Определение № 1649 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501718 по описа за 2023 година Производство по чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от А. П. И. от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.К. Й..К. с вх.№ 54854/ 14.06.2023г. по вх.рег. на ПРС против издадена Заповед № 6439 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.09.2022г. по ч.гр.д.№ 12595/ 2022г. по описа на ПРС – ІІ бр.с. в полза на „АСВ“ ЕАД. Искането за приемане на възражението от окръжния съд се основава на заявеното обстоятелство, че длъжницата не е била уведомена надлежно за издадената ЗИ, за да може да упражни правата си за подаване на възражение и оспорване на вземането. За издаването на процесната ЗИ длъжницата била уведомена от образуването на изп.дело по нея № 20238240400145 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824 , район на действие ОСПловдив чрез получаване на съобщение за това, за което приложено Съобщение изх.№ 45422/15.05.2023г., видно от което същото е получено на датата 15.05.2023г. Молителката не е била уведомена надлежно, съобщението не е било получено от нея, т.к. същата не живее на адреса. Във връзка с исканото приемане на възражението от въззивния съд се претендира присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА и чл.7, ал.7, вр.с ал.2, т.2 от НМРАВ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с изложеното във възражението, намери следното:

Съгласно правната възможност на разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК в 1 едномесечен срок от узнаването на заповедта на изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. В настоящия случай твърдението за узнаване за издадената заповед за изпълнение е удостоверено надлежно с представеното към възражението Съобщение изх.№ 45422/15.05.2023г., видно от което същото е получено на датата 15.05.2023г от длъжницата, поради което подаденото възражение чрез заповедния съд на датата 14.06.2023г. се явява в преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК.

От комплектованото ч.гр.д.№ 12595/ 2022г. по описа на ПРС на заповедния съд се установява, че за издадената ЗИ по чл.410 ГПК длъжницата е била търсена за връчване на адреса, посочен от Заявителя „АСВ“ ЕАД в заявлението по чл.410 ГПК – гр.Пловдив, ул.“Зефир“ , №8, ет.4, ап.11, разписката за изпратеното съобщение от 16.09.2022г. за което е оформена от връчителя като неполучена от длъжницата с вписано обстоятелство за това, дадено по сведение на домоуправителя Д.Д.И. че „търсеното лице не живее от 1 г на адреса.“ Разпоредено е от заповедния съд с разпореждане от 06.10.2022г. извършване на справка за работодател, видно от която справка за трудови договори длъжницата по договор от 27.05.2021г. се води при работодател Община Пловдив на длъжността „Личен асистент“. На адреса на Община Пловдив е изпратено съобщение за връчване на процесната ЗИ с получател посочено лице на длъжността главен специалист, без данни относно конкретното място за изпълнение на тези функции.

При тези обстоятелства не може да се приеме еднозначен извод относно редовността на извършеното връчване до длъжницата от една страна съобразно изискването на чл.46, ал.2 ГПК относно качеството на лицето, приело със задължение за предаване на съобщението. От друга страна изискването на чл.49 ГПК относно мястото на връчване предвижда това да бъде местоработата на търсеното лице за връчване на съдебните книжа, което в настоящия случай с оглед характера на изпълняваната работа на длъжницата – „Личен асистент“ не може да се приеме, че е сградата на учреждението на работодателя с оглед функциите на длъжницата като личен асистент, макар и лицето да е наето по трудов договор Община Пловдив, съобразно Правилника за приложение на Закона за социалната помощ и в изпълнение на Програмата „Личен асистент“ . С оглед на това въззивният съд намира, че следва да се 2 приеме възражението по чл.423 ГПК , с правните последици на чл.423, ал.3 и ал.4 ГПК – спиране изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК и продължаване разглеждането на делото от първоинстанционния съд с даване на указания по чл.415, ал.1 ГПК.

На молителката принципно се следва присъждане на разноски за производството по делото, които на претендираното основание по чл.7, ал.7, вр.с ал.2, т.2 от НМРАВ разноски и АВ се присъждат в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.423 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА Възражение от А. П. И. от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.К. Й..К. с вх.№ 54854/ 14.06.2023г. по вх.рег. на ПРС против издадена Заповед № 6439 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.09.2022г. по ч.гр.д.№ 12595/ 2022г. по описа на ПРС – ІІ бр.с.

СПИРА на основание чл.423, ал.3, пр.ІІ ГПК образуваното изпълнително дело № 20238240400145 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824 , район на действие ОСПловдив.

Връща делото на заповедния съд при Пловдивски районен съд – ІІ бр.с. за продължаване разглеждането на делото с даване на указания по чл.415, ал.1 ГПК до кредитора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3