Решение № 292 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100102064 по описа за 2024 година

Предявен е иск от М. С. Д. срещу В. В. В. за приемане за установено вземането на ищцата срещу "Първа инвестиционна банка" АД за сумата от 45717.53 лв. - левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 23375 евро, представляваща половината от суми, постъпили по банковата сметка на К. А.

Д., п. 22.08.2024 г., с банков превод от 12.04.2023 г. за сумата 4675 евро, банков превод от 05.06.2023 г. за сумата 26002.50 евро и банков превод от 05.06.2023 г. за сумата 16072.50 евро по договори между М. Д. и В.Б., съгласно договор за поръчка между ищцата и наследодателката, по чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Ищцата уточнява, че целта на уговорката е била наследодателката да е сигурна, че с получените от продажбата средства ищцата ще купи друго жилище, върху което ще учреди право на ползване от наследодателката (л. 61).

Ответницата оспорва иска.

Предявява възражения, че договорът, сключен на 18.12.2013 г., чрез който наследодателката е продала на ищцата 1/2 ид. част от имот е абсолютно привиден и процесните преводи представляват отчет на цената, получена от привидната купувачка по продажбата от 2023 г. Поради това ответницата е придобила процесното вземане по наследяване.

Ответницата уточнява (л. 73), че целта на привидността е да се лишат от наследство наследниците на П.Р.П., с когото наследодателката съжителствала.

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Представят бележки. Ответницата възразява за прекомерност.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

1

По същество:

От представения от ищцата в заверен препис (л. 107) се установява, че на 22.06.1999 г. е сключен договор с нот. акт № 65, том ІІ, рег. № 3640, дело № 290/1999 г. ВН № 194, чрез който К. и С.Д. (баща на ищцата) даряват на ответницата 1/2 ид. ч. от сграда на ул. *****, на която впоследствие са дадени идентификатори ***, 4 и 5 (скица № 5580/28.02.2013 г. на л. 109).

Дарителката е запазила право на ползване.

Ищцата е дъщеря на С.Д., но имотът, макар и притежаван отчасти в СИО с баща й, не е прехвърлен на нея, а на ответницата. Съдът приема, че съпрузите са пожелали първо по-голямото дете да получи имот, а К. Д. е запазила ползването и възможността да взема решения за управление и разпореждане със сградата, докато ответницата е малолетна.

След прекратяването на брака им през 2001 г. (л. 147) не е сключен друг договор за имот, който да бъде получен от ищцата.

През 2004 г. К. Д. заживява с П.П., а ответницата първо живеела в къщата на ул. ***** (показания на л. 226, гръб), а след конфликт с майка й отишла при баба си Марийка в жилище на ул. *****".

Според ищцата конфликтът е заради връзката на ответницата със значително по-възрастен мъж, според показанията на свидетеля П.П. е защото ответницата завела дело за делба, а според показанията на свид. П.Г. (съпруг на ответницата – л. 229) – защото К. Д. имала нужда от пари и искала да даде под наем или ответницата да се съгласи да продадат къщата на ул. *****.

Твърдението на ищцата е житейски правдоподобно, но само показанията на свид. П.Г. кореспондират с други доказателства: с показанията на свид. И.

Д. (сестра на К. Д. – л. 344), с договора, сключен на 10.02.2005 г. с нот. акт № 13, том І, рег. № 163, дело № 13/2005 г. ВН № 484 (л. 49), чрез който трето лице продава на П.П. и К. Д. ап. 13 на бул. ****, с решение № 409 от 13.03.2006 г. по гр. д. № 4973/05 г. ВРС, с което ответницата е осъдена да предаде на К. Д. държането върху сградата на ул. *****, заради правото на ползване (л. 152) и с нотариална покана от 25.07.2008 г., отправена от К. Д. до майка й (л. 328-331).

От 2011 г. нуждата от средства намалява: ответницата е осъдена по сметки да заплати на К. Д. сума заради сторени необходими разноски (л. 131), през 2012 г. К. Д. продава своя дял от имота на ул. *****" (л. 254).

От представения от ответницата в заверен препис (л. 53) се установява, че на 31.01.2013 г. е сключен договор с нот. акт № 13, том І, рег. № 1084, дело № 11/2013 г. ВН № 316, чрез който П.П. продава на ищцата 1/2 ид. ч. от ап. 13 на ****** като запазва право на ползване. Ищцата сочи, че цената е платена със средства, дарени от баба й (л. 112).

Постановлението за възлагане на имота на ул. ***** е от 22.05.2013 г. (л.

253 гръб). Според показанията на свид. П.П. (л. 226) и обясненията на ищцата (л. 264) К. Д. получила 36000 лв.

През втората половина на 2013 г. К. Д. е разполагала със значителни средства.

От друга страна ищцата е купила: на 07.11.2013 г. дружествения дял на К. Д. от ТД с бащата на ищцата за 25000 лв.; на 17.12.2013 г. (договор с нот.

2 акт № 120, том ІІ, рег. № 19878, дело № 285/2013 г. ВН № 316) притежаваната от К. Д. 1/2 ид. ч. от ап. 13 на ****** като запазва право на ползване, за 9900 лв. (л. 51); на 19.12.2013 г. 50 кв. м ид. ч. от УПИ, целият с площ от 500 кв. м в м. "Лазур" срещу компютър, като запазва право на ползване за К. Д. (л. 217) и УПИ с площ 1700 кв. м в м. "Лазур" с постройка от 12 кв. м, като запазва право на ползване за К. Д. (л. 217), последните имоти, платени със средствата от публичната продан по обясненията на ищцата (л. 263).

Уговорената цена от 9900 лв., за да се избегне задължителното плащане по банков път, е указание за привидност.

От представения заверен препис (л. 237) се установява, че на 02.03.2022 г. ищцата е упълномощила К. Д. да дари или да продаде ап. 13 на **** и имота в м. "Лазур" на каквато цена прецени, като няма претенции относно цената и я освобождава от отчет.

Ако К. Д. има право на ползване, а също и право да се разпорежда с имота на ****** собствеността на ищцата е номинална.

Чрез дарението от 1999 г. К. Д. е предоставила на ответницата право да взема самостоятелни решения, но след като ответницата е упражнила това право, е прекратила отношенията си с нея. С ищцата К. Д. е запазила близки отношения, защото ищцата, независимо че е била номинален собственик, се е съгласила да приема решенията на майка си за имота. Решението за продажба на имота е било на К. Д..

Това означава, че договорът от 17.12.2013 г. с НА № 120, том ІІ, рег. № 19878, дело № 285/2013 г. ВН № 316 не прикрива дарение в ущърб на ответницата след отчуждението, заради водените дела, а е абсолютно привиден.

Плащанията по договора от 26.05.2023 г. с нот. акт № 90, том ІІІ, рег. № 3748, дело № 453 от 2023 г. (л. 5) по сметката на К. Д. са отчет на цената от привидната собственица. Вземанията са притежавани от К. Д. и са част от наследството.

Искът е неоснователен.

Ищцата следва да заплати на ответницата 2078.40 евро разноски по списък (л. 332).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. ***** ***, чрез адв. К. М. от АК- гр. Варна, вписан в ЕРА под личен № 1000053290, тел. за контакт: ***, служебен адрес - гр.

Варна, ***, адрес за съобщения: гр. Варна, ул. "Драгоман" № 43, ет. 1, чрез адв. К. М. срещу В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** за приемане за установено вземането на ищцата срещу "Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, за сумата 23375 (двадесет и три хиляди и триста и седемдесет и пет) евро, представляваща половината от суми, постъпили по банковата сметка на К. А. Д., п. 22.08.2024 г., с банков превод от 12.04.2023 г. за сумата 4675 евро, банков превод от 05.06.2023 г. за 3 сумата 26002.50 евро и банков превод от 05.06.2023 г. за сумата 16072.50 евро по договори между М. Д. и В.Б., съгласно договор за поръчка между ищцата и наследодателката, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на В. В. В. с. ЕГН, с. а. сумата 2078.40 евро (две хиляди и седемдесет и осем евро и 40 ц.), разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4