Определение № 801 от 27.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Пазарджик, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500827 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.

Обжалва се определение на В.ски районен съд №579 от 12.07.2024г. постановено по гр.д.№20235210100673 по описа на съда за 2023г., с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 3819 от 27.05.2024 г. (пощенско клеймо), от Б. А. Г., с която се иска от съда да измени Решение № 161/22.04.2024 г., по гражд.дело № 673/2023 г., по описа на В.ски районен съд, в частта за разноските.

В частната си жалба, с вх.№5672 от 13.08.2024г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Б. А. Г., ЕГН-********** от гр.В., чрез пълномощника си адв. Ю. Д. от АК-М., се поддържа, че определението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и несъответно на изхода на спора, иска се да бъде отменено и се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че са налице всички основания за исканото от жалбоподателя /ответник пред първата инстанция/ изменение на постановеното по делото Решение № 161 от 22.04.2024г., като: 1/ на ищеца да бъдат присъдени евентуално само и единствено разноски съобразно уважената част от иска, който е предявен от него за сумата от 335,40 лева по 11 броя фактури; 2/ на ответника Б. Г. да бъдат присъдени 1 съразмерна част от разноските съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК, евентуално без съразмерната част от тях, съответстваща на уважената част от иска на ищеца за процесните 11 броя фактури, по съображения изложени в молбата от 27.05.2024г. до РС-В.. Твърди се, че 1.Ищецът е предявил иск за недължимост от него на сумата от общо 2481.90 лева, като прихваната със насрещни задължения на ответника към него от 2146,50 лева-присъдени на ищеца съдебни разноски, и за 335,40 лева задължения на ответника по 11 броя фактури за Вик услуги, при обосновка как точно, по какъв начин и с кои насрещни вземания/задължения е извършено според него прихващането с изявлението му за прихващане от 20.01.2020г; че след прихващането от безспорните и съдебно установени вземания на ответника Б. Г. (включващи разноски, лихви и главници) останало да съществува само такова за главница в размер на 578,10 лева.

Освен това ищецът основавал иска си и на твърдението, че не дължал и ответникът нямал вземане към него за законната лихва върху главницата от 3060лв, а само върху главницата от 2642,83лв. Допълва, че 2.Ответникът Б. Г. не е оспорил иска на ищеца до размера на сумата от 2146,50 лева (присъдени на ищеца съдебни разноски) и това обстоятелство, както и прихващането с нея, не е било спорно по делото; че ответникът е оспорил и възразил против твърдения от ищеца начин на прихващането, а именнокои точно насрещни вземания /задължения между страните са били погасени с вземането на ищеца за 2146,50 лева и какъв е бил остатъкът на задължението на ищеца към ответника след прихващането; Ответникът оспорил и прихващането със сумата от 335,40 лева по 11 броя фактури за ВиК услуги, като погасени по давност още преди завеждане на делото-поради това, че те не са били безспорно установени по основание и размер към момента на изявлението за прихващане от 20.01.2020г., а преди завеждане на настоящото дело вече са били погасени по давност. На следващо място, /3/. според ответника спорният предмет на делото, не е дали е прихваната сумата от 2146,50 лева от вземанията на ответника към ищеца и дали с нея е извършено прихващане, а е /3.1./ Как и по какъв начин е извършено прихващането между съдебно установените насрещни задължения/вземания на страните и по конкретно с насрещното си вземане за присъдени разноски от 2146,50 лева кои точно задължения на ищеца към ответника са погасени и в каква поредност, съответно на това и кои от насрещните вземания на 2 ответника са останали след прихващането и в какъв размер. Навежда се извода, че двете страни не са спорили дали има прихващане, а как точно то е извършено и какво е погасено със сумата от 2146,50 лева, като всяка страна е поддържала то да е извършено по различен начин.; 3.2. Спорно по делото било ответникът Б. Г. има ли съдебно установено вземане за законната лихва и върху присъдената му главница от 3060 лева, а не само върху главницата от 2642,83 лева- както твърдял ищецът, защото това било от значение за прихващането, като ищецът поддържал, че ответникът няма такова вземане върху главницата от 3060лв; 3.3. Другият спорен въпрос бил за дължимостта от ответника на сумата от 335,40 лева по 11 броя фактури и съответно могло ли е и извършено ли е прихващане и с нея и по какъв начин от вземанията на ответника. Жалбоподателят допълва, че т. 4 по така очертания предмет на спора по делото съдът се произнесъл с Решение №161 от 22.04.2024г., с което приел : /4.1/, че (въз основа на представеното по делото съдебно решение от 12.07.2023г. по гр.д. N 348/2023г. на РС-В. за поправка на ОФГ в предходното решение), ответникът има вземане за законната лихва и върху главницата от 3060 лева-така както е поддържано и от ответника и противно на твърденията на ищеца в исковата молба; /4.2/. че може да се извърши прихващане и с част 267,84 лева - от сумите, претендирани в общ размер на 335,40 лева от ищеца по 11 -те броя фактури за Вик услуги, или в тази част претенцията на ищеца е уважена частично за 267,84 лева от общо 335.40 лева; /4.3/ че ищецът не дължи на ответника сумата от 2414,34 лева (от която недължими са 2146,50лв) и че прихващането е настъпило, по заявения от ответника начин и поредност; 4.4 /че след като искът бил уважен за 2414,34 лева и отхвърлен за разликата над този размер до 2461, 97 лева, ответникът Б. Г. дължи на ищеца и го е осъдил да му заплати разноски по настоящото дело в общ размер на 981,91 лева, както и разноски по обезпечителното гр.д.

№538/2023г. на РС-В. в размер на 622,59 лева; 4.5., съдът приел, че ищецът не дължи на ответника никакви разноски, защото: 1/ в договора за правна защита и в представения такъв в последното съдебно заседание (договор-разписка) не е посочен начин на плащането; 2/ разноски за пътуване (за гориво) не са доказани с представените касови бележки и не доказвали, че горивото е заплатено от адвоката; 3/ Че по същите мотиви не се дължат и разходите за престой. Освен това суми за пътни разходи и престой по чл.2 ал.8 от НМРАВ се прилагала само в случаите на определяне на адв. възнаграждение от съда по 3 чл.З8 от ЗАдв. Изводите на жалбоподателя Г. са, че със съдебното решение от 22.04.2024г. искът на ищеца по размер е уважен частично за сумата от 267, 84 лева-разликата над 2146,50 лева до 2414,34 лева - защото за размера от 2146,50 лева и за прихващането с него не е било спорно по делото; отхвърлен е искът и за разликата до 2461,97 лева; отхвърлен е искът на ищеца за начина и поредността на прихващането, а са уважени именно заявените и поддържаните от ответника; Според жалбоподателя, не може да се приеме, че ответникът дължи на ищеца разноски над това, което му е уважено с решението, а то е само за спорната по делото сума (над безспорно прихванатите 2146,50 лева), или може да отговаря за разноски само за уважените спорни 267.84 лева (разликата над 2146,50 лв. до 2414,34 лв.).

Допълва, че всички останали твърдения на ищеца са отхвърлени, а заявените такива от ответника са уважени — и то точно по същинския спор на делото за начина и поредността на прихващането. По същия начин не можело да се приеме, че ответникът дължи на ищеца и разноските по обезпечителното дело за предварително обезпечаване на иска по настоящото- и там по същия начин следвало да се определят същите на база на уважената спорна част от обезпечения иск, която е в размер на 267,84 лева. Счита, че предвид изложеното, не може да се приеме и че ищецът не дължи на ответника разноски. Акцентира се, че възраженията на ответника, и то по спорния предмет на делото и на исковите претенции, са изцяло уважени, с изключение на тези за сумата от 267,84 лева (над безспорните 2146,50 лева), както се посочи, Затова и ищецът дължи на ответника съразмерна част от разноските, съобразно уважените му претенции, обхванати от спорния предмет, а те се явяват уважени в размер на 267,84 лева. Оспорва се приетото от районния съд, че на ответника не се дължат разноски тъй като не бил посочен начина на плащане в договора за правна защита и в договора - разписка, представен в последното съдебно заседание със списъка по чл.80 ГПК, доколкото от една страна е представен не договора а договор-разписка, което представлявало изричен и конкретен договор, изрично имащ значението и на разписка за платените от ищеца за процесуалното представителство и защитата си по делото суми-както за адвокатско възнаграждение, така и за разходите за път и престой. В него изрично е посочено, че всички конкретни суми не само са договорени, но и са изплатени. С това действителното заплащане на всички тези разходи изрично е удостоверено както между страните, така и на съда, 4 като задължение за посочване на начин на плащане можело да се изисква само когато по силата на правна норма плащането следва да се извърши по друг начин, освен в брой (например само по банков път за определени суми над конкретен нормативно установен размер). Допълва, че когато в договора е посочено, че сумата е заплатена и няма законово задължение това да бъде извършено по банков път, за да е необходимо да бъде удостоверено с банков документ, то това е достатъчно доказателства, че сумата е платена в брой.

Такава била и съдебната практика: Определение №53 от 27.01.2016 г. по ч. т. д. №630 / 2015 г. на ВКС, 1-во т.о.: Определение №437 от 12.12.2018 г. по гр. д.

№980 / 2018 г. на ВКС, 3-то г.о.: Определение №163 от 31.03.2017 г. по ч. т. д.

№ 76 /2017 г. на ВКС, 1-во т.о.: Определение № 50266 от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. №3440 /2022г. на 1-во г.о; Тълкувателно решение №6/2012 г. от 6.11.2013 г. т.1, на ОСГГК на ВКС. Заключава, че погрешно и неправилно било приетото от съда, че разноски за пътни и престой не се доказвали с касов бон за платени разходи, представляващ по съществото си писмена разписка ,че е платена сумата за съответната услуга издавана на този и намираща се у този, който е заплатил посочената в него сума за съответната услуга или вещ. И че след като е представен от ответника / неточно се сочи насрещната страна в процеса -ищеца/, то очевидно според ответника този разход е направен от него. Счита жалбоподателят, че предвид на факта, че касовите бележки/за пътни, за престой и други, са представени от него, това означавало, че и тези разходи са направени от него, съответно му се дължат при позитивно за него съдебно решение, с изключение на уважената част от 267.84лв. Предвид на изложеното жалбоподателят счита ,че е отговорен към ищеца за разноски за уважената на ищеца искова претенция от 267.84лв, доколкото за разликата от 2146.50лв е налице извършено прихващане, а от своя страна ищецът дължи разноски на ответника съразмерно с уважените възражения на ответника по спорния предмет и съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „ВКТВ“ ЕООД В., ЕИК ********** чрез адв.П. П. от АКПазарджик, с вх.№7877 от 18.11.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Акцентира се, че според съдебното решение предявеният иск е за сумата от 2461.97лв, като от него уважената част е за сумата от 2414.34лв, а отхвърлената част е за сумата от 47.63лв, доколкото макар и извършено признание на отделни факти по съществуването и 5 дължимостта на част от вземането на ищеца до размера на 2146.50лв, това не е равнозначно на признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК и чл.78 ал.2 от ГПК и че такова признание на иска не е било направено от ответника по делото. Предвид уважената част от иска, която според ищеца е равна на 98.06%, а отхвърлената част е в размер на 1.94% и че в такава пропорция са присъдените в поза на дружеството разноски-при направени от ищеца в исковото производство 1009.40лв-са му присъдени 981.91лв; в обезпечителното производство- направени разноски от 640лв, и присъдени 622.59лв, поради което се навежда извода, че исковият съд правилно е изчислил и присъдил разноските в полза на ищеца. Счита, че при липса на доказателства за направени от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение, липсва и правно основание за присъждането на такива, съобразно отхвърлената част от иска. Счита, че правилно съдът е отхвърлил и искането на ответника за присъждане на разноски за пътни разходи и разходи за нощувки, доколкото в ГПК няма разпоредба предвиждаща присъждане на транспортни разходи и такива за нощувки в полза на страните по делото.