Решение № 115 от 14.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Ботевград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200614 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. И. Т. с ЕГН********** чрез адв.Ив. Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №25-0246-000540 от 20.08.2025г., издадено от Началник РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му, със законните последици, твърди се, че не е осъществил вмененото му нарушение.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, М.

Т . се представлява от адв.Ив. Ж. от САК, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя.

Въззивната страна – Началник РУ – гр.Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №4239814/09.08.2025г.; възражение; писмо УРИ 246-000-4455/21.08.2025г. от РУ-Ботевград; НП №25-0246000540/20.08.2025г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 3л.; справка за нарушител/водач – 2л.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР;

Протокол за ПТП № 2025-1026-51903-1 – 3л, писмо от РУ -0Ботевград с приложено към него заверено копие от Протокол за ПТП и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Л. Б., И. П. Д., Г. * и *, се установява следната фактическа обстановка:

На 09.08.2025г. около 06.30ч., в гр.Ботевград лек автомобил м.

„*“ с рег.* се движел по главен път І-3, наближавайки бул.“България“, като навлизал в района на кръстовището с път, водещ към индустриалната зона. В района на описаното кръстовище нямало пътни знаци, сигнализиращи предимство на един от двата пътя. В този момент жалбоподателят М. Т. навлязъл в същото кръстовище от пътя, идващ от индустриалната зона с управлявания от него лек автомобил м.“*“ с рег.№*, като не спрял и с предната част на превозното средство блъснал в страничната дясна част, автомобила м. „*“, движещ се по главен път І-3. Няколко минути след това на горепосоченото кръстовище пристигнал дежурния полицейски автопатрул при РУ – Ботевград, в състав св. Г. Л. Б. и св.И. П. Д.. След като двамата полицейски служители изслушали участниците в ПТрП и се запознали с причинените повреди по двете МПС, св.Б. в присъствието на св.Д. съставил на Т. АУАН серия GA №4239814/09.08.2025г. за това, че при управление на лекия си автомобил, излизайки от индустриална зона в гр.Ботевград отнема предимството на движещия се по гл. път І-3 м. „*“, при което реализира ПТрП с материални щети. Акта бил предявен на Т. за запознаване със съдържанието и същият го подписал. Св.Б. квалифицирал деянието на Т. като нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. По случая бил изготвен протокол за ПТрП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №250246-000540 от 20.08.2025г. от Началника на РУ – Ботевград.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Л. Б., И. П. Д., Г. * и *, както и от писмените доказателства по делото.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Съгласно сочената, като нарушена нормативна разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат 3 по пътя с предимство.

В конкретния случай нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че на процесната дата и място е имало някаква сигнализация, сочеща, че пътя, по който се е движел лек автомобил м. „*“ с рег.* е бил с предимство и по какъв начин е било осъществено това. При описанието на нарушението въобще не се сочи дали е имало сигнализация на кръстовището на път І-3 и пътя към индустриалната зона, и въобще каква е била тя, респ. липсва каквото и да е твърдение, сочещо защо именно Т. е следвало да осигури предимство на движещия се по другия път лек автомобил. Това е обективен признак на вмененото на Т. нарушение по чл.50, ал.1 от ЗдвП и непосочването на наличие на сигнализация за път с предимство и конкретния й вид, води до съществено нарушаване правото на защита на лицето, на което е повдигнато административно-наказателното обвинение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство е съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, и съответно описание на нарушението, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, препятства възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление.

То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление.

По този начин съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Затова същото се явява напълно незаконосъобразно, издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид 4 процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 178.95евро. В случая, платеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Т. разноски в размер на 178.95евро/сто седемдесет и осем евро и 95евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 614/2025г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0246-000540 от 20.08.2025г., издадено от Началник РУ – гр.Ботевград срещу М. И. Т. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати в полза на М. И. Т. с ЕГН********** сумата в размер на 178.95евро/сто седемдесет и осем евро и 95евроцента/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5

6