Решение № 478 от 29.06.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Русе , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520100207 по описа за 2021 година

Ищецът ЕМ. Л. Х. твърди, че между него и ответника „Астра Биоплант“ ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 43/21.08.2020 г. Въз основа на него работодателят му възложил да изпълнява длъжността „апаратчик химически процеси " в цех на ответното дружество за производство на биодизел. Договорът бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Въпреки извършването на работата в цех, в който се работело преимуществено с опасни химикали, на ищеца не му били предоставени лични предпазни средства (ръкавици, очила, предпазен шлем или др.). Едва на втория месец от постъпването му на работа му било предоставено работно облекло и то по повод настъпващата зима. При всеки негов опит да бъде снабден с предпазни средства, прекият му ръководител му давал отговор, че следва сам да си осигури такива. На 15.10.2020 г., около 22 ч., ищецът претърпял злополука, настъпила при и по повод на извършвана от него работа - при измиване на центрофуга с разтвор на натриева основа, лявото му око било напръскано с разтвора за почистване.

След инцидента ищецът бил откаран за преглед при специалист-офталмолог в гр.Русе - д-р Антоанета Ламбева в състояние на болезненост, оток и силно изразена инекция (зачервяване) на роговицата. След извършен преглед било установено, че се касае за термично изгаряне на корнеята (роговицата) и 1 конюктивалния сак. Предписано било медикаментозно лечение чрез прилагане на противовъзпалителни капки и заздравяващ раната гел.

Получената увреда от пострадалия работник дала повод на лекуващия лекар да определи състоянието му като такова на временна неработоспособност, за което му бил издаден болничен лист за четири дни, който не бил продължаван поради факта, че Е.Х. напуснал работа. През периода на провежданото лечение ищецът бил с постоянна интензивна болка. В рамките на около месец същият провеждал медикаментозно лечение, спазвал щадящ зрението режим чрез постоянно ползване на слънчеви очила и избягване на четене, гледане на телевизия и др. В резултат на терапията състоянието му се подобрило, като била преодоляна острата фаза на увреждането. Въпреки това и понастоящем той изпитвал болки, а зрението на лявото око не било в норма - ищецът се оплаквал от постоянно замъгляване и помътняване на погледа, каквито проблеми преди този случай е нямал. Това довело и до редица битови неудобства, като избягване на четене, работа с дигитални устройства и шофиране поради несигурност в зрението. Полученото вследствие на злополуката увреждане довело до трайно отслабване на зрението на лявото му око. Въпреки подобрението в състоянието му, налице били остатъчни негативни проявления, описани по-горе. Инцидентьт се отразил негативно и в емоционален план на ищеца, който след претърпяната злополука се чувствал непълноценен за себе си и семейството си. Налагало се да получава помощ от близките си за осигyряване на издръжката си, за посрещане на битовите си нужди, като това да бъде закаран на лекар. По повод случилият се с Е.Х. инцидент, неговият работодателят и осигурител подал декларация за трудова злополука до компетентната служба на НОИ. Въпреки невярно посочените в декларацията данни за това, че причина за инцидента била неспазването на трудовата дисциплина от страна на работника /правилата за безопасност на труда и неползването на лични предпазни средства/, инцидентът бил квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, за което било издадено Разпореждане № 66/20.10.2020 г. по реда на чл.60, ал.1 КСО.

Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15000 лв., изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова 2 злополука от 15.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увредата до окончателното изпълнение на задължението. Претендира и деловодни разноски.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът „Астра Биоплант“ ЕООД, гр.Сливо поле, общ.Русе, депозира отговор, в който оспорва основателността на иска, както и фактическата обстановка, описана от ищеца. Твърди, че дружеството приема много сериозно работата с химически вещества и за целта били предприети всички изискуеми от закона действия за обезпечаване здравето на работниците. Всяко лице, заемащо длъжността „апаратчик химически процеси", било запознато подробно с правилата за безопасна работа с химически вещества, включително с ОХВС-натриев хлорид (натриева основа). Инструктажи за безопасност се провеждали не само при встъпването на работника, но и периодични, и ежедневни. В тях се включвали предупреждения, свързани с работата, включително за носене на предпазни средства за очите, да не се яде, пие или пуши по време на работа, за да не се погълне натриевата основа и др. Подробните правила за безопасност се съдържали в Инструкция за безопасна работа с ОХВС - натриев хлорид (натриева основа), утвърдена от управителя на 28.07.2015 г. На разположение на работниците били и екземпляри от инструкциите за безопасна работа на всички химически вещества, с които се работело, намиращи се в ,,командна зала" - работното място на ищеца. От представената от ответника извадка от книгата за периодичен инструктаж за периода 01.10.-31.12.2020 г. било видно, че такъв бил проведен на ищеца на 14.10.2020 г. от П.М. - инспектор БЗР/ПБ. От извадката от книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве било видно, че такъв бил проведен на ищеца и в деня на злополуката 15.10.2020 г. Част от съдържанието на инструктажа било да се работи с предпазни средства - ръкавици и очила, с които работниците са разполагали.

Инструктажът бил проведен от Я.Я. - организатор производствена смяна.

Част от задълженията на работника били да познава правилата по безопасност, хигиена и противопожарна охрана, което изрично било включено в длъжностната му характеристика. Практиката на работодателя включвала раздаването на предпазни средства на всички работници, включително и на ищеца към датата на злополуката - ръкавици, очила и други. Предаването на предпазните средства не се документирало в нарочен 3 протокол, защото за дружеството те били консуматив и се раздавали при нужда.

На 15.10.2020 г. в командна зала и прилежащите помещения нощна смяна били четирима работници, един от които бил и Е.Х.. Тяхната задача била да почистват производствените машини с натриева основа. Я.Я. провел ежедневния инструктаж, уверил се, че всички разполагат с предпазни средства и работата започнала. Ищецът не поставил своите очила, които да го предпазят от евентуално попадане на химически вещества по неизвестни на работодателя причини. От обясненията на негов колега – А.Т.А. разбрали, че в хода на работата ищецът изтървал парцала си в бидона с натриева основа, в резултат на което капка от химическото вещество попаднала в лявото му око.

Всичките му колеги го предупредили незабавно да си изплакне окото обилно с вода, както било предвидено и в инструкцията за безопасност при работа.

Дали той е направил това не било ясно, но пожелал да си тръпне. Предложена му била помощ при шофирането, както и да отиде до спешно отделение в гр.Русе. Той не приел, като казал, че може да шофира сам и си тръгнал. Какво се е случило с него непосредствено след това, за ответника било неизвестно, но амбулаторният лист бил от 11.00 ч. на 16.10.2020 г. - около 12 часа след инцидента. Не ставало ясно дали ищецът посетил спешното отделение в гр.

Русе на 15.10.2020 г. или се е забавил с посещението на медицинско заведение, което довело до усложняване на състоянието му. На 20.10.2020 г.

Е.Х. подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, която била уважена. Ответникът оспорва твърдението, че на ищеца било казано сам да си снабди лични предпазни средства.

Дружеството разполагало с необходимия запас от такива средства и с възможност винаги да се презареди. Към момента на злополуката на ищеца били предоставени очила. Ответникът се противопоставя и на твърденията, че основната диагноза и обективното състояние на ищеца, отразени в амбулаторен лист № 4522/16.10.2020 г., били пряка и непосредствена последица от инцидента. Прегледът бил извършен 12 часа по-късно, като за този период нямало данни дали ищецът е потърсил помощ и дали с бездействие или действие е причинил съответното обективно състояние до 11.10 часа на 16.10.2020 г. Възразява още, че болничният лист не е продължен поради това, че ищецът напуснал работа, след като трудовият му договор бил 4 прекратен едва от 21.10.2020 г. Това означавало, че към 19 и 20.10.2020 г., ако ищецът все още е бил във временна нетрудоспособност поради злополуката, е нямало причина да не му бъде издаден болничен лист. Следователно, още към 19.10.2020 г. ищецът бил здрав и на пълно работоспособен. Попадането на натриева основа в окото на човек не било толкова увреждащо, колкото го представял ищецът. Ответникът възразява срещу всички твърдения от исковата молба в посока претърпени болки, страдания и неудобства. Счита, че нищо от това не се е случило. Твърди, че ищецът допуснал груба небрежност, като не си е поставил предоставените му защитни очила, не се е съобразил с инструкцията за безопасност и работа, с проведените му инструктажи, както и с предупрежденията на своите колеги. Пренебрегнал основни правила за безопасност, не положил нужната грижа за здравето си и отказал помощ след злополуката. Според ответника, отговорността му на работодател следва да се намали, поради съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични и правила за безопасност от страна на ищеца.

Съпричиняването на вредоносния резултат било 80 % от страна на ищеца и обезщетението следвало да бъде намалено с толкова. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявеният иск по чл.200, ал.1 от КТ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно установено, че като работник в ответното дружество, изпълняващ длъжността „Апаратчик химически процеси“, на 15.10.2020 г., около 22,15 ч., ищецът претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции, при която, съгласно приетата съдебномедицинска експертиза, получил следното увреждане: оток и инекция на конюнктивата на ляво око.

Трудовата злополука е надлежно установена с Разпореждане № 66/20.10.2020 г. на НОИ, ТП-Русе, влязло в сила на 07.11.2020 г., което ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.

5

В подадената от работодателя Декларация за трудова злополука се сочи, че злополуката е станала на обичайното работно място – цех рафинерия в завода за растителни масла и биодизел - Сливо поле. Специфичното действие, извършвано от пострадалия по време на инцидента, било измиване на детайли от центрофуга с разтвор на натриева основа и забърсване с парцал.

Отклонението от нормалните действия /условия/ се свежда до извършване на горепосочените действия без предпазни очила и неспазване на инструкциите от проведения инструктаж за безопасна работа с натриева основа, която попада в окото.

От ангажираните по спора писмени и гласни доказателства се установява, че на посочената дата ищецът бил нощна смяна, заедно с още трима колеги. Началник-смяната им провел задължителния инструктаж по безопасност на работа, като на работниците било обяснено, че трябва да носят предпазни очила и ръкавици, тъй като ще извършва почистване на центрофугата с натриева основа. Само Е.Х. бил без предпазни очила. Малко след започване на работа същият започнал да вика, че си е опръскал очите с натриева основа. Свид.Я.Я. – „организатор производствена смяна“ му казал веднага да си измие очите обилно с вода и му предложил да го закара до лечебно заведение в гр.Русе. Ищецът отказал помощ и си тръгнал сам, като се обадил на баща си да дойде да го вземе. Първо го прегледал фелдшера в близост до завода, който го изпратил в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. Тъй като нямало дежурен очен лекар, на следващия ден сутринта ищецът бил прегледан от доктор Антоанета Ламбева, която му назначила медикаментозно лечение /капки и мехлем/ и му дала болничен лист за 4 дни домашно лечение.