Определение № 2361 от 01.03.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2361 гр. Варна, 01.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110114670 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от „***” ЕООД, ЕИК***** гр.

Варна срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. София и „****”ЕООД, ЕИК 202800893, гр. София иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „***” ЕООД е носител на вземане в размер на 2084,07лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „***” ЕООД и „***” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура №00807735492/15.04.2011г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. №10259/2014г. по описа на Районен съд –Варна и е издаден на 07.11.2018г. изпълнителен лист.

С молба с вх. №52899/21.12.2021г. ответникът „****“ ЕООД е представил становище във връзка с определение №8206/02.12.2021г. на съда и изготвения проект за доклад по делото. Представил е доказателства и е поискал производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо, доколкото процесната сума, предмет на спора е събрана от съдебния изпълнител и изплатена на „****”ЕООД.

С молба с вх. №1766/12.01.2022г. ищецът на осн. чл.214 ал.1 ГПК е поискал да бъде допуснато изменение на предявения иск срещу „****”ЕООД, ЕИК 202800893 от установителен по чл.124 ГПК към осъдителен по чл.75 ал.2 ЗЗД, доколкото с последните пр. действия е узнал, че към момента процесната сума е събрана и получена от ответника „****” ЕООД.

Със становища с вх.№ №10126 и 10183/15.02.2022г. ответниците са изразили становище за недопустимост на исканото изменение от ищеца и са изложили аргументи в тази насока.

На първо място, настоящият състав на съда намира, че искането за изменение чрез преминаване от установителен иск /по чл. 124 ГПК/ към осъдителен иск /по чл. 75, ал. 2 ЗЗД/ се явява процесуално недопустимо и следва да се остави без уважение, доколкото води до замяна на спорното право, както по основание, така и по петитум. Искът по чл.75, ал.2 ЗЗД почива на фактически състав на „неоснователното обогатяване“ и неговото основание не покрива основанието на иска по чл.124 ГПК. /в този см. е и определение №4407/10.12.2021г. по в.ч.гр.№2836 по описа на ВОС, с чиито изводи настоящият състав се солидаризира/.

От друга страна, една от абсолютните процесуални предпоставките, обуславяща допустимостта на производството, е наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Изискването на интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично подчертано в разпоредбата на чл.124, ал.1 1

ГПК, защото само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес. Към момента на предявяване на иска за ищеца е съществувал правен интерес от установяване титулярството на вземането, предмет на изп.лист, с оглед изложените твърдения относно спорните отношения между него и ответника. В същото време, в хода на производството по безспорен начин се установява, че производството по изп.д. № 220/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, образувано по изп.лист, издаден на 07.11.18г. по гр.д. № 10259/14г. на ВРС е приключило, като събраните по делото суми са изцяло изплатени в полза на **** ЕООД. Преценявайки този факт, настоящият състав стига до извода, че правният интерес на ищеца от предявения положителен установителен иск към момента на постановяване на настоящото определение е отпаднал. Извършеното в хода на изп.производство изпълнение на спорното вземане има погасителен ефект, поради което и установяването на правото на титулярство върху вече погасеното вземане е безпредметно.

На следващо място служебно известно на съда е и обстоятелството, че между същите страни и със същия предмет, а именно за сумата от 2084,07лв. е налице вече висящо производство с правно основание чл. 75 ал.2 ЗЗД за заплащане на същата сума, като делото е образувано на 26.01.2021г. пред ВРС с №927/2021г. и впоследствие изпратено по подсъдност в СРС на 23.07.2021г. Към настоящия момент делото не е приключило, а ищецът вече е упражнил правото си на защита чрез предявяването на осъдителния иск. Това прави по-късно предявения иск за същото вземане недопустим, което налага прекратяването на производството по него, на основание чл.126 ал.1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба на ищеца с вх.№

1766/12.01.2022 искане за изменение на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК спрямо ответника „****“ ЕООД , на основание чл.214 от ГПК, в осъдителен иск с правно основание чл.75 ал.2 изр.2 от ЗЗД .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 14670/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на същото.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2