Протоколно определение № 4640 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4640 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христинка Колева

Съдебни

Васил Б. Костадинов заседатели: Снежанка В. Киркова при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова и прокурора Л. Ив. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Наказателно дело от общ характер № 20251100201975 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Съдът разяснява на страните, че в изпълнение на заповед № РД 0113/07.03.2025 година на председателя на СГС, с тяхно съгласие ще бъде изготвен звукозапис на днешното съдебно заседание.

СТРАНИТЕ /поотделно/- Даваме съгласие да се изготви звукозапис.

ПОДСЪДИМИЯТ П. Р. И., се явява лично, уведомен от предходното съдебно заседание и с адвокат С. К., с пълномощно по делото.

ПОСТРАДАЛАТА по обвинителен акт Н. В. К.– редовно призована, се явява лично и с адвокат В.Т., с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ– Получих препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. На този етап не поддържаме искането за отвод на прокурора по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на подсъдимия, както следва:

П. Р. И. – роден на **** година в град София, българин, български гражданин, висше образование, женен, работещ, като адвокат и доцент по право, неосъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му по НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ – Разбрах правата си по НПК.

ПОСТРАДАЛАТА Н. К. – Нямам претенции към подсъдимия.

АДВ.Т.- Няма да се ползваме от правото си да се конституираме, като частен обвинител и граждански ищец.

Съдът, като взе предвид изявлението на пострадалата по обвинителния акт и нейния повереник намира че следва да ги освободи от участие в настоящото наказателно производство, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ОСВОБОЖДАВА от участие в настоящото наказателно производство Н.

К. и адвокат Т..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в изпълнение на определение от 23.05.2025 година по делото е постъпило становище от наблюдаващия прокурор относно твърденията, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство, като съдът е разпоредил препис от същото да се връчи на подсъдимия и защитата.

АДВ.К.– Получили сме становището на представителя на СГП.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на разпоредително заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

2

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРОКУРОРЪТ– Считам, че делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставките на т.5 на чл.248, ал.1 от НПК. Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимия. На този етап няма да правя искания за събиране на нови доказателства. Моля, да насрочите делото по общия ред.

АДВ.К.– На основание чл.248, ал.1, т.1 от НПК, считам че делото е подсъдно на СГС. Считам, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, тъй като е повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация по чл.172а, ал.1 от НК, за деятелност, която е изначално несъставомерна и несъставлява престъпление по този текст от НК. Макар да съм изложила своите съображения в писменото становище, ще си позволя да маркирам основните от тях, защо считам така.

За да изложа тези си съображения, ще си позволя да направя един кратък анализ на правната страна на престъплението по чл.172а от НК, от една страна и престъплението по чл.173 от НК, от друга страна, доколкото считам, че изложените твърдения от прокуратурата във внесения за разглеждане обвинителен акт осъществят признаците на такъв състав на престъпление, въпреки, че цифрово е посочена квалификацията на чл.172а от НК. В тази връзка ще изразя и своето несъгласие, със становището на представителя на прокуратурата, че наказателното производство не следва да бъде прекратено, тъй като това са доводи касаещи съществото на делото. Когато е налице изначално съставомерност на деянието, аз считам, че биха били налице предпоставките за приложението на чл.250, ал.1, т.2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство. Процесното обвинение считам, че е повдигнато в нарушение на правилата регламентиращи характера на наказателните дела и поради очевидна и несъмнена несъставомерност на деянието, като правна квалификация, за престъпление разследвано по общия ред, считам че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.

Съображенията ми в тази насока са следните:

От обективна страна съставът на чл.172а, ал.1 от НК, предвижда като съставомерен признат, обстоятелството, че записването в произвеждането, разпространяването, излъчването, или предаването на обект на авторско, или сродно на него право, се извършва без необходимото съгласие по закон на носителя на съответното право. От това следва, че при престъплението по чл.172а, ал.1 от НК, обектът на авторско, или сродно на него право, бива използван без да бъде променяно обозначаването на действителния автор, или друг носител на съответното право. В хипотезата на чл.173, ал.1 от НК, тоест 3 така нареченото плагиатство, се касае за издаване, или използване на чуждо произведение на науката, литературата, или изкуство под свое име, или под псевдоним. Докато в хипотезата на интелектуалното пиратство, се касае за използване на чужд обект авторско, или сродно на него право, само под името на действителния автор. Тоест с посочване на името на действителния автор, а не под свое име и не под псевдоним. В настоящия случай, с внесеният за разглеждане обвинителен акт е инкриминирана различна и съответно несъставомерна деятелност. Твърди се, че подсъдимият е възпроизвел и разпространил под свое име книга, включваща 293 абзаца, от съдържанието на дисертация с друг автор. Това тълкуване е съответствие и със субективната страна на двете престъпления. При състава по чл.172а, ал.1 от НК, целта на дееца е обозначаването на действителния автор да бъде запазено, тъй като е свързано с извличането на икономическа изгода. Обозначаването на дееца от самия него, като автор на обекта на авторско право е практически невъзможно и непълно нелогично при изпълнителните деяния на това престъпление.

Обратно, при престъплението по чл.173, ал.1 от НК, целта на дееца е самият той да се представи, като автор на чуждото произведение. Тоест, относно това обстоятелство, вменената на подсъдимия престъпна деятелност, описана в обвинителния акт, отговаря на признаците на престъпление от частен характер. В българската правна доктрина и правна наука, има безспорно, категорично научно разбиране, че най-съществената разлика между престъпленията, контрафакция и плагиатство, се състои в това, че в първия случай някой използва чуждо произведение без съгласието на автора, но като посочва името му, а във втория случай някой използва чуждо произведение, като го обявява за създадено от него. Това разбиране се поддържа от найавторитетните български учени в областта на авторското право, като доктор Г.С. и доктор И.А., която е единственият български учен и преподавател, защитил докторска дисертация на тема „Наказателноправна защита на авторското право и сродните му права“. Следващо разграничение между двете престъпления считам, че е налице в предмета на престъплението. По чл.173, ал.1 от НК, предметът включва само три вида обекти на авторско право, произведения на науката, на литературата, или изкуството, докато при интелектуалното пиратство се касае до обекта на авторско, или сродно на него право. Тоест, всички останали видове обекти на авторско право, или на сродно на него право, но без специалните видове обекти, изрично посочени в разпоредбата на чл.173, ал.1 от НК. Тоест, произведенията на науката, литературата, или изкуството по смисъла на чл.173, ал.1 от НК, са специална хипотеза, изрично обособена в НК, като самостоятелен състав. Това е следващата точка, поради ние твърдим, че е налице изначална несъставомерност на повдигнатото обвинение, доколкото в случая е инкриминирана деятелност, свързана с произведения на науката. Следващо разграничение:

От формулировките на двата престъпни състава следва, че в хипотезата на чл.173, ал.1 от НК, се касае за издаване, или използване на цялото произведение на науката, литературата, или изкуството, или значителна част от такова произведение. Докато в хипотезата на чл.172а, ал.1 от НК, е 4 инкриминирано използване само на целия чужд обекта на авторско, или сродно на него право, но не и на част от него. В наказателното право е недопустимо разширително тълкуване, следователно не може да се приеме, че използването на част от предмета на престъплението, може да бъде съставомерно по чл.172а, ал.1 от НК и този извод намира подкрепа в съдебната практика, която във всички случаи се отнася до ползването на целия съответен обект на авторско, или сродно на него право. В настоящия случай, с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение само за част от обект на авторско право, което също обосновава извод за изначална несъставомерност на повдигнатото обвинение и че процесното деяние не съставлява престъпление. Освен това считам, че деянието е обективно несъставомерно и от субективна страна, тъй като липсва един от основните признаци на престъплението по чл.9, ал.1 от НК. Част от фактическия състав на чл.172а, ал.1 от НК, касаещ умисъла на дееца, задължително изисква осъзнаването и целенето, че изпълнителните деяние, като възпроизвеждане, разпространение, или друго такова е друг вид търговско използване на произведението, обект на авторско право, или сродно право, ще има искана и желана икономическа цел и икономически характер, каквито в настоящия случай очевидно липсват и не са посочени в обвинителния акт. Още един съществен според мен аргумент, за липсата на деяние, което да съставлява престъпление е следното:

Повдигнатото обвинение по чл.172а, ал.1 от НК, е за разпространяването на чужд обект на авторско право. В същото време в самия обвинителен акт на стр.7, се посочва, че сравняваните абзаци от двете произведения са абсолютно идентични, или с незначителни разлики. Не е посочено в обвинителния акт въз основа на какъв критерий тези разлики се приемат от прокуратурата за „незначителни“, но дори те да са действително незначителни деянието не би могло да бъде квалифицирано по този текст от НК, който изисква пълна идентичност на обекта на авторско право. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани възпроизведени и разпространени абзаци от дисертацията на Н. К., 293 на брой. Само при 20 от тези абзаци, прокурорът твърди и е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт, че има идентичност. За останалите 273 абзаца, самият прокурор е посочил, че има разлики, като са определени от него, като незначителни, което е чисто субективна оценка с неясни основания, но релевантното и значимо в случая е отбелязването за наличието на разлики в текстовете. За описаните бележки под линия е посочено, че са почти идентични. Тоест, отново няма пълна идентичност. Това обстоятелство е самостоятелно основание да се приеме, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. Двадесет на брой идентични абзаца, включващи в това число и бележки под линия, в произведение от 698 страници, каквито твърди прокуратурата сочи пълна и изначална несъставомерност на повдигнатото обвинение. След, като има промени в обекта на авторско право, което изрично се твърди от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, деянието не би могло да бъде съставомерно по чл.172а, ал.1 от НК, тъй като се характеризира с различни 5 признаци относно обективната страна. Тоест, деянието категорично не съставлява престъпление. Освен това при някои от посочените в обвинителния акт абзаци, при които се твърди, че има идентичност се касае до позоваване на нормативни актове, което категорично не може да бъде обекта на авторско право. При всички останали абзаци от двете произведения са налице позовавания на литературни източници, чрез бележки под линия.