Решение № 4006 от 16.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223110108293 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. С. М., ЕГН ********** от село И., община А. срещу „ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК 202317122 със седалище и адрес на управление гр. С. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 13 289,69 лева, от които 10 244,84 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса закъснение за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г. както и сумата в размер на 751,52 лева разноски по делото, за които суми е образувано изпълнително дело № 20117120400429 по описа на частен съдебен изпълнител И. С. с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1

11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, Й.М.Р. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД процесната сума. По молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД на 22.06.2011г. е образувано изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ И. С.а. По това изп. дело № 23.01.2013г. е депозирана молба от ответника, с която съдебния изпълнител бива уведомен, че дружеството е придобило вземането по договор за цесия, поради което с разпореждане на 24.01.2013г. ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело. В исковата молба се излагат твърдения, че правото на принудително изпълнение на задълженията, които произтичат от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС е погасено по давност. Посочва, че на 08.07.2011г. по молба на първоначалния взискател е наложен запор върху притежаваното от ищеца МПС. След тази дата твърди, че не са извършвани никакви изпълнителни действия за период от две години, като следващо изпълнително действие е осъществено едва през 2018г. При тези твърдения се позовава на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като намира, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 08.07.2013г.Твърди, че в хипотеза на прекратено изпълнително производствено и след изтичане на още три години, а именно до 08.07.2016г., е погасена по давност възможността на ответното дружество за събира вземането си по принудителен ред. Счита, че доколкото в изпълнителния процес не може да се позове на института на погасителната давност, то упражнява това си право с предявяване на настоящата искова молба.

Претендира разноски сторени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с която предявения иск се оспорва.

Излагат се възражения, като излага че ответникът има качество на поръчител по отпуснат от „Банка ДСК“ кредит с титуляр И.Д., което му качество произтича от нарочен договор за поръчителство с кредитора. Поради неизпълнение на задължения за погасяване на кредита, кредиторът е предприел действия по снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение, което му искане е удовлетворено, като в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС и изпълнителен лист.

2

Образувано е изпълнително дело на 17.06.2011г. № 429/2011г. по описа на ЧСИ И.С.. В изпълнителното производство посочва, че е връчена ПДИ ведно със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като възражение срещу последната не е депозирано, при което посочва, че същата е влязла в сила на 21.07.2011г. При тези съображения посочва, че поначало правото на принудително изпълнение би се погасило по давност на 21.07.2016г., освен ако давността не е била прекъсвана.

Не се оспорва, че по силата на договор за цесия от 17.09.2012г. сключен между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е придобито от последния.

На 23.01.2013г. цесионерът и ответник в производството по делото е конституиран в качеството му взискател по изпълнително дело № 429/2011г. на ЧСИ С.. Намира, че към момента на образуване на изпълнителното дело приложение намира даденото задължително тълкуване в ППВС №3/18.11.1980г., при което давността спира да тече. Намира, че за периода до отмяна на ППВС/1980г. с решение по тълкувателно дело №2/26.06.2015г. намира приложение приетото по ППВС, при което и доколкото е приложим последния ред, то до 26.06.2015г. срокът за погасителната давност за процесните вземания е спрян. Намира, че считано от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност. Оспорва твърденията изложени в исковата молба, като намира, че за периода от образуване на изпълнителното производство до 24.10.2016г., взискателят не е бездействал, при което изп. производство не следва да се счита, че е прекратено по силата на закона.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че изп. производство е прекратено по силата на закона на 12.07.2013г., то счита, че от този момент започва да тече нова погасителна давност, която би произвела ефект на 12.07.2018г., ако не е била прекъсвана за този период. При тези възражения излага, че на 25.01.2018г. в качеството му на взискател по изпълнителното дело е релевирано искане до съдебния изпълнител за налагане на запор на банковата сметка на ответника, който запор е наложен на 30.01.2018г. Отделно от това излага, че на 25.01.2019г. е отправено искане до съдебния изпълнител за опис на движими вещи в домът на ищца, както и искане за налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот в село И..За описът насрочен за 06.03.2019г. ищецът е уведомен на 14.02.2019г., на 3 осн. чл. 44, ал.1 ГПК.На 12.02.2019г. е вписана възбрана върху недвижимия имот на ищеца. Излага възражения, като посочва, че считано от вписване на възбраната до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл 5 годишния давностен период. Желае отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 11610/15.12.2010г., както и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2021г., по силата на който ищецът Д. С. М. солидарно е осъден с останалите посочени в заповедта длъжници да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата от 10244,84 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса закъснение за периода 08.07.2010г.

– 13.12.2010г. както и сумата в размер на 751,52 лева разноски по делото.

Представена е молба от 17.06.2011г. от кредитора „Банка ДСК“ АД за образуване на изпълнително дело, въз основа на която и видно от разпореждане от 22.06.2011г. е образувано под №429/2011г. изпълнително производство по описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС.

Представена по делото е покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 429/2011г., с която на длъжника Д. С. М. на 07.07.2011г. се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Въз основа на молба от 23.01.2013г. ответникът е конституиран като взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело №429/2011г., поради придобиване на вземането от кредитора по договор за кредит от 20.07.2007г.

С молба от 25.01.2018г. ответникът е релевирал искане до съдебния изпълнител по изп. дело № 429/2011г. да наложи запор върху трудовото възнаграждение на главния длъжник,както и да наложи запор върху банковите сметки на всички задължени лица в Банка ДСК ЕАД.

4

Представено е по делото уведомление от Банка ДСК ЕАД, в което се посочва, че длъжникът Д. С. М. има открита разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД.

С молба от 25.01.2019г. по изп. дело № 429/2011г. е релевирал искане за извършване на възбрана върху собствен на длъжника Д. С. М. недвижим имот намиращ се в село И..

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК ищецът мотивира от една страна, с настъпване на перемцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а от друга- с погасяване на вземането поради изтичане на давност.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че вземането срещу ищеца произтича от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 11610/15.12.2010г., издадена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, по силата на която в условията на солидарност, ищецът, е осъден с останалите посочени в заповедта длъжници да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата от 10244,84 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса закъснение за периода 08.07.2010г.

– 13.12.2010г. както и сумата в размер на 751,52 лева разноски по делото. Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 22.06.2011г. по искане на кредитора е образувано изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ И.

С. с район на действие ВОС. В рамките на така образуваното изпълнително производство на ищеца в качеството му на солидарен длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, която същия е получил на 07.07.2011г., към която е и приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК. По делото няма данни, че срещу издадената заповед за изпълнение в уредения към този момент двуседмичен срок да е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което следва да бъде прието, че същата е влязла в сила на 22.07.2011г. Така издадената заповед има всички последици на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от 5 обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. При така изложеното с установените с влязла в сила заповед за изпълнение парични вземания приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД, която урежда петгодишния срок за погасяване по давност на съдебно установени вземания. Предвид стабилитета на заповедта и приложимостта на цитираната разпоредба 5 годишния давностен срок в случая започва да тече от 22.07.2011г. и би настъпил на 22.07.2016г. ако бъде допуснато бездействие от страна на кредитора след снабдяването му със заповедта и изпълнителния лист за процесното вземане. Бездействие от страна на кредитора след снабдяване със заповед за изпълнение не се установява по делото.

След получаване на изпълнителния лист издаден по ч.гр. дело №19871/2010г. на ВРС, първоначалния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, със своя молба от 17.6.2011г. е представила същия пред съдебния изпълнител, който с разпореждане от 22.06.2011г. е образувал изпълнително дело № 429/2011г. Приложимо към момента на образуване на изп. дело №429/2011г.е задължителното тълкуване, което е дадено с ППВС от 1980г., което посочва, че по време на изпълнителното производство давността спира да тече. В последствие с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС се приема нов подход по отношение на давността в изпълнителния процес, като разликата е във връзка и с момента, от който започва да тече новата погасителна давност.Съобразно новото ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че това е датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, а от ППВС №3/1980г. може да се приема, че това е дата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, т.е. с настъпване фактическият състав на чл. 433, л.1, т.8 ГПК.