Решение № 101 от 02.05.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Исперих, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100165 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по Определение № 101/15.03.2022 г. на РС – И, постановено по гр.д. № 96/2022 г. по описа на съда, с което е разделено производството по подадените три искови молби, за разглеждане в две самостоятелни производства, като предмет на настоящото дело е Допълнителна искова молба вх.№ 260597/10.02.2021 г. с предявени осъдителни искове с обща цена от 9930.00лв., подадена от К. Д. П. от гр.В и И. И. И. от с.О, обл.В, действащи чрез адв.М. Д. – АК-В, срещу О. С. М. от гр.И, обл.Р. С исковата молба се претендира:

1. Да бъде осъден ответника О. М. да заплати обезщетение, определено съобразно действителната пазарна стойност на демонтираните през есента на 2016 г. два броя метални гаражи с обща площ от 38 кв.м., боядисани, със следната конструкция: колони и греди кух профил железни, носещи ребра за покрива от Т-образен профил, винкели и покрив от ламарина с носещи железни елементи, изградени в УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия към 2016 г. ПУП на гр.И, в размер на ½ ид.ч. от стойността им, на собственика К.

Д. П. (към годината на премахване), съставляваща стойността на 1250 лв., както и

2. Да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на ищците за ползата, от която ги е лишил, отнемайки им възможността да ползват/отдават под наем собствения си жилищен имот по предназначение, тъй като са лишени от водоснабдяване и канализация на жилищната сграда, отредена в дял на ищеца К. П. (съгласно съдебната спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. на Районен съд - И) след неправомерното премахване от ответника на съществуващото по одобрен проект външно водопроводно 1 отклонение, а именно:

2.1/ за периода: от 07.09.2016 г. - до 07.03.2018 г. за невъзможността за ползването и по предназначение за жилищни нужди от ищеца К. П., както и за невъзможността да отдава за ползване същата на трети лица, да заплати на същият обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на процесният имот: при месечна сума от 210 лева за период от 18 месеца, а именно в общ размер от 3780 (три хиляди седемстотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска - до окончателното и изплащане;

2.2/ за периода: от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. - за невъзможността за ползването и по предназначение за жилищни нужди от ищците К. П. и И. И., както и за невъзможността да отдават за ползване същата на трети лица, с квота за всеки от 1/3 ид.ч., да заплати на същите обезщетение в размер на пазарният наем за ползването на процесният имот - при месечна сума от 140 лева за период от 35 месеца, а именно в общ размер от 4900 (четири хиляди и деветстотин) лева ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска - 20.03.2013 г. до окончателното и изплащане, платима на всеки от ищците при равни квоти от ответника.

Ищците твърдят, че К. П. е бил съсобственик с квота от ½ ид. ч. на описаните в исковата молба 2 бр. метални гаражи. Тези гаражи, заедно с останалите сгради, находящи се в УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия към 2016 г. ПУП на гр.И, са били предмет на съдебна делба по гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС – И. С влязло в сила на 07.03.2018 г. съдебно решение № 24/02.02.2018 г. на РС – И по гр.д. №19/2006г. е обявена за нищожна съдебната спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. №187/1976 г. на РС – И, за делба на наследствено имущество, останало от наследодателя Д И И, допусната е делба между И. И. И., К. Д. П. и Ивелина И. Д.а върху поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, с площ 1230 кв.м., заедно с всички подобрения в имота, както и върху самостоятелните обекти, застроени в имота – жилищна сграда с площ 138.54 кв.м., два тухлени гаража с обща площ 65.55 кв.м. и стопанска сграда с площ 63.72 кв.м., при равни права от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите, отхвърлен е иска за делба по отношение на О. М. и по отношение на претендираните за делба 2 броя гаражи от метална сглобяема конструкция и е обявен за относително недействителен, на основание чл. 76 от Закона за наследството, по отношение на И. И. И. и К. Д. П., Договора за покупко-продажба на недвижим имот о 09.06.2009 г., оформен с НА № 93, том 4, рег.№ 3594, дело № 398/2009 г. на Нотариус рег.№ 254 – Р А, по силата на който И Д.а се разпорежда в полза на О. М. с част от имота, предмет на делбата. В мотивите на това съдебно решение е посочено, че двата метални гаража вече не съществуват в имота, което е установено както от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, така и от личното изявление на ответника О. М. в с.з. на 02.06.2017 г.

Според ищците двата метални гаража са били ползвани от О. М. като дърводелска работилница, въпреки че не е бил техен собственик и са били премахнати от него през 2016 г. без правно основание, поради което считат, че ответникът дължи на ищеца К. П. обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на демонтираните гаражи, до размера на ½ ид. ч. от стойността им, а именно – 1250 лв.

По отношение на другите две претенции, заявени с исковата молба, ищците твърдят, че през 2016 г. ответникът О. М., като е ползвал жилището 2 си, описано в НА № 93, том 4, рег.№ 3594, дело № 398/2009 г. на Нотариус рег.№ 254 – Р А, при изграждането на новия воден цикъл на гр.И е прекъснал неправомерно захранването с вода и канализацията на поземления имот от съществуващото по одобрен проект външно водопроводно отклонение (изградено в средната част на лицето на УПИ към улицата) и го е изградил в крайната югоизточна част на УПИ, като е извършил захранване на дворното място с ВиК не по трасето на законово одобрения проект на външното водопроводно отклонение, а по свое усмотрение само до своята част от постройката в УПИ – жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточния край на масивна жилищна сграда, като по този начин е лишил от водоснабдяване и канализация другата част от жилищната сграда, отредена в дял на К. П. съгласно съдебна делба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. №187/1976 г. на РС – И, а след влизането в сила на 07.03.2018 г. съдебно решение № 24/02.02.2018 г. на РС – И по гр.д.

№19/2006г. – съсобствена между ищците и И Д.а при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съсобствениците. С тези си действия ответникът бил лишил ищците от възможността да ползват по предназначение тяхната част от жилищната сграда, както и от възможността да я отдават под наем, с което те обосновават претенцията си за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв.М. Д. от АК – В, която поддържа изцяло предявената искова молба и излага подробни съображения. В съдебно заседание на 30.06.2022 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, прави изменение на размера на двата иска, касаещи претендираните обезщетения за пропуснати ползи под формата на наеми, като за първия период от 07.09.2016 г. до 07.03.2018 г. претенцията е увелечина от първоначално претендираните месечна сума от 210 лева за период от 18 месеца, или в общ размер от 3780.00 лв., на месечен наем от 248.88 лв. и обща сума в размер на 4480.00 лв.; а за втория период от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. претенцията е увеличена от първоначално претендираните месечна сума от 140 лева за период от 35 месеца, или общ размер от 4900.00 лв. на месечен наем от 302.62 лв. и обща сума в размер на 10 591.72 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, действаща чрез адв.Е. К. от АК - С, представя писмен отговор, като счита исковете за допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Е. К. от АК – С, която поддържа изцяло писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. по описа на РС – И е сключена и одобрена съдебна спогодба за делба на наследствено имущество, останало от наследодателя Д И П. (И), включващо дворно място от 741 кв. м., съставляващо парцел XV-499 в кв. 21, с построените в него сгради и празно дворно място от 680 кв.м., съставляващо парцел XXXII-499 по плана на гр.И, одобрен със Заповед №685/19.05.1962 г., между наследниците му – преживялата съпруга И. И. И. и двамата му сина – И Д. И (П.) и К. Д. П.. Съгласно тази съдебна спогодба в дял на И И е поставено правото на собственост на жилищна сграда, състояща се от три стаи и два салона, маза и клозет на един етаж, застроена в парцел XV-499 в кв. 21 по плана на гр.И, ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 741 кв.м. и празно дворно място от 680 кв.м., съставляващо парцел XXXII499 по плана на гр.И. В дял на К. П. е поставено правото на собственост на 3 жилищна сграда, състояща се от две стаи, салона, килер, кухня и клозет, на един етаж, застроена в парцел XV-499 в кв. 21 по плана на гр.И и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 741 кв.м. И. И. получава парично уравнение на дела си в размер на 1000.00 лв. поотделно от сънаследниците (л.408 от делото).

С протокол № 7/07.05.1988 г. за определяне на строителна линия и нИ. и Разрешение за строеж № 21 от същата дата на двамата братя И И и К. П. е било разрешено да поставят два сглобяеми гаража в общия им парцел № XXV-859 в кв. 21 по тогава действащия регулационен план на гр.И, одобрен със Заповед № 318/25.06.1979 г. На 31.08.1995 г. на името на двамата братя е одобрен проект за изграждане в същия имот на два масивни гаража със застроена площ от 46.50 кв.м., като е издадено и съответното разрешение № 33/07.09.1995 г. Четирите гаража – 2 бр. сглобяеми метални и 2 бр. масивни тухлени били изградени от съсобствениците в общия им имот.

На 02.02.2006 г. И И. Д.а от гр.И, в качеството си на съсобственик на четирите гаража, като единствена наследница на починалия си баща ИИ И, сезира РС – И с искова молба срещу К. Д. П. от гр.Варна за делба на съсобствени 4 бр. гаражи, изградени в УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, от които 2 гаража от сглобяема метална конструкция и два гаража, долепени един до друг – самостоятелни клетки, представляващи една обща масивна сграда. По тази искова молба е образувано гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС – И (приложено за послужване по настоящото дело), към което в последствие са съединени за общо разглеждане гр.д. № 106/2009 г. и гр.д. № 127/2013 г., и двете по описа на РС – И. С първото дело към делбената маса е включено дворното място, върху което са изградени гаражите, представляващо УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.И с площ от 1230 кв.м., а с второто е конституиран още един съделител – И. И. И. и към делбената маса са включени и намиращите се в дворното място жилищна сграда с обща площ 139 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ 64 кв. м. Това дело е продължило между страните до края на 2020 г.

Същевременно К. П. е завел иск срещи племеницата си И Д.а, по който е образувано гр.д. № 59/2006 г. по описа на РС – И, приключило със съдебна спогодба от 07.06.2006 г., съгласно която страните са разпределили ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ към него момент УПИ XVI-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.И , както следва: К.

П. ще ползва 370.5 кв.м. в югозападната част на имота с лице по уличната регулация 10.40 м., в която част попадат жилището със застроена площ от 44 кв. м., изключителна негова собственост и двата масивни гаража с обща застроена площ 66 кв.м., а И Д.а ще ползва 851.5 кв.м. в северната и източната част на имота с лице по уличната регулация на ул.“Т“ 10.40 м., в тази част от имота попада жилището със застроена площ от 94 кв.м., изключителна нейна собственост и двата сглобяеми меални гаража с обща площ 38 кв.м.