Решение № 1027 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330109785 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД.

Ищецът „Сити кеш“ ООД твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № *** от ***., чрез кредитен посредник „Кеш Пойнт" ООД. Сумата по кредита била получена от длъжника в брой в деня на сключване на договора, като договорът служел за разписка за нея. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която ответникът възразил. Претендира се установяване между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 590 лв. /301,66 евро/, относно която ищецът уточнява, че представлява незаплатената от ответника чиста сума / главница/ по издадената заповед за изпълнение, както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда - 08.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът Н. А. Н. не отрича, че е сключил с дружеството договор за кредит по който получил от 900 лв. Договорен бил годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 48,39 %. Уговорено било задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неговото неизпълнение се дължала неустойка от 496,41 лв. Поддържа, че при изчисляване на годишния процент на разходите по договора била включена само посочената в него 1 договорна лихва, но не и неустойката поради което бил нарушен чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и договорът бил нищожен съобразно чл.22 ЗПК. С оглед това ответникът дължал само чистата сума по него – 900лв., като се твърди, че тя е била заплатена. Предвид това Н. счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

На ***. ищецът „Сити кеш“ ООД сключил с ответника договор за потребителски кредит №*** по силата на който предоставил сумата 900 лв. при уговорен лихвен процент от 40,05% и ГПР 48,39 %. Общото задължение по договора било определено на 999,59 лв., като следвало да се върне на 11 месечни вноски.

Според чл.5 на договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването да осигури едно от двете обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител - едно или две физически лица, които: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, съгласно чл. 11, ал. 1 се дължала неустойка в размер на 496,41лв. която била платима разсрочено с погасителните вноски / лист 4/ .

На 08.04.2025г. дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано приложеното дело № 6570/2025 г. на ПРС и издадена заповед за изпълнение за чистата стойност по кредита от 900 лв., като в останалата част претендирана със заявлението: 99,59 лв. възнаградителна лихва, 496,41 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение, 178,65 лв. законна лихва за забава от 01.06.2023г. до 01.10.2024г. и 131,70 лв. такса за администриране на просрочен кредит искането било отхвърлено поради недействителност на договора, поради нарушаване на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и непосочване на действителния годишен процент на разходите.

Разпореждането за частично отхвърляне на заявлението е влязло в сила.

На 09.05.2025г. ответникът Н. подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2026г. с оглед съвпадащите твърдения между страните съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 310 лв., представляваща част от чистата 2 сума по кредита.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че е сключен договор за кредит. Безспорно се установи, че ответникът е получил заетата от кредитора сума – 900 лв.

Договорът е сключен от ответника в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

От съдържанието на приетия по делото договор се установява, че същият съдържа клауза относно заплащане на неустойка в размер на 496,41 лв. която е дължима при неизпълнение в срок на задължението на кредитополучателя от носно обезпечаване на кредита.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.11, ал.1 т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ответника неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на 3 паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва.

Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

От гореизложеното следва, че съобразно чл.23 ЗПК ответникът дължи само връщане на чистата сума по кредита, която съответства на главницата.

В настоящия случай, по делото не е спорно, че ответникът е заплатил част от дължимата чиста сума по кредита в размер на 310 лв., като това се признава и от двете страни. Остатъкът от получената главница възлиза на разликата между 900 лв. и 310 лв., тоест на 590 лв. В такъв размер е и сумата за която е предявен настоящия иск за вземането.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в общ размер 113,87лв. от които 13,87лв., представляващи заплатена държавна такса, както и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. За заповедното производство разноските следва да се определят на 42,93 лв. от които 18,05 лв. държавна такса и 24,88 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.

Предвид приемането на еврото като законно платежно средство към момента на приключване на устните състезания по делото, следва всички суми да бъдат присъдени в действуващата валута, като за пълнота се посочи и нейната левова равностойност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“№ 29, ет.7 против Н. А. Н. ЕГН ********** с адрес *** за сумата 301,66 евро / равностойни на 590 лв. / представляващи чиста сума /главница/ по договор за потребителски кредит №*** от ***. както и законната лихва върху главницата от 08.04.2025г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №3110 от 09.04.2025г. по ч.гр.д. №6570/2025г. на Пловдивския районен 4 съд.

ОСЪЖДА Н. А. Н. ЕГН ********** да заплати на „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 58,22 евро /равностойни на 113,87лв./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 21,95 евро /равностойни на 42,93 лв. / - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№6570/2025г. на Пловдивския районен съд.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5