Решение № 19348 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19348 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110149739 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу „***, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1870,41 евро, представляваща обща *** на доставени *** по неформални договори за ***, съгласно *** № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., №*** г., № *** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното ***, и сумата от 613,61 евро, представляваща обезщетение за забава за ***то на главниците по ***те за периода от *** г. до *** г.

Ищецът „*** твърди, че по силата на сключени с ответника неформални договори за *** му *** в периода от *** г. до *** г. ***, подробно описани в издадените от *** ***.

Ответникът получил ***, но не *** тяхната ***. При тези твърдения ищецът претендира за***то и на обезщетения за забава върху всяка от сумите по ***те. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва *** на описаните в процесните *** ***. Твърди обаче, че на *** г. между ответника и ищцовото дружество бил сключен неформален договор за *** – позициониране на *** на предлаганите от ищеца *** на ***, *** на *** на ул. *** за периода от *** до *** г., както и ексклузивно предлагане на ***, единствено на ищцовото дружество, за което е издадена *** № **********/*** г. на стойност 5882,99 лв. с ДДС, и която не е заплатена. Релевира възражение за прихващане със сумата от 3007,93 евро – вземане по неформален договор за *** от *** г. за *** *** на предлагани от „*** *** на ***, *** на *** на ул. ***, за което е издадена *** № **********/*** г. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

1

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за *** на описаните във ***те ***, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на ***, а за ответника възникнало задължението за *** на договорената ***, изпадане на длъжника в забава в ***то на сумите по ***те и размера на претендираните суми.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по неформални договори за ***, по силата на което ищецът *** на ответника в периода от *** г. до *** г. ***, подробно описани в издадените от *** *** ***, а за ответника възникнало задължението за *** на договорената ***; че ответникът е изпаднал в забава в ***то на сумите по ***те. Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства.

В тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга. В тази връзка ответникът е въвел възражение за прихващане със сумата от 3007,93 евро – вземане по неформален договор за *** от *** г. за *** *** на предлагани от „*** *** на ***, *** на *** на ул. ***.

Като писмено доказателство по делото е ангажирана издадена от ответника *** № **********/*** г. с посочено основание „***“. Съгласно неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза посочената *** е осчетоводена от ищцовото дружество по *** „***“ по партидата на „***, включена е в *** за *** по ДДС, отразена е в съответните *** на ***, и ответникът е ползвал правото на *** по нея. Вещото лице е установило, че *** № **********/*** г. е *** м. *** г. Включването на ***та в дневника за *** по ДДС и ползването на *** по нея представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване (в този смисъл е и трайната съдебна практика, в т.ч. застъпена в Решение № 42/19.04.2010г., т.д. № 593/2009г. I I т.о. на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Решение № 46/27.03.2009г., т.д. № 454/2008г., I I т.о., решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II т.о. , решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II т.о., решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II т.о., решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о., решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на II т.о., решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II т.о. и др. на ВКС).

По гореизложените мотиви и при съблюдаване на горната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че с *** на *** № **********/*** г. ищецът е *** задълженията по същата. Този извод не се променя и предвид констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че процесната *** впоследствие е *** от ищцовото дружество, тъй като съдът намира, че *** на *** № **********/*** г. през м. *** г., т.е. след завеждане на исковата молба, е с оглед събиране на доказателства по вече възникнал спор.

При носена от ищеца тежест да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на погасяването на дълга по тази *** /вкл. с надлежно извършено извънсъдебно прихващане/, такова доказване по делото не е проведено. Ето защо ищецът следва да понесе процесуалната санкция на недоказването, като релевираното от ответника възражение за прихващане бъде уважено. При това положение съдът приема, че със сумата 3007,93 евро по *** № **********/*** г. изцяло са погасени задълженията на ответника по издадените от ищеца *** *** на обща стойност от 1870,41 евро, както и обезщетението за забава в ***то на главниците по ***те за периода от *** г. до *** г. на обща стойност 613,61 евро.

С оглед изложеното предявените искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени 2 като погасени чрез прихващане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира и доказва такива в размер на 1014,52 евро, от които 204,52 евро – депозит за съдебносчетоводна експертиза и 810 евро – адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за за***то му в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие от *** г. (л. 192 от дело). Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази ***та на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената дейност на процесуалния представител на ищеца, настоящият съдебен състав намира ***равеното възражение за прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 470 евро. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 674,52 евро.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1870,41 евро, представляваща обща *** на доставени *** по неформални договори за ***, съгласно *** № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., №*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., №*** г., №*** г., № *** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното ***, и сумата от 613,61 евро, представляваща обезщетение за забава за ***то на главниците по ***те за периода от *** г. до *** г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземане на ответника „***, ЕИК ***, срещу ищеца „***, ЕИК ***, в размер на 3007,93 евро – вземане по неформален договор за *** от *** г. за *** *** на предлагани от „*** *** на ***, *** на *** на ул. ***, за което е издадена *** № **********/*** г.

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 674,52 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3