Решение № 44 от 02.04.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П. , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400500077 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260*7*/28.10.2020 г. по гр.д. № *411/2020 г. П.ския т районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Р. Г.

П. против „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 4 * 9 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не дължи на ответника за обща сума в размер на 9 904 лв., от които 4 528 лв. – неолихвяема сума, 4 208,89 лв. - главница, 282,9* лв. – лихви, 884,15 лв. – такси към ЧСИ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6557/2012 г. по описа на ПлРС, а за събирането на които е образувано изп. дело № 2019***0402775/2019 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П..

Със същото решение П.ският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. * от ГПК Р. Г. П. да заплати на „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** сумата от *00 лв. за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника Р. Г. П., който чрез пълномощника си адвокат Ю.С. от ПлАК обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника правилно ПлРС е приел, че давността за вземането е петгодишна, но не е изложил подробни мотиви с кои изпълнителни действия е прекъсната, като неправилни според въззивника са изводите на ПлРС, че извършените частични плащания на вземането прекъсват давността за цялото вземане, в това число неплатената част от него. Според въззивника неправилни са изводите на ПлРС, че давността за вземането е прекъсната до 26.06.2015 г. и от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност в съответствие със задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, от който момент е загубило действие ППВС №*/1980 г., като не е съобразил, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 17/201* г. е прекратено на основание чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК на 15.01.2015 г., тъй като молбата на длъжника от 11.02.201* г. не е прекъснала давността, както и извършваните частични плащания на дълга.

Позовава се на практика на ВКС в този смисъл, а именно решение № 26/24.07.2018 г. по т.д. № 185*/2017 г., т.о. на ВКС и определение № 440/19.10.2018 г. по т.д. № 697/2018 г., т.о. на ВКС, съгласно които според въззивника за прекъсване на давността по чл. 116 б. „а“ от ЗЗД е необходимо изрично волеизявление на длъжника за признаване на дълга в конкретния размер на задължението, което да е достигнало до кредитора, а не до трето лице на правоотношението, в това число ЧСИ. Според въззивника давността не е прекъсната и с насрочването на опис на движими вещи на длъжника на 15.10.201* г., тъй като по делото липсват доказателства този опис да е извършен, а извършените изпълнителни действия след 15.01.2015 г. до 28.10.2019 г. са без правно значение, тъй като са извършени по прекратено изпълнително производство. Според въззивника в молбата от 04.11.2019 г. на кредитора за образуване на второто изпълнително дело липсва изрично волеизявление за възлагане по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ и като цяло делото е образуване след погасяване на вземането по давност, поради което извършените изпълнителни действия не са произвели действие. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 4*9 от ГПК. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представена е квитанция за внесена държавна такса по въззивната жалба.

В срока за отговор по чл. 26* ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК ***, чрез процесуалният й представител юрисконсулт Й. К., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата страна предвид последното поискано и извършено изпълнително действие по първото изпълнителното дело № 17/201* г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при 2

КЧСИ и район на действие ОС П. и последното поискано и извършено изпълнително действие по второто изпълнителното дело № 2775/2019 г. по описа на същия ЧСИ може да се направи обоснован извод, че петгодишния давностен срок за вземането не е изтекъл. Според въззиваемата страна с молбата за образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искането за прилагане на определен изпълнителен способ давността по отношение на вземането е прекъсната, като според взискателя искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсването на давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е довело до удовлетворяване на взискателя. Според въззиваемата страна събраната чрез извършените плащания парична сума по първото изпълнително производство се явява събрана в резулат на приложен изпълнителен способ и не е налице бездействие на взискателя, което да бъде санкционирано през периода 201*-2014 г.. Според въззиваемата страна второто изпълнително дело е образувано преди изтичане на давностния срок, като в молбата за образуване на същото са поискани и предприети действия прекъсващи давността, като по отношение на момента, когато е прекъсната последно давността по първото изпълнително дело се приема, че това е 26.06.2015 г., от който е загубило действие ППВС №*/1980 г. след обявяване на на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС. В заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на П.ския районен съд, като присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на въззивника.

В съдебното заседание въззивника не се явява, но чрез пълномощника си адвокат С. изразява становище, в което поддържа въззивната жалба и претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските за сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 198,10 лв. за държавна такса.

Въззиваемата страна не се представлява по делото.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът Р. Г. П. е предявил против 3 ответника „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 4*9 ал. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не дължи паричните суми, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6557/2012 г. на ПлРС и образувано изпълнително дело № 2019***0402775/2019 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., респ. не дължи разноски и такси към ЧДИ по същото поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главницата на 05.02.2018 г. преди образуване на изпълнителното дело на 04.11.2019 г., по което до датата на подаване на исковата молба според ищеца също не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Според ищеца първото образувано пред ЧСИ изпълнително дело № 17/201* г. е образувано на 05.01.201* г. и прекратено при условията на чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК на 05.01.2015 г., а извършените доброволни плащания и депозирана молба от длъжника по същото не са прекъсвали давността по отношение на вземането, респ. не съставляват действия водещи до прекратяване на изпълнителното дело в последващ от посочения по-горе момент, а всички извършени след 05.01.2015 г. изпълнителни действия са без правно значение, тъй като тези до 05.01.2018 г. са извършени по прекратено изпълнително дело, а останалите след погасяване на вземането по давност.

В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 1*1 от ГПК пред ПлРС ответникът „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** чрез процесуалният й представител юрисконсулт П.К. оспорва допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл. 4*9 от ГПК. В отговора се твърди, че е образувано изпълнително дело № 17/201* г. по ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., по което са поискани и извършвани изпълнителни действия, каквито са извършвани и по изпълнително дело № 2019***0402775/2019 г. по описа на същия ЧСИ, поради което давността за вземането е прекъсвана многократно. Ответникът се е позовал на извършеното възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ по първото изпълнително дело, доброволните плащания от страна на длъжника за периода 201* г. – 2014 г. в изпълнение на приложен изпълнителен способ, които съставляват признание на дълга по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД и на прекъсването на давността до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/201* г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е отменено ППВС №*/2080 г..

Въззиваемата страна е приела, че новата петгодишна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. и тъй като второто изпълнително дело е образувано в рамките на тази давност и по същото са извършвани изпълнителни действия, 4 давността е прекъсната и не е изтекла към датат ана подаване на исковата молба.

За да отхвърли предявения иск, ПлРС съд е приел, че вземането не е погасено по давност, като в случая е приложима общата 5- годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, която е започнала да тече, считано от датата на образуване на първото изпълнително дело № 17/201* г. пред ЧСИ Т.К.. ПлРС е приел, че с молбата за образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната, тъй като същата съдържа искане за прилагане на определен изпълнителен способ и възлагане по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, като е без значение дали изпълнителния способ е приложен. ПлРС е приел също, че всяко от извършените доброволни плащания от страна на длъжника прекъсва давността за вземането при условията на чл. 116 б. „в“ и б. “а“ от ЗЗД, тъй като от една страна се явява действие изграждащо изпълнителния способ, доколкото плащането е извършено в съответствие с получената покана за доброволно изпълнение, а от друга съставлява признаване на вземането, в това число по отношение на неизплатената му част. ПлРС е приел също, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/201* г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е отменено ППВС №*/2080 г. и от 26.06.2015 г. започнала да тече нова давност, прекъсната с образуване на второто изпълнително дело № 2775/2019 г. пред ЧСИ Т.К., тъй като с молбата за образуването му е поискано да бъдат наложени запори и да се насрочи опис на движимо имущество на длъжника и при съобразяване на датата на образуване на второто изпълнително дело давността не е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 2*.07.2020 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно се установява от приложеното към доказателствата по делото в първата инстанция ч.гр.д. № 6557/2012 г. на ПлРС, че по същото е издадена заповед по чл. 417 от ГПК № 4*52/16.11.2012 г. в полза на взискателя „***“ АД, гр. С., ЕИК *** против длъжника Р. Г. П. за сумата от 5 742,*2 лв., от която сумата от 4 208,89 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2012 г. до окончателното й заплащане, 1 *04,29 лв. – договорна лихва за периода 2*.12.2009 г. – 22.10.2012 г., 229,14 лв. – наказателна лихва и за сумите от 114,85 лв., *74,72 лв. и 5,54 лв. - направени 5 разноски в заповедното производство. Установява се, че вземането на взискателя произтича от договор за потребителски кредит между длъжника и „***“ АД, гр. С., сключен на 2*.11.2009 г. и извлечение от счетоводните книги на Банката.