Решение № 2112 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2112 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110115289 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 24811/26.03.2026 г., депозирана от ищеца Е.

Л. У., чрез адв. Д. П., за допълване на постановеното по делото Решение № 810 от 05.03.2026 г., чрез присъждането на законна лихва върху претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Поддържа се от страната, че още с исковата молба е отправено искане за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните главници, по което обаче съдът не се е произнесъл с решението. При така изложеното, се моли за допълване на съдебния акт в посочения смисъл, чрез произнасяне по направеното акцесорно искане.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК от ответницата Р. С. И. не е постъпил отговор на така направеното искане.

Постъпилата молба с правно основание чл. 250 от ГПК съдът намира за процесуално допустима, с оглед подаването й в предвидения в ал. 1 от нормата срок, от лице с правен интерес от това.

Разгледана по съществео, съдът счита искането и за основателно по следните съображения:

На основание чл. 250, ал. 1 от ГПК с траната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

По делото е постановено Решение № 810 от 05.03.2026 г., с което съдът е уважил частично предявените от Е. Л. У. срещу Р. С. И. в условията на обективно кумулативно съединяване искови претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения (главници), както следва: за лишаване ползването на ½ 1 ид.ч. от имот с идентификатор *** (апартамент № 16) и от имот с идентификатор *** (гараж № 5), заедно с лихви за забава за съответен период, предхождащ сезирането на съда, а именно – за лишаване. Претенциите също квалифицирани шп чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но отнасящи се до паркомясто № 14, съдът е отхвърлил изцяло, а искът по чл. 59 от ЗЗД за възстановяване заплатената от ищеца, но консумирана от ответницата вода е уважен в цялост, като към сумата е присъдена и законната лихва, считано от 02.12.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.

Видно от сезираната съда искова молба обаче ищецът Е. Л. У. е отправил искане за осъждане на ответницата Р. С. И. за заплащане на суми, представляващи главници, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, заедно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за същите, както и на основание чл. 59 от ЗЗД, като е оправено и искане за присъждането на законна лихва върху всяка една от главниците.

Задължението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е безсрочно и става изискуемо от писменото му поискване. С оглед паричния характер на същото, при неговото неизпълнение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искането за законна лихва е акцесорно към главния дълг и следва неговата съдба, поради което в хипотеза, в която съдът е уважил главния иск, той е длъжен да се произнесе и по заявената претенция за лихви, ако такава е налице.

В случая от ищцовата страна още с исковата молба е отправено искане за присъждането и на законна лихва към всяка от претендираните главници, считано от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Със съдебното решение обаче съдът е пропуснал да се произнесе по иначе своевременно заявеното искане в изложения смисъл, в частта относно уважените претенции за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на ½ ид.ч. от апартамент № 16 и гараж № 5.

При съобразяване с посоченото, съдът намира, че финализиращият производството пред настоящата инстанция акт следва да бъде допълнен по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК, като към уважените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС бъде присъдена и законна лихв, считано от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на съответната сума.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 810 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 15289/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, VII състав, като:

ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. У., ЕГН **********, законна лихва върху сумата от 3 231,38 EUR, представляваща обезщетение (главница) за лишаване от ползването на ½ идеална част от апартамент № 16 с идентификатор ***, както и върху сумата от 697,00 EUR, представляваща обезщетение (главница) за лишаване от ползването на ½ идеална част от гараж № 5 с идентификатор ***, считано от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

2

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ е неразделна част от Решение № 810 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 15289/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, VII и подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3