Решение № 17317 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17317 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110115151 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от ***, седалище и адрес на управление: ***, срещу А. Г. В., ЕГН: **********, адрес:

*** с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1000,00 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***/17.08.2021 г., сключен между *** и А. Г. В., ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното плащане;

118,69 лв. – договорна лихва за периода от 18.08.2021 г. до 17.02.2022 г.;

389,75 лв. – мораторна лихва за периода от 17.02.2022 г. до 28.06.2024 г.;

1170,14 лв. – неустойка по чл. 27 от договора за потребителски кредит; които вземания са прехвърлени на *** от *** с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43190/2024 г. по описа на СРС, 59 състав.

В исковата молба се твърди, че между ***, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, по реда на ЗПФУР бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ***/17.08.2021 г., по силата на който на ответника бил предоставен заем в размер на 1000,00 лв., който бил усвоен изцяло. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с договорна лихва, разсрочено съгласно погасителен план на 6 бр. анюитетни вноски от по 280,26 лв. в срок до 17.02.2022 г.

1

Уговорени били ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 %. Излагат се доводи, че при сключването на договора били спазени разпоредбите на ЗПФУР и ЗПК.

Ответникът не погасил задълженията си по кредита в размер на предявените вземания. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, *** прехвърлило на ищцовото дружество своите вземания по договора за потребителски кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен преди предявяването на настоящите искове, евентуално с връчването на исковата молба и приложенията към нея, вкл. уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено, като била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43190/2024 г. по описа на СРС, 59 състав, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, което наложило предявяване на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Г. В. чрез адв. Л. Б.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит между *** и ответника, но възразява, че същият бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК поради противоречие на закона, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че неправилно при формирането на посочения в договора ГПР не била включена неустойката по чл. 27 от договора. Прави възражение за нищожност и на клаузите на чл. 17 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по договора, и на чл. 27 от договора, предвиждаща задължение за плащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, поради противоречие на закона, неравноправност и накърняване на добрите нрави, както и на клаузата на ГЛП поради прекомерност. Освен това процесният договор съдържал неравноправни клаузи. Предвид недействителността на договора потребителят дължал връщане на единствено на чистата стойност на кредита, а именно главницата в размер на 1000 лв., което заявява, че не оспорва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

2

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи на следните обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя *** и ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № *** от 17.08.2021 г., което е съществувало през процесния период; 2) обстоятелството, че ответникът е усвоил предоставената сума от 1000,00 лв. в пълен размер; 3) наличието на валидна клауза в договора за потребителски кредит за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 4) наличието на валидна клауза в договора за потребителски кредит за заплащане на претендираната неустойка и настъпване на условията за нейното начисляване; 5) размера на претендираните вземания и настъпването на изискуемостта им; 6) извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение; 7) всички факти, на които основава своите искания или възражения.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства (договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***/17.08.2021 г., ведно с погасителен план, история на изпратените SMS съобщения, СЕФ, документ, съдържащ лични данни на ответника, ОУ и разписка за извършено плащане от 18.08.2021 г.) се установява, че между ***, като кредитодател, и А. Г. В., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 17.08.2021 г., по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 1000,00 лв. Последният от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с договорна лихва, при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %, разсрочено на 6 бр. месечни вноски, съгласно погасителен план, в срок до 17.02.2022 г., като общата дължима сума по кредита е 1118,69 лв. (чл. 11, ал. 1 – 8 от договора).

В чл. 17, ал. 1 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3дневен срок от подписване на договора да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други; или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след 3 падежа на последната вноска. А в чл. 17, ал. 2 е посочено, че третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

В чл. 27 от договора е предвидено, че ако потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Посочено е, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя е в размер на 1118,69 лв.

(главница и лихва), а в хипотезата на непредоставено обезпечение на кредита – на 1681,54 лв. (главница, лихва и неустойка по чл. 27 от договора).

Представени са приложимите към договорите за потребителски креди от разстояние общи условия на ***. В чл. 45, ал. 1 от същите е предвидено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение на договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение, като съгласно ал. 2 неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

При съобразяване съдържанието на посочения договор, както и на поетите с него права и задължения, съдът намира, че същият е такъв за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК и за него са приложими всички императивни изисквания на действащият към момента на сключването му ЗПК. Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел задоволяване на текущи (лични) нужди, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв е легитимиран да се позовава на предвидената в специалния закон защита. За наличието на неравноправни клаузи, както и за недействителност на договора, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а в чл. 11, ал. 1 ЗПК са уредени реквизитите на договора за потребителски кредит. В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е изцяло недействителен. Следователно в специалния закон ЗПК са въведени специални основания, при наличието на които целият договор за кредит се явява недействителен по силата на самия закон.

4

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.