Решение № 261 от 18.05.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Благоевград, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101178 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. К. Т., ЕГН **********, А. К. Т., ЕГН ********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К." №, чрез адв. Д.Б. срещу Е. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №.

Ищците твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от недвижим имот УПИ VII-252, представляващ парцел Vll-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.Крупник, общ.Симитли, обл.Благоевград, одобрен със Заповед №513/ 31.03.1975г. на Кмета на община Симитли, при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251. Поддържат, че през целия им съзнателен живот, от раждането им досега, израснали със съзнанието, че гореописаният имот бил изключителна собственост на семейството им, като в имота била изградена двуетажна масивна жилищна сграда, в която живеела тяхната баба Ц.

Т. /починала на 12.04.2008г./ и баща им К. Т. /починал на 22.05.2017г./. Сочат, че от женитбата й ответницата, която е тяхна леля, живеела в гр. Благоевград, и никога не е била имала собственически намерения по отношение на поземления имот и на изградената в него сграда. Излагат, че са придобили правото на собственост на по 1/3 ид.ч. от него на основание давностно владение, продължило повече от 30 години /от 1988г./, като упражнявали фактическа власт върху процесния имот лично и чрез баща им К. Т. до неговата смърт. Поддържат, че през есента на 2018г. децата на първия ищец Ц.Т. им били съобщили, че ответницата била нахлула в изградената в процесния имот жилищна сграда и ги била изхвърлила оттам. Сочат, че в полза на ответницата Е.М. били издадени констативни нотариални актове съответно № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. и №74, том II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с която последната била призната за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и на първия 1 жилищен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния недвижимия имот на основание давност.

Ответницата оспорва предявения иск с доводи, че ищците не притежавали по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях от процесния недвижим имот. Поддържа, че страните по настоящото производство били наследници на Л. Х. Т., бивш жител на с. Крупник, починал на 14.04.1986г., и Ц. И. Т., бивш жител на с. Крупник, починала на 12.04.2008г. Излага, че от съвместното съжителство на последните били родени ответницата Е. Л. М. и К. Л. Т., бивш жител на с. Крупник, починал на 22.05.2017г., оставил за свои наследници ищците по настоящото производство — А.Т., Ц.Т. и Л.Л..

Сочи, че още приживе бащата на ответницата Е.М. и на брат й К. Т. — Л. Т., се бил снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том II, дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Благоевградски районен съдия, касателно процесния недвижим имот, като двата процесни етажа от къщата, ведно с лятната кухня и гаража били построени в периода 1969г. — 1970г. Това бил родният дом, в който ответницата е израснала заедно с брат й К. Т., като процесният недвижим имот след смъртта на родителите им оставал единствен наследствен такъв. Заявява, че ищците не са владеели процесния имот през последните 10 години, тъй като същите живеели и работили в чужбина — Л.Л. и А.Т., а Ц.Т. живеела на квартира в гр.

Благоевград, като последната никога не била изразявала каквито и да е било намерения по отношение на имота.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на по 1/3 идеална част за всеки един от ищците върху процесния недвижим имот.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесния имот, въз основа на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответницата, при условията на насрещно и непълно доказване, следва да докаже направените от нея възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците.

От удостоверение за наследници на Л. Х. Т., с изх. № 97/31.10.2021 г., издадено от Община Симитли, се установява, че ищците А. К. Т., Ц. К. Т., Л.К. Теов и ответницата Е. Л. М. са наследници по закон на Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. Наследник по закон на Л. Х. Т. е била и неговата съпруга Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г., която е оставила за наследници същите наследници, а именно ищците и ответницата.

Прекият наследодател на ищците е бил синът на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. – К. Л. Т., починал на 22.05.2017г. Бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата Е. Л. М. са били брат и сестра, като техни родители са били Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. Следователно ищците са племенници на ответницата, а тя е тяхна леля /сестра на бащата на ищците/.

Процесния имот, който представлява дворно място, е бил придобит от 2 наследодателите на страните Л. Х. Т. и Ц. И. Т. (съответно баба и дядо на ищците и родителите на ответницата) през 1968 г. Този факт се установява от приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот но давност № 147, том П, дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Благоевградски народен съдия.

В процесния имот Л. Х. Т. и Ц. И. Т. изградили двуетажна масивна жилищна сграда и пристройка, представляваща лятна кухня.

Установява се от събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели П. К. Г., И. Г. Н., В. Б. В., В. С. Н., П. Н. Ст. и К. Х. Н.), че в изградената в процесния имот жилищна сграда, са живеели и израснили децата на Л. Х.

Т. и Ц. И. Т., а именно бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата Е. Л. М.. Става ясно, че през 1980-те ответницата сключила граждански брак и се преместила да живее в гр.

Благоевград. В къщата останали да живеят нейните родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т., както и нейният брат К. Л. Т. и неговото семейство. След смъртта на Л. Х. Т. на 14.04.1986г. в имота останали да живеят Ц. И. Т. и синът й К. Л. Т. заедно с децата му ищците А. К.

Т., Ц. К. Т., Л. К. Л.. Ищците до пълнолетието им живеели в къщата, след което отишли да учат в гр. Благоевград. Ц. И. Т. продължила да живее в къщата заедно със сина й К.

Л. Т. до нейната смърт на 12.04.2008г. Докато била жива Ц. И. Т., е била посещавана редовно от нейната дъщеря ответницата Е. Л. М.. След смъртта на Ц. И. Т. в имота останал да живее само бащата на ищците К. Л. Т., който отглеждал малка по размер овощна и зеленчукова градина. Ответницата посещавала и брат й К. Т. до неговата смърт на 22.05.2017г., но посещенията й били по-редки, тъй като се грижила за тежко болния й съпруг в гр. Благоевград. При разпитите им всеки един от свидетелите описва родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка уреждане въпроса с процесния имот и изградената в него къща, както и това дали и колко често ответницата е посещавала имота. Според възприятията на доведените от ищците свидетели П. К. Г. и И. Г. Н., след като ответницата през 1980-те години се преместила да живее в гр. Благоевград, същата рядко е посещавала имота. Според възприятията на доведените от ответницата свидетели В. Б. В., В. С. Н., П. Н. Ст. и К.

Х. Н., същата е посещавала по-често имота, докато е била жива нейната майка Ц. Т., а след нейната смърт е идвала в имота по-рядко, за да се вижда с брат й К. Т..

След смъртта на брат й К. Т. ответницата се била снабдила с констативни нотариални актове съответно № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. и №74, том II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с които последната била призната за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство и на първия жилищен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда на основание давностно владение.

Свидетелите П. Н. Ст. и В. Б. В. са били разпитани и в рамките на нотариалните дела, по които са били издадени и констативните нотариални актове в полза на ответницата.

Показанията на свидетелите С. и В., дадени в хода на съдебното дирене по сегашното производство, по същността си не се различават от тези, които са били депозирани пред нотариуса и са послужили за съставянето на констативните нотариални актове.

Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че ищците понастоящем живееят и работят в чужбина. Ищците А.Т. и Л. К. Л. са заминали и живеят в чужбина от над 10 години, а ищцата Ц.Т. от около две години. От всички ищци А.Т. се прибирала най-рядко в България, като ищците Л.Л. и Ц.Т. са посещавали имота най-често.

Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че бащата на ищците К. Л. Т. е бил извършил с помощта на сина си Л. К. Л. около 2013г. -2015г. ремонт на втория етаж на къщата, като била подменена и дограмата на къщата.

След смъртта на К. Л. Т. в имота не живее никого, като ключ за същия има свидетелят И. Г. Н..

3

Между ответницата и ищците след смъртта на К. Л. Т. са възникнали спорове относно процесния имот и изградената в него жилищна сграда. В тази връзка от преписка вх. № 7852-00- 2645/30.09.2019 г. се установява, че ответницата е депозирала жалба, в която е посочила, че децата на ищцата Ц.Т. – К. и В. С. са били счупили входната врата на къщата. В жалбата си ответницата е описала от нейна гледна точка спора й с нейните племенници и ищци по делото.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. е в размер на по 1/2 ид. част за всяко едно от двете им деца – К. Л. Т. (баща на ищците) и ответницата Е. Л. М. (леля на ищците). При това положение децата на К. Л. Т. ищците А. К. Т., Ц. К. Т., Л.К. Теов са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството на техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т..

С оглед изложеното приложение намират постановките на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В тези постановки е утвърдено разбирането, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, трябва чрез едностранни действия, сведени до знанието на останалите съсобственици, да превърне държането чуждите идеални части във владение.

Според тезата на ищците, същите са осъществявали фактическата власт върху процесния имот, чрез назначени управители, лично и чрез трети лица, включително и чрез покойния им баща К. Л. Т. над 30 години, като по този начин са придобили собствеността над целия имот при равни квоти от по 1/3 ид.ч. Тази теза не може да бъде споделена поради следните съображения:

От събрания по делото доказателствен материал не може да се направи обоснован извод, че ищците са установили фактическа власт върху имота по посочения от тях начин. В тази връзка следва да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя.