Определение № 304 от 03.06.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 468/2025
- Вид
- Определение № 304
- Подписан
- 03.06.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Мария Кирилова Терзийска
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 - 67 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 - 67 · Граждански процесуален кодекс
- чл.67 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 - ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 - ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 - ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 - ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304 гр. Варна, 03.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000468 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, образувано по молба на адвокат П. Т., пълномощник на С. С. М., за допълване на постановено по делото по реда на чл 64 и сл.от ГПК определение № 214 от 27.04.2026г. чрез присъждане на разноски, дължими на адв.Т., извършил процесуална защита на насрещната страна в развилото се производство по отправено от „Юробанк България“ АД искане за възстановяване на срок за изправяне нередовности на частна касационна жалба.
Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на искането за присъждане на разноски в хипотезата на чл.64 и сл. от ГПК в т.ч. липсата на нарочен диспозитив по реда на чл.78 о т ГПК,. Тввърди, че молбата му е основателна и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осноавание чл.38 ал.2 т.2 от ЗА в размер съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Ответникът по молбата не е депозирал отговор. Молбата е процесуално допустима, депозирана в законоустановения срок.
Действително с отговора на молбата по чл.64 ГПК насрещната страна по молбата М. е сторила нарочно искане за присъждане на разноски.
С определение № 214 от 27.04.2026г. съдът е оставил без уважение молба вх.№ 2518 от 06.04.2026г. на „Юробанк България“ АД за възстановяване на срока за отстраняване на нередовност на частна касационна 1 жалба с вх.№ 1311 от 20.02.2026г. срещу постановеното по делото решение № 9 от 13.01.2026г. в частта му с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
Приложима в настоящия случай е нормата на чл.67 от ГПК, която е специалната спрямо разпоредбата на чл.78 ал.1 – ал.4 от ГПК досежно производството по възстановяване на пропуснат срок. На основание чл.67 от ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя, независимо от изхода на производството по чл.64 и сл. от ГПК. В този смисъл е формирана и трайна практика на касационния съд. Това разрешение произтича от т.2 на тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. п о тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която с определението по чл.64 - 67 от ГПК се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на т.1 от същото тълкувателно решение, които са самостоятелни производства с обособен предмет, развиващи се извън или в рамките на исковия процес, в които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право и това произнасяне няма привременен характер. Постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици. Производството по възстановяване на пропуснат срок има самостоятелен характер, макар да се намира във функционална връзка с исковото производство. То приключва с постановяване на определение за възстановяване или отказ за възстановяване на пропуснатия срок, поради което съгласно чл.81 от ГПК, в него съдът дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски в това самостоятелно производство.
С оглед на така изложеното, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за допълване на определение № 214 от 27.04.2026г. за основателна. Искането за присъждане на разноски е направено с отговора на молбата. Адвокатското възнаграждение е по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. При определянето приложение следва да намери практиката на СЕС обективирана в решение по дело C438/22 от 25.01.2024г., поради което посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съобразявайки конкретния вид на предоставената от адв.Т. правна услуга – отговор по искане за възстановяване на срок за изправяне нередовности на касационна частна жалба, интерес и количество извършена работа от упълномощения адвокат и преди всичко фактическата и правна 2 сложност на конкретния спор по възстановяване на срок, в полза на процесуалния представител на насрещната по молбата по чл.64 от ГПК страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 евро.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 214 от 27.04.2026г. по в.търг.дело № 468/25г., по описа на Варненски Апелативен съд, търговско отделение, в частта за разноските като го ДОПЪЛВА със следния осъдителен диспозитив:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК 000694749 да заплати на адвокат П. Т. Т. от Адвокатска колегия Варна сумата 100 евро /сто евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. С. М. в производство за възстановяване на срок за отстраняване на нередовност на частна касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 9 от 13.01.2026г. в частта му с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304 гр. Варна, 03.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000468 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, образувано по молба на адвокат П. Т., пълномощник на С. С. М., за допълване на постановено по делото по реда на чл 64 и сл.от ГПК определение № 214 от 27.04.2026г. чрез присъждане на разноски, дължими на адв.Т., извършил процесуална защита на насрещната страна в развилото се производство по отправено от „Юробанк България“ АД искане за възстановяване на срок за изправяне нередовности на частна касационна жалба.
Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на искането за присъждане на разноски в хипотезата на чл.64 и сл. от ГПК в т.ч. липсата на нарочен диспозитив по реда на чл.78 о т ГПК,. Тввърди, че молбата му е основателна и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осноавание чл.38 ал.2 т.2 от ЗА в размер съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Ответникът по молбата не е депозирал отговор. Молбата е процесуално допустима, депозирана в законоустановения срок.
Действително с отговора на молбата по чл.64 ГПК насрещната страна по молбата М. е сторила нарочно искане за присъждане на разноски.
С определение № 214 от 27.04.2026г. съдът е оставил без уважение молба вх.№ 2518 от 06.04.2026г. на „Юробанк България“ АД за възстановяване на срока за отстраняване на нередовност на частна касационна 1 жалба с вх.№ 1311 от 20.02.2026г. срещу постановеното по делото решение № 9 от 13.01.2026г. в частта му с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
Приложима в настоящия случай е нормата на чл.67 от ГПК, която е специалната спрямо разпоредбата на чл.78 ал.1 – ал.4 от ГПК досежно производството по възстановяване на пропуснат срок. На основание чл.67 от ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя, независимо от изхода на производството по чл.64 и сл. от ГПК. В този смисъл е формирана и трайна практика на касационния съд. Това разрешение произтича от т.2 на тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. п о тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която с определението по чл.64 - 67 от ГПК се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на т.1 от същото тълкувателно решение, които са самостоятелни производства с обособен предмет, развиващи се извън или в рамките на исковия процес, в които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право и това произнасяне няма привременен характер. Постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици. Производството по възстановяване на пропуснат срок има самостоятелен характер, макар да се намира във функционална връзка с исковото производство. То приключва с постановяване на определение за възстановяване или отказ за възстановяване на пропуснатия срок, поради което съгласно чл.81 от ГПК, в него съдът дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски в това самостоятелно производство.
С оглед на така изложеното, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за допълване на определение № 214 от 27.04.2026г. за основателна. Искането за присъждане на разноски е направено с отговора на молбата. Адвокатското възнаграждение е по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. При определянето приложение следва да намери практиката на СЕС обективирана в решение по дело C438/22 от 25.01.2024г., поради което посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съобразявайки конкретния вид на предоставената от адв.Т. правна услуга – отговор по искане за възстановяване на срок за изправяне нередовности на касационна частна жалба, интерес и количество извършена работа от упълномощения адвокат и преди всичко фактическата и правна 2 сложност на конкретния спор по възстановяване на срок, в полза на процесуалния представител на насрещната по молбата по чл.64 от ГПК страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 евро.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 214 от 27.04.2026г. по в.търг.дело № 468/25г., по описа на Варненски Апелативен съд, търговско отделение, в частта за разноските като го ДОПЪЛВА със следния осъдителен диспозитив:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК 000694749 да заплати на адвокат П. Т. Т. от Адвокатска колегия Варна сумата 100 евро /сто евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. С. М. в производство за възстановяване на срок за отстраняване на нередовност на частна касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 9 от 13.01.2026г. в частта му с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3