Решение № 151 от 18.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. гр.Мадан, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100090 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против ОБЩИНА МАДАН, с са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ да бъде отменена Заповед № ЛС */28.12.2023г. на Кмета на Община Мадан, с която на ищцата било наложено наказание дисциплинарно уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение, като бъде признато за незаконно извършеното дисциплинарно уволнение и ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен архитект“ в Община Мадан, както и да бъде осъдена Община Мадан да заплати на ищцата обезщетение заради оставането без работа и/или разликата в получаваните заплати, поради незаконното уволнение за периода 28.12.2023г. до 28.06.2024г. в общ размер от 8900лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 161/17.11.2021г. ищцата заемала при ответника длъжността „Главен архитект“.

Трудовият договор се сключил със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, като след изтичането му се трансформирал в безсрочен. На 28.12.2023 г. й била връчена Заповед за налагане на „наказание дисциплинарно уволнение“ с № ЛС - */28.12.2023г. издадена от кмета на Община Мадан, с която й било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Като правни основания в заповедта били посочени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ, като били спазени изискванията на чл. 189, чл.

193, ал. 1 от КТ и чл. 194, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното наказание било 1 наложено, заради приетото от работодателя, че ищцата била извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т.

1, предл. трето от КТ и посочено конкретно за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък). Така издадената заповед била незаконосъобразна, а извършеното с нея уволнение незаконно. Заповедта била издадена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на закона и била необоснована. Ищецът оспорва приетото в заповедта, че не се била явявала на работа в дните 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък), както и за 30.11.2023г. Във всички обсъждани в заповедта дати, в рамките на работното време на ищцата /в т.ч. при полагането и на извънреден труд/, била осъществявала трудовите си функции, възложени й с Трудовия договор в качеството й на „Главен архитект“ на Община Мадан. Ищецът сочи, че при изпълнение на възложената му функция, негово задължение било да установява, обхождам, замерва и контролира на място строежи, обекти, градоустройството, инфраструктурни обекти и пр. Както била посочила и в депозираното от нея обяснения по чл.193, ал.1 от КТ използвайки личният си автомобил, с гориво заплащано с нейни лични средства, в работно време и извън него посещавала, обхождала и замервала всеки обект - общински и частни, когато във връзка с него била необходимо изготвяне на документи и контрол. Това се налагало предвид умишленото възпрепятстване да се отпуска автомобил и служител, за да си върши служебните задължения коректно и съобразно Закона. В посочените дни 23.11, 24.11, /вкл. 25.11, вкл.26.11/, 30.11.2023г., включително събота и неделя ищцата обикаляла обекти в с.

Върбина, улици, които се асфалтират или са били асфалтирани, с. Лещак жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост, Леска - терени за промяна на предназначение, Средногорци - улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището на с. Средногорци, които нямат достъп и пътища, в землището на с. Боровина и с. Върбина до границата с Община Баните-асфалтирани пътища за проследяване на тяхното състояние и други.

Служебните проверки, огледите по обектите ставали с личния автомобил на ищцата или с автомобилите на собствениците, което било некоректно както към ищцата, така и към жителите на Община Мадан. Всеки документ, който подписвала, проверявала на място как изглеждал обектът и дали и как се съотнасял към неговото описание в издаваните документи. Кметът на Община Мадан бил наясно с горното, но злоупотребявайки с властта си бил издал незаконосъобразната заповед. Ищцата сочи, че преди уволнението й започнала да се натъква на ситуации, при които й се поднасяли за подпис документи, удостовереното в които не отговаря на действителното фактическо положение на обектите, имотите , строежите. Отказите й да подписва подобна документация въпреки натиска за обратното, а така също и подадената от нея молба с вх.№9600-388/01.02.2023г., с която сигнализирала за системни нарушения, настроили негативно срещу нея представляващия ответник.

Последвало умишлено и системно възпрепятстване на работата й. Ищцата оспорва приетото в заповедта за уволнение, че била нарушила основното си задължение при изпълнение на възложената й работа да се явява навреме на 2 работа и да бъде на работното си място до края на работното време (чл. 126, т.

1 от КТ).

Ищецът счита, че заповедта била издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, изискваща нейното мотивиране. Заповедта за уволнение можела да се мотивира чрез препращането към друг писмен акт, който обаче следвало да се връчен на работника или служителя със съдържанието на същия служителя да е запознат. Обсъжданият пропуск рефлектира и върху приложението на чл.

193, ал. 1 от КТ. Ищецът сочи, че въпреки да му изпрати искане за обяснения по реда на чл.193,ал.1 от КТ на 04.12.2023г., които депозирал на 05.12.2023г., още преди и след този момент, работодателят му споделял и заявявал пред трети лица, че предстои уволнението му. Заповедта била издадена в противоречие с целта на закона и при злоупотреба с право. Макар и значителна като обем, заповедта не отговаряла на изискванията за ясни и безпротиворечиви мотиви. Заповедта за уволнение била връчена на 28.12.2023г. -работен ден, считано от който ден ищцата не била на работа при ответника в дните 28. и 29.12 - работни дни не била работила и не била получавала доходи. Считано от 01.01.2024г., по силата на трудов договор №001/01.01.2024г., започнала работа в дружеството „Б. Д.“ ЕООД - гр.Смолян, на длъжност „архитект“ с договорено основно месечно възнаграждение от 933лв. Ищцата претендира от ответника да й заплати обезщетение заради оставането й без работа, поради незаконното уволнение за времето от 28.12.2023г. до 28.06.2024г. в общ размер от 8900лв., ведно със законната лихва върху тази сума. считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане на обезщетението. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че процесната заповед не е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, изискващ нейното мотивиране. Ответникът бил провел надлежно дисциплинарно производство по реда на чл. 186 и сл. от КТ, като бил изпълнил всички свои законови задължения преди налагане на дисциплинарното наказание - изискал бил и бил приел писмените обяснения на служителя, събрал и оценил доказателствата във връзка с установяване извършването на дисциплинарните нарушения. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не била издадена в противоречие с целта на закона и при злоупотреба с право. Уволнителната заповед била мотивирана, като не било налице твърдяното от ищцата противоречие и неяснота във волята на наказващия орган. Уволнението на ищцата не било незаконно, с оглед на което предявените искове за отмяна на уволнителната заповед, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответната община били неоснователни. Ответникът не оспорва, че по силата на трудов договор № 161/17.11.2021 г. ищцата заемала при ответника длъжността „главен архитект“, както и че със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № ЛС-*/28.12.2023 г. на кмета на Община Мадан трудовото правоотношение между страните било прекратено на посочените в заповедта правни и фактически основания. Ответникът счита, че с 3 неявяването си на работа на 23 ноември 2023 г. - четвъртък, работен ден; на 24 ноември 2023 г. - петък, работен ден; и на 30 ноември 2023 г. - четвъртък, работен ден, ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл.

190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г.

(четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък). Не отговаряли на действителното положение твърденията на ищцата, че на посочените дати е обикаляла с личния си автомобил и извършвала служебна проверка на обекти в с. Върбина - улици, които се асфалтират; в с. Лещак - жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост; в с. Леска - терени за промяна на предназначение; в с. Средногорци - улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището на населеното място, нямащи достъп до пътища; в с.

Боровина и с. Върбина, до границата с Община Баните - асфалтирани пътища.

Изложените в исковата молба твърдения, че ответникът целенасочено създавал пречки на ищцата при изпълняване на трудовите й задължения, както и че проведеното дисциплинарно производство било изфабрикувано и манипулирано, били неверни. Освен това били и напълно ирелевантни за предмета на настоящия спор. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ;

Наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ;

Наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца; Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се явява съответно.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 17.11.2021 г., като заеманата от ищеца длъжност при ответника- работодател е била „главен архитект“.

Със Заповед № ЛС – * от 28.12.2023 г. на Кмета на Община Мадан на ищцата е наложено е наказание дисциплинарно уволнение за това, че е извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл.

4

187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г.

(петък). Видно от обстоятелствената част на заповедта работодателят е приел за установено, че ищцата не се е явила на работа на 23 ноември 2023 г. четвъртък, работен ден, 24 ноември 2023 г. - петък, работен ден, както и 30 ноември 2023 г. - четвъртък, работен ден. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволение е връчена на ищцата на 28.12.2023 г.