Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 553 от 30.07.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 392/2026
Вид
Определение № 553
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. ХАСКОВО, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500392 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 вр. с чл.413 от ГПК Обжалвания акт

С разпореждане №1694/19.VI.2026 г. постановено по частно гр.дело №1011/2026 г. Районен съд-Димитровград отхвърля като неоснователно подаденото от "ПАК - 1" ООД, ЕИК 130255125, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,Подуяне‘, ул. ,,Спас Гинев‘‘ № 30, общ.Столична, обл.София (столица) против "Окол" ЕООД, ЕИК 201773660, със седалище и адрес на управление: гр.Самоков, ул. ,,Цар Борис III’’ № 107, общ.Самоков, обл.София заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата 42 30 173,96 евро- неизпълнено задължение по рамков договор от 19.02.2024 г. за извършване на производствен процес на ишлеме, за което са издадени фактури, ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. и за разноски по делото.

Обстоятелства по обжалването

"ПАК - 1" ООД са останали недоволни от съдебния акт,поради което го обжалват като неправилен и незаконосъобразен.

1

Според жалбоподателят съдът приел, че заявеното вземане представлява едно общо вземане, произтичащо от рамков договор от 19.02.2024 г., поради което размерът му надхвърля лимита по чл. 410 ГПК.

Този извод не съответствал на изложените в заявлението обстоятелства.

Рамковият договор бил посочен единствено с цел изясняване на фактическата обстановка и търговските отношения между страните. Самото вземане не било основано на рамковия договор, а на конкретни извършени услуги, за които са били издадени фактури, надлежно приложени. Следвало да се съобрази,че към заявлението изобщо не е приложен рамковият договор, а именно фактурите, от които произтичали претендираните вземания.

Волята на заявителя поради това била да претендира дължимите суми по отделните фактури, а не вземане по рамковия договор като самостоятелно основание. Неправилен бил изводът на районния съд, че се касае ло за едно вземане по договора. Рамковият договор не пораждал сам по себе си изискуемо парично задължение в претендирания размер. Паричните задължения възниквали вследствие на конкретно извършените и приети услуги, материализирани в отделните фактури. В случая съдът извършил правна квалификация на вземането в противоречие с изложените от заявителя фактически твърдения, като е възприел погрешно заявеното основание на претенцията.

Първата инстанция сама приела в мотивите си, че в заповедното производство нямала право да разглежда и цени приложените документи.

Независимо от това направила извод, че се касае за едно вземане по рамков договор, без да разполага с този договор и без той да е представен по делото.

При тези данни не можело да се приеме, че заявлението е недопустимо единствено въз основа на обстоятелството, че в изложението е споменат рамков договор между страните.

Дружеството посочва,че още с Разпореждане № 1618/12.06.2026 г. съдът констатирал нередовности на заявлението и дал указания за тяхното отстраняване. Ако съдът считал, че от изложените обстоятелства не може еднозначно да се установи дали претендираното вземане произтича от рамковия договор като едно общо вземане или от отделни фактурирани задължения, той разполагал с процесуалната възможност да изиска конкретизация обстоятелствата, представяне на рамковия договор или 2 допълнително фактическо уточняване основанието на претенцията.

Вместо това съдът приел собствена интерпретация на изложените факти и въз основа на нея отхвърлил заявлението. По този начин неблагоприятните последици от евентуална неяснота в изложението са възложени изцяло върху заявителя, без да му бъде предоставена възможност да отстрани същата чрез надлежни указания от съда. Това противоречало на принципите на процесуалната икономия и служебното начало, както и на задължението на съда да съдейства за изясняване на предмета на производството в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Жалбоподателят иска въззивния съд да отмени разпореждане № 1694/19.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1011/2026 г. по описа на Районен съд - Димитровград, и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението.

Правни съображения

Частната жалба е акт на надлежно активно легитимиран а страна, предвид обективираното с разпореждането отхвърляне на представеното от нея заявление по чл.410 от ГПК,което съставлява негативна последица в правната й сфера,предявена е по надлежния ред като осъществяване на субективно процесуално право и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Преценена по същество,частната жалба е неоснователна.С разпореждането си първата инстанция е приложила правилно закона и е съобразила относимата съдебна практика=

Отправеното сезиране на съда е осъществено посредствовом заявление в режима на чл.410 от ГПК.Същото обвързва надлежно в субективен и обективен план съда и очертава предмета на делото.В тази насока няма никаква неточност,тъй-като волята на търсената защита от страна на заявителят по този реди е обективирана ясно.Посочен е длъжника,както и предмета на търсената защита,измерим със заявеното субективно право- едно парично вземане за главница 30 173.96 евро и законна лихва от 01.ХII.2025 г. върху сумата.Това право е обосновано с твърдението,че на 19.II.2024 г. между заявителя и длъжника е сключен рамков договор за извършване на производствен процес на ишлеме, по силата на който заявителят е извършвал 3 възложени от длъжника производствени операции срещу възнаграждение. В изпълнение на договора заявителят извършил възложените дейности, за което били издадени съответните фактури и приемо-предавателни документи.

Въпреки надлежното изпълнение на договорните задължения от страна на заявителя, длъжникът не заплатил дължимото възнаграждение в уговорения срок.

От така изложеното се извежда несъмнено,че въпросната сума се претендира като едно цяло вземане с единствено изведено основание неизпълнение именно на визирания рамков договор.В сезирането не се сочи,че същата съставлява сбор от конкретно поотделно изведени и обосновани самостоятелни вземания с различни основания,за които има издадена фактура.Визираните в обстоятелствената част общо само като документи фактури сочат не отделно обосновани вземания като вид,размер,падеж,основание,а само че заявителят е изправна страна и кредитор.

Поради яснотата на сезирането не е било необходимо и съдът да пристъпва към изясняване на същото.Оставянето на заявлението без движение е поради липса на внесена държавна такса по сметка на съда,а не поради неясноти на заявлението,каквито същото няма.

Поради това и съобразно чл.6 ал.II от ГПК съдът е сезиран именно с надлежно и ясно искане ответната страна да заплати посочената сума,тъй-като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие е така обективиран от заявителят.

Съобразно чл.410 ал.I т.1 от ГПК заявлението за вземания за парични суми е допустимо, когато искът е подсъден на районния съд .В случая заявената защита е за парична сума от 30 173.96 евро,който интерес надвишава подсъдния на районен съд от 12 782-28 евро,съобразно чл.103 вр. с чл.104 т.4 от ГПК.

Поради изложеното и отправеното сезиране чрез заявлението за издаването на заповед за изпълнение не се обхваща от хипотезата на чл.410 от ГПК,тъй-като заявеното парично вземане е родово подсъдно като първа инстанция на окръжен съд.Заявителят не е носител на надлежното субективно право да се защити по предприетие от него начин.

Предвид изложеното постановеното от РС-Димитровград е точен 4 отговор съобразно закона на подаденото заявление и неговата правна стойност,което и обуславя неговата обоснованост и правилност.

Водим от изложеното и на на основание чл.413 ал.II и чл.274 от ГПК Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1694/19.VI.2026 г. постановено по частно гр.дело №1011/2026 г. на Районен съд-Димитровград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5