последният извършил частично плащане на стойност от 903,93 лв. Поради изложените съображения, моли съда да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на извършените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил „************“ с рег. № ****************. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, противоправността и виновността на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с аргументи, че увреденият лек автомобил бил паркиран/спрял на неразрешено място. Възразява срещу вида, степента на твърдените имуществени вреди, както и срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като е силно завишен и не отговаря на действителната стойност на щетите. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

3

В съдебно заседание ищецът

****************************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът **************************, редовно призован, в открито съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

При релевирано възражение за съпричиняване в доказателствена тежест на ответника е да установи такова поведение на водача на МПС „***********“, с което обективно е допринесъл за възникване на щетите.

4

С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на следните, релевантни за спора факти и обстоятелства: относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „***********“ с рег. № ***************, че ищецът е заплатил сума в размер на 1 792,87 лв. на ********************, относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на лек автомобил „************“ с рег. № ****************, както и че ответното дружество е заплатило в полза на ищцовото сумата от 903,93 лв.

Спорен е въпросът относно механизма на ПТП и причинната връзка между ПТП и щетите по лек автомобил „***********“, с рег. № ***************. Следва да се отговори и на въпроса дали е налице съпричиняване.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите по делото е допуснато изслушване на гласни доказателствени средства. На страната на ищеца е разпитан свидетелят Д. Т.

К., като собственик на паркирания л.а. „***********“, с рег.

№ ***************. В показанията си свидетелката възпроизвежда, че сутринта /без да уточнява дата, месец и година/ станала да се приготвя за работа около 06:30 часа и 5 чула силен трясък. Запътила се да види какво става и била пресрещната от комшията С., който казал, съдът цитира „направих една беля, мъжът ти тук ли е“. Свидетелката посочва, че паркирала собствения си автомобил „***********“ на тротоара пред къщата им, като предните гуми сочели към главната улица. Отсреща комшията й С. бил паркирал автомобила си – бус ************, като той и казал, че след като запалил буса да тръгва, си изпуснал портфейла и след като се навел да го вземе буса потеглил и реализирал удар в паркирания автомобил на свидетелката, като били увредени бронята и калника на автомобила.

Мъжете оправили подробностите като подписали протокол.

Посочва, че на улицата или около нея нямало знаци за забрана за паркиране. Свидетелката не си спомня дали тя или мъжът и подписали протокола, но потвърждава схемата, инкорпорирана в него.

По делото е допуснато изслушване на съдебно автотехническа експертиза. Според експертизата, съотносима на приетия по делото на л.22 от досието му двустранен констативен протокол, произшествието е настъпило на 25.06.2024г., около 07:00 часа, като автомобил „***********“ е бил паркиран в с.П., на *************** № 4 и е ударен от дясната му страна от преминаващ по улицата автомобил „************“. Извода на вещото лице е че щетите по л.а. „***********“, описани в експертизата от техническа гледна точка могат да настъпят и са в причинно следствена връзка с твърдения от ищеца 6 механизъм на ПТП и схемата към двустранния констативен протокол.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че ищецът установи в хода на производството механизма на ПТП, място и дата на реализиране, както и че щетите по лек автомобил „***********“, с рег. № *************** са в причинна връзка с ПТП.

По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Протокола е подписан от водача на бус ************ с ДК № ****************, като в протокола той собственоръчно е записал „виновен съм“.

По изложеното, доколкото този документ формално носи подписа на водача на бус „************”, с рег. № **************** – С. Д., и удостоверява неизгодни за него, а от там и за ответната страна факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени в протокола. Такива факти са посочените касателно мястото и датата и часа на ПТП и начина по който то е възникнало, както и в частта по посочените щети, в каквато връзка протокола за ПТП кореспондира изцяло на изслушаната по делото САТЕ и на 7 показанията на свидетелката Д. К.. По изложеното макар и в производството да не се установи безспорно дали протокола е подписан от свидетелката К. или съпруга й, то след установяване, че е подписан от съседа им - С. Д., съдът намира за безспорно доказани механизма на ПТП и причинно следствената връзка между него и щетите, като последните също съдът намира за установени в производството. По изложеното и съдът като взе предвид, че водачите коректно са изпълнени задълженията по чл.

123, ал.1,т.3, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 2, ал.1,т.3 от Наредба № Iз-41/2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, КФН и ГФ, то приетия по делото двустранен констативен протокол свидетелства за механизма на ПТП и обстоятелствата по възникване на ПТП, като пълното и главно доказване се подкрепя, както бе посочено по-горе и от останалия, събран по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, от събраните гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява по безспорен начин механизма на ПТП и причинноследствената връзка между него и вредите.

8

Съдът приема, че ПТП е реализирано по вина и поради противоправното поведение на водача на бус „************“, който поради неосъществен достатъчен контрол върху собственото си ППС допуска то да потегли в ход от спряло положение, съгласно показанията на свидетелката К., без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и с което е нарушил правилата на чл. 96 и чл. 25 от ЗДвП.

От друга страна не се установява съпричиняване от водача на л.а. „***********“ за допринасяне на вредоносния резултат. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Доколкото в тежест на ответника бе да установи такъв принос, то не се установи такъв, не се установи водача на л.а. „***********“ да е нарушил правила на движението, да е паркирал на непозволено за това място. Също така свидетелката К. посочи, че е паркирала автомобила пред дома си, където винаги и обичайно паркира, поради и което за нея произшествието е било ненадейно и неочаквано. По изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

По изложеното, съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание, а от изслушаната САТЕ и по размер.

На обезщетяване подлежат действителните вреди вследствие ПТП, а това са вредите, изчислени по средни 9 пазарни цени към датата на ПТП, които се установиха в производството, че са в размер на 1852,93 лева. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1792,87 лева, като претендира и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, или общо сумата в размер на 1807,87 лева.