Решение № 17 от 06.02.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Шумен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500498 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни жалби от Р. Д. П., М. Т. П., Г. В. Н. и И. А. К., всички действащи чрез пълномощника си – адв. И. И. от ШАК, срещу решение № 647/14.08.2024 г. по гр.д. № 8/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявените срещу тях искове с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 1-во от ЗЗД са уважени. Първите двама жалбоподатели излагат, че постановеното решение се явявало неправилно и недопустимо, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Ищците не разполагали с правен интерес от предявяване на претенцията. Сочат, че процесната сграда представлявала надземен обект – сграда върху покрив, като не бил верен изводът на съда, че за да се достигне до обсъждания паркинг се преминавало през имота, собственост на З. и К. К.и. Излагат, че откритият паркинг съществува, а обстоятелството, че не разполага със самостоятелен кадастрален номер не означавало, че не е годен самостоятелен обект на правото на собственост. Ищците целяли да ползват обсъждания паркинг, което щяло да доведе до неоснователно обогатяване за тях. Освен това, с исковата молба се искало обявяване на нищожност на нотариален акт, а съдът обявил за нищожна сделката, която същият удостоверявал. Молят въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като им бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

Жалбоподателите Р. и М. П.и считат, че обжалваното решение е неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Сочат, че ищците не разполагат с правен интерес от водене на делото. Паркингът нямал никаква допирна точка с поземления имот, тъй като 1 гаражът, върху която покривна плоча е изграден, бил собственост на юридическото лице – строител. В случая суперфицията изключвала правото на собственост. Излагат, че в хода на воденото между страните гр.д. № 1274/2018 г. по описа на ШРС, К.и не оспорили правото им на собственост върху идеални части от паркинга. Твърдят, че пракомястото представлява вещ по смисъла на чл. 110 от ЗС. Намират, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, тъй като в исковата молба било отправено искане за обявяване нищожността не на договора, а на нотариалния акт, в който той бил извършен. Молят въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като им бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите страни – З. К. К. и К. Т. К., чрез пълномощника си – адв. Б. Й. от САК, са депозирали отговор на въззивните жалби, в който считат същите за неоснователни. Поддържат твърдението си, че откритият паркинг не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Обосновават правния си интерес от водене на делото. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено и им бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което всяка от тях е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 8/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от З. К. К. и К. Т. К. срещу Р. Д. П., М. Т. П., Г. В. Н. и И. А. К., с искане да бъде обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот, сключен между ответниците, извършен с нотариален акт ..., том 1, рег. ........., дело № 104/2017 г. на нотариус рег. .... на НК, с предмет – 19,5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор ***, с право на реално ползване на паркомясто № 3 с площ 15,00 кв.м, поради невъзможен предмет. Твърденията в исковата молба са, че ищцата е собственик на втори жилищен етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Шумен. Чрез последващи, сключени от нея сделки, същата понастоящем притежавала общо 19/20 идеални части от правото на собственост върху посочения поземлен имот. През 2021 г. ищцата учредила в полза на К. Т. К. възмездно право на ползване върху 1/20 ид. част от поземления имот. От друга страна, на 24.02.2017 г. ответниците Р. П. и М. П. продали на ответниците Г. Н. и И. К. 19,5/78 ид. части от открит паркинг – покривна плоча на сграда – хангар, депо, гараж, с идентификатор *** /какъвто не съществувал/, за право на реално ползване на паркомясто № 3.

Сделката била обективирана в нотариален акт ..., том 1, рег. ........., дело № 104/2017 г. на нотариус рег. .... на НК. Посоченият гараж бил изграден от „Прис“ ООД гр. Шумен въз основа на учредено в негова полза право на строеж през 2005 г. от собствениците на дворното място, като строежът бил реализиран. Предмет на последния било и изграждането на 78 кв.м надземен паркинг, който бил ситуиран в западната част на поземления имот.

2

Впоследствие, дружеството – строител продало на Р. и М. П.и правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и 19,5/78 ид. части от открит паркинг – покривна плоча на сграда – хангар, депо, гараж, с идентификатор ***. За да ползват паркомястото в така изградения надземен паркинг, ответниците Н. и К. преминавали през дворното място, в съсобствеността върху което ищцата участвала, като по този начин възпрепятвали ползването на имота от страна и на двамата ищци.

В срока за отговор, всеки от ответниците, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявения иск като неоснователен. Възразили срещу наличието на правен интерес у ищците за предявяване на претенцията. Изложили са, че гаражът, върху чиято покривна плоча бил изграден откритият паркинг, бил построен в съответствие със строителните книжа. Надземният паркинг бил собственост първоначално на суперфициарът, като ищците не притежавали самостоятелен обект в гаража. Изложили, че предявили срещу К.и искове с правно основание чл. 109 от ЗС, като в хода на производството никой от последните не възразил срещу правото им на собственост. Поради това правото на ищците да искат нищожност на сделката било преклудирано. Ответниците придобили правото на собственост върху идеални части и чрез упражнявано добросъвество владение.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 1-во от ЗЗД, като с решението си го уважил. Приел е, че ищците разполагат с правен интерес от предявяване на иска, тъй като за съда е въведено задължение служебно да се произнася относно наличието на нищожност едва след приемане на ТР № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а този въпрос не е поставян при разглеждане на воденото между страните гр.д. № 1274/2018 г. по описа на ШРС. Счел е, че откритият паркинг, респ. паркомястото не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което сключеният между ответниците договор за продажба на идеални части от паркинг се явява такъв с невъзможен предмет – нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения иск от З. К..

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото нотариален акт ..., том 8, рег. № 5831, дело № 878/06.07.2005 г. на нотариус рег. .... на НК е, че А.Д.К., Е.К.Г., В.К.В., Д.М.Р., М.С.Р., И.С.М., А.С.Б. и Г. А.С. продали на „Прис“ ООД гр. Шумен право на строеж върху 156 кв.м за подземен гараж и право на строеж върху 78 кв.м за недземен паркинг, които ще бъдат ситуирани в западната част на собственото на продавачите дворно място с площ 300 кв.м, находящо се в гр. Шумен, за което е отреден УПИ VII-2714 в кв. 183 по плана на града. По делото са представени разрешение за строеж № 11/19.01.2007 г., изд.

3 от Община Шумен, ведно с обяснителна записка, удостоверение № 243/29.10.2008 г., изд. от СГКК – Шумен, технически паспорт и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 170/03.12.2008 г., изд. от Община Шумен, от които се установява, че в поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр. Шумен е изградена жилищна сграда със застроена площ 214,00 кв.м, с разгъната застроена площ 1302 кв.м, подземен гараж с надземен паркинг – застроена площ 145,50 кв.м, разгъната застроена площ гараж и паркинг 291 кв.метра. В документацията са описани собствениците на самостоятелни обекти в сградата, на дворното място и на идеални части от надземен паркинг. Съдът констатира от нотариален акт .... том 6, рег. ...., дело № 776/30.07.2013 г. на нотариус рег. .... на НК, че ищцата З. К. К. придобила чрез сключен договор за продажба следния недвижим имот: втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ VII-2714 в кв. 183 по плана на гр. Шумен, заедно с югоизточно избено помещение, ведно с южната част на тавана с таванска стая, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, находящ се на ул. „.....“ № 7, ет. 2, ап. 2.

Видно от приложените нотариални актове ...., том 3, рег. ....., дело № 386/2017 г., ......, том 3, рег. ....., дело № 385/2017 г. и ...., том 2, рег. ....., дело № 161/2021 г., всички на нотариус рег.

.... на НК е, че чрез сключени договори за продажба и дарение З. К. придобила правото на собственост, последователно върху 1/45 идеална част, 8/45 идеални части и 1/45 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Шумен. Съдът констатира от нотариален акт ..., том 4, рег. .... дело № 455/2008 г. на нотариус рег. .... на НК, че „Прис“ ООД гр. Шумен продало на Р. Д. П. недвижим имот, представляващ магазин № 3 на партерен етаж с площ 38,65 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, както и 19,5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор ***, с право на реално ползване на парко място № 3 с площ от 15,00 кв.м. Видно от нотариален акт ..., том 1, рег. ........., дело № 104/2017 г. на нотариус рег. .... на НК е, че от своя страна Р. П. и съпругата му М. Т. П. продали описаните идеални части от открит паркинг на Г. В. Н. и И. А. К.. По делото са представени решение № 93/31.01.2019 г. по гр.д. № 1274/2018 г. по описа на ШРС, потвърдено с решение № 245/15.11.2019 г. по в.гр.д. № 343/2019 г. по описа на ШОС /за което не се спори, че е влязло в законна сила/ от които се установява, че предявения от Г. и И. К. срещу З. К. иск с правно основание чл. 109 от ЗС бил отхвърлен, а К. К. бил осъден да прекрати неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, да не премахва и поврежда бариера, поставена на входа от ул. „....“ към посочения имот, както и да премахне паркираните от него в същия имот МПС.

В хода на въззивното производство, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с оглед установяване на точното местонахождение на обсъждания открит 4 паркинг. Съгласно заключението по същата, паркомясто № 3 се намира върху покривната плоча на гараж, нанесен като сграда с идентификатор *** по КККР на гр.