Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 24.02.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 186/2020
Вид
Решение № 299
Подписан
24.02.2020
Състав
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ, ЙОВА ПЕТКОВА ПРОДАНОВА, ГЕРГАНА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 , ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, …………

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ при участието на прокурора Силвиян

Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 186 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 845/20.01.2020г. от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна срещу Решение № 2279/11.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 4433/2019г. на Районен съд-Варна, петнадесети състав.

С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Формирано е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна чрез процесуален представител с представен отговор на касационна жалба от 13.01.2010г. оспорва жалбата, като изразява доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение с искане да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна пред районния съд е установено следното:

На 20.03.2019г. до управителя на „Трансмар 57“ ЕООД била изпратена покана за представяне на документи относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. На 14.06.2019г. св.

Калоянчев, служител в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, след приключване на комплексната проверка по представените документи от страна на дружеството, притежаващо лиценз на общността за превоз на пътници № 11067, констатирал няколко нарушения на законодателството ни. Въз основа на представените за проверка документи св. Калоянчев приел за установено, че на 20.08.2018г., дружеството не е организирало труда на водача И Н Н , при извършване обществен превоз на товари, видно от товарителница от 20.08.2018г. с товарен автомобил марка „Рено“ от кат. М3, с рег. № *****, с монтиран аналогов тахограф, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, пар.6, второ тире, изр.1, във връзка с чл.4, б.“з“ първо тире от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., а именно: „На водачът не е осигурена нормална седмична почивка от най-малко 45 последователни часа, като му е осигурена почивка от 40 часа и 13 минути, като намалението е с 4 часа и 47 минути, като предходната седмична почивка, която е била осигурена на водача, е била намалена седмична почивка. Горното било прието за установено въз основа на 13 броя тахографски листи от дата 06.08.2018г. до дата 20.08.2018г.

Прието било, че нарушението не било изолиран случай. С оглед констатацията св.

Калоянчев приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, поради което на 14.06.2019г. съставил Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от същия закон. Според въззивната инстанция не става ясно кое точно свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво свое действие или бездействие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на самия водач на МПС. Съдът е счел, че е налице и разминаване между датите, на които се твърди, че е извършено нарушението, тъй като в АУАН за дата на нарушението се сочи изрично 30.08.2018г., а в НП е посочена дата на извършване на нарушението 20.08.2018г.

Съдът е приел, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в хода на административнонаказателното производство не са събрани категорични доказателства за действие или бездействие от страна на превозвача, чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на водачите /в частност и но конкретния водач/ и спазване на законоустановените почивки. Според съда освен, че допуснатите нарушения ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и препятстват защитата му, тези нарушения затрудняват съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление и спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на процесното наказателно постановление и по конкретно – за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съобразно тази разпоредба, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая не може да се прецени дали са нарушени цитираните разпоредби, без да е изяснено по категоричен начин връзката между елементите от състава на правните норми, визирани в АУАН и в наказателното постановление, че са нарушени, субектът на нарушението и конкретните негови действия, водещи до нарушението. Административнонаказващият орган се е ограничил с посочване единствено на товарителница от 20.08.2018г. и на 13 броя тахографски листи от дата 06.08.2018г. до дата 20.08.2018г. Липсват изложени конкретни факти установяващи кога е допуснато нарушението, посредством кой/кои тахографски листи е установено, за кой период. Неяснотата при описание на нарушението, както и да се предполага какво е имал предвид административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо. При тази фактическа установеност, правилни са изводите на районния съд за неоснователно ангажиране на отговорността на дружеството на соченото в наказателно постановление основание.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2279 от 11.12.2019г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4433/2019г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: