Решение № 702 от 07.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Горна Оряховица, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100779 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът Д. И. Д. твърди, че е длъжник, а ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД – взискател, по изпълнително дело № 20107250400090 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за принудително удовлетворяване на вземания по договор за кредит, сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД (понастоящем – заличен търговец), както следва: 1 209,39 лв. – главница, ведно със законната лихва от 15.07.2009 г. до изплащане на сумата; 278,01 лв.

– обезщетение за забава за периода от 30.10.2007 г. до 21.05.2009 г.; 139,80 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2007 г. до 29.02.2008 г. и 37,64 лв. – разноски за заплатена държавна такса. Твърди, че в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по заповед за изпълнение на парично задължение № 1538/11.09.2009 г. по ч.гр.д.

№ 1078/2009 г. по описа на съда за заплащане на посочените суми и въз основа на него, на 15.01.2010 г., било образувано горепосоченото изпълнително дело. Твърди, че по делото е изготвена покана за доброволно изпълнение от 14.04.2010 г., а в края на 2010 г. и през 2012 г. било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника. На 11.08.2015 г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател наместо „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД поради придобиване на вземанията съгласно договор за цесия от 15.05.2015 г. Твърди се, че молбата била уважена с 1 нарочно постановление от 29.03.2016 г. Твърди се, че е изготвена призовка от 08.11.2018 г. за опис на движими вещи на 08.12.2018 г., но тя не била връчена, като няма данни да е заплатена такса, а опис не се е състоял. Входирана била молба от взискателя от 07.02.2019 г. за опис и оценка на движими вещи. Била изготвена призовка от 18.01.2020 г. за насрочен на 27.02.2020 г. опис, която не била връчена и опис не се състоял. Твърди се, че по изпълнителното дело не са налагани възбрани, запори и не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Счита, че поради бездействието на кредитора за повече от пет години, вземанията са погасени по давност и понастоящем не се дължи принудителното им изпълнение. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи принудителното изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 20107250400090 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД признава, че на 15.01.2010 г. „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД образувало изпълнително дело № 20107250400090 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за принудително удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1078/2009 г. по описа на съда. Посочва, че с молбата било възложено проучване на имуществото на длъжника съгласно чл.18 ЗЧСИ. Твърди, че на 14.04.2010 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, а през 2011 г. и 2012 г. са извършвани множество справки.

Посочва, че на 11.08.2015 г. била депозирана негова молба за конституиране като взискател, с която били възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че на 24.07.2017 г., постъпила справка от БНБ, на 08.11.2018 г. била изготвена призовка до длъжника за опис на 08.12.2018 г. Твърди, че на 31.05.2019 г. постъпила молба за опис на движими вещи, като на 18.01.2020 г. била изпратена призовка за опис на 27.02.2020 г. На 07.09.2021 г. постъпила молба за нова справка за банкови сметки и запори върху тях. На 28.09.2022 г. постъпила молба със същото искане и евентуално – за насрочване на опис на движими вещи. Описът бил насрочен за 24.12.2022 г., а призовка до длъжника – изпратена на 17.11.2022 г. Счита, че давността е прекъсната с молбите за образуване на изпълнителното дело и конституиране на взискател, съдържащи възлагане по чл.18 ЗЧСИ, както и с исканията за насрочване на описите. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените разноски, а в случай на уважаване на иска, възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното 2 основание. Доколкото този иск се основава на отричане на правото на ответника-взискател на принудително изпълнение на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на този срок. В случая той се позовава от една страна на това, че до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла, а от друга – на прекъсване на срока на започналата да тече погасителната давност с предприемане на изпълнителни действия преди изтичането му (чл.116, б. "в" ЗЗД).

Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (по силата на факта на изтичане на двугодишен срок от последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение е мотивирано с характера на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, настъпващо по силата на закона поради бездействието на взискателя да поддържа висящността на изпълнителния процес (по-точно на осъществяващото се чрез него принудително изпълнение) в двугодишен срок, без да е необходимо постановяване на нарочен акт на съдебния изпълнител, констатиращ прекратяването. Именно поради тази особеност на обсъжданото прекратително основание, т.нар. „перемпция“ е без значение за давността – прекратяването на изпълнителното дело по право не се отразява по никакъв начин на започналата да тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие погасителна давност. Така на общо основание по чл.116, б. "в" ЗЗД до прекъсване на давността води предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, и обратно – действия, които не биха довели до принудително удовлетворяване на неудовлетвореното притезание (т.е. не са изпълнителни), не пораждат последицата на прекъсване на давността.

Липсват данни по делото на коя дата заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1078/2009 г. по описа на съда е влязла в сила, но тази дата е най-късно датата на издаване на изпълнителния лист – 09.10.2009 г. Така действията, които следва да бъдат взети предвид съобразно чл.439, ал.2 ГПК, са настъпилите след тази дата.

Образуването на изпълнително дело № 995/2019 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново не е изпълнително действие и не прекъсва давността (изрично мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Не прекъсва давността и направеното със същата молба възлагане на „всички действия“ по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В мотивите на цитираното тълкувателно решение това искане е приравнено по 3 последици на искане за прилагане на изпълнителен способ (касателно редовността на молбата за образуване на изпълнително дело е редовна по чл.426, ал.2 ГПК). Противно на превратното тълкуване на тези мотиви в отговора на исковата молба, искането по чл.18, ал.1 ЗЧСИ самостоятелно няма прекъсващ давността ефект, защото по изричната разпоредба на закона – чл.116, б. "в" ЗЗД, тя се прекъсва с предприемането на действието (така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС).

Отново изрично в мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не съставлява изпълнително действие и не прекъсва давността. Посоченото разрешение е важимо и в случая, доколкото с поканата за доброволно изпълнение изх.№ 03043/14.04.2010 г., не са наложени запори или възбрани, които да предназначат имущество на ищеца за осребряване. Извършените от съдебния изпълнител справки за притежаваното от ищеца движимо и недвижимо имущество въз основа на възлагането на действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ не се отразяват на теченето на давността, защото няма характер на действие по принудително изпълнение (също посочено като пример в мотивите на т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Те не прекъсват и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото нито са поискани от взискателя, нито съставляват извършване на изпълнително действие.

Така от датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 15.01.2010 г. са изтекли две години, през които взискателят не е направил искане за извършване на изпълнителни действия.

По силата на изтичането на този срок и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело е било прекратено на 15.01.2012 г.

Ответникът обосновава становище, че понеже с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на Пленум на ВС е обявено за изгубило сила, до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла, защото приложимо било разрешението в постановлението, че след образуването на изпълнителното дело и докато е висящ изпълнителния процес, давността спира да тече, а след посочената дата е започнала да тече нова давност. Принципно това становище се споделя от съда, но предвид прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то не води до положението, развито от ответника.

Тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция имат обратно действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите, когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, което без промяна на нормативното правило, впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Ако първоначалното тълкуване се изостави и бъде възприето ново, независимо от причините за това, задължението на правните субекти да се съобразяват новото тълкуване 4 възниква именно от постановяването на новия тълкувателен акт. Прилагането на общото правило за обратното действие на тълкуването би довело до задължение за правния субект/държавния орган да съобрази действията си с бъдещи тълкувателни актове или да прилага последните преди те да са постановени, съответно би било нарушение на чл.6, ал.1 КЗПЧОС (така разрешението на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В тази връзка именно тълкуването, дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на ВС, е относимо към процесното вземане, защото това постановление е било единствена задължителна тълкувателна практика през време на висящността на изпълнителното дело – в периода от образуването му до 15.01.2012 г., когато то е прекратено по силата на закона. Съобразно приложимото тълкуване, именно от тази дата – 15.01.2012 г., следва да се счита, че е започнал да тече нов давностен срок. Ответникът неоснователно счита, че тази последица е настъпила от постановяването на тълкувателното решение, защото изпълнителното дело е прекратено преди 26.06.2015 г., а изложеното по-горе във връзка с новото тълкуване се отнася само за случаите на висящо към датата на промяна на тълкуването изпълнително производство. Така новата давност е започнала да тече на 15.01.2012 г. и е изтекла на 15.01.2017 г. без в периода да са предприети действия, прекъсващи теченето на срока.