Решение № 260054 от 29.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-260054 29.03.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: петнадесети март две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1740 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Ана Димчева, против решение № 1177 от 01.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 561/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, сумата от 1061.84 лв., представляваща главница за допълнително трудово възнаграждение за 1036 часа положен нощен труд, преизчислен на 148.15 часа извънреден труд за периода 28.01.2017 г.-28.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 360 лв. за направените по делото разноски. С решението ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 50 лв. и 190 лв. за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143, за да се приравни на дневен.

Заявява, че по отношение полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която урежда по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР.

Посочва се, че за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., в приложимата наредба липсват разпоредби, които да уреждат увеличение на часовете нощен труд с коефициент, а е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради това, въззивникът счита, че съгласно действащата правна уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1:1, т.е. осем часа нощен труд са равни на осем часа дневен труд, а не както е по КТ и НСОРЗ. Според въззивника, целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях работно време. В съответствие с това, на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час. В тази връзка се счита, че районният съд неправилно е приел, че липсата на изрична норма в действащата през процесния период наредба на министъра на МВР представлявала празнота в специалната уредба и обуславяла субсидиарното прилагане на общата НСОРЗ. За неправилен се счита и извода на съда, че НСОРЗ и съответната наредба на министъра на МВР са действали едновременно, а не паралелно и алтернативно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Счита се, че тези изводи на съда водят до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец П.Д.П., подаден чрез пълномощника адв.Станко Кралев, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските по настоящото дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът П.Д.П. претендира за осъждане на ответника ОД на

МВР-Бургас да му заплати сумата от 1061.84 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 28.01.2017 г. до 28.01.2020 г., получен при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ОД МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и по размер. Твърди се, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредби на министъра на МВР, в които липсвал текст за преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Счита се, че в случая не намират приложение правилата на НСОРЗ, за което за изложени съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР липсва изрично правило за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с определен коефициент, което не означава законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от същата. По горните мотиви и съобразно приетото експертно заключение, БРС е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1061.84 лв., поради което искът е уважен като основателен в претендирания размер, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявения иск по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ, като препраща към мотивите на решението на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на Министъра на вътрешните работи, издадени по чл.187, ал.9 ЗМВР, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6

ЗМВР (понастоящем ал.7) постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Но от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, като съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на 8 часа.