Решение № 20 от 28.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375,гр. С., представлявано от управителя Т. В., чрез пълномощника юрисконсулт М. против Решение № 232/27.03.2025 г., постановено по гр.дело № 1514/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният против дружеството иск на И. Г. В., ЕГН ********** от гр. А., като е прието за установено, че тя не му дължи сумата от 117 000 лв. – остатък от главница по Договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008 г., допълнен и изменен с Анекс №1/08.05.2009 г., Анекс № 2/28.07.2009 г. и Анекс № 3/30.09.2009 г., предмет на издаден по ч.гр.д. № 2120/2011 г. на БРС изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №1436/14.03.2011г.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е титуляр на спорното вземане, т.е че същото не му е прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2019г. от „Юробанк България“ АД, както и, че ищцата не е била уведомена надлежно по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия. Поради уважаване на иска на това основание, въведеното като евентуално от ищцата възражение за погасяване на дълга по давност, не е разгледано.

Въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иска отмяна на решението като неправилно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, 1 поради което моли да се постанови ново решение по съществото на спора.

Твърди се, че съдът неправилно е определил правната квалификация на главния иск по чл.124 ГПК.

Оспорва се извода на съда, че ответникът не е титуляр на спорното вземане.

Излагат се доводи, че производството по иска за недължимост на вземането поради недействителност на цесията, е следвало да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищцата, която не е страна по този договор. Тя не е оспорила качеството си на длъжник по договора за банков кредит № 07-0007 _от 18.2.2008г., в допълнение на който са сключени Анекс № Q1 от 08.05.2009г- Анекс № 2 от 28.07.2009г.и Анекс № 3 от 30.09.2009г., осъдена като солидарен длъжник с „Трак енд бус сървиз“ ООД, „Омега- Експрес“ЕООД и А. И. Д. с влязла в сила Заповед за изпълнение№1436/14.03.2011г. по ч.гр.д 2120/2011 по описа на PC- Бургас и издаден изпълнителен лист по същото дело, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 623/2011г. по описа на ЧСИ Т. М..

Според въззивника, длъжникът няма правен интерес да оспорва замяната на кредитора, тъй като за него е без значение кому ще плати, вкл. ако договорът за цесия е нищожен, защото последиците от нищожността на договора за цесия се отразяват единствено в отношенията между цедента и цесионера.

Счита процесният договор за цесия за валидно сключен, а вземането, описано в него- индивидуализирано по основание и размер. По изпълнителното дело, както и в настоящото, е приложена и разбивка на дълга по пера към датата на цесията и може да се направи обоснован извод, че въззивникът е титуляр на вземането. В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че представеното с исковата молба Приложение 2, удостоверяващо прехвърляне на задължението на И. В., не е идентично с представеното Приложение 2 по изпълнителното дело. И двата документа били извлечение от списък с прехвърлени вземания, като към екземпляра, приложен към изпълнителното дело били добавени повече страници, което не означавало, че се касае за различни документи.

Сочи се, че процесното вземане е отбелязано на стр.18 в пълномощното на цедента, както и на стр.26 от Приложение 2 към договора за цесия, а така също в потвърждението за цесия от „Юробанк България“АД.

Пред първоинстанционния съд не е бил представен договора за цесия в цялост, като според въззивника, било достатъчно да се представи първа и последна страница с цел удостоверяване съществуването на договора и запазване на конфиденциалност на част от информацията по договора за трети лица.

В настоящия процес е приложен към въззивната жалба Договора за цесия от 29.03.2019г., Приложение №2 към него, Потвърждението за цесия в 2 цялост и пълномощното на пълномощника К. Д. в цялост. Обръща се внимание, че всички тези документи се намират в изпълнителното дело.

На следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че ищцата не е надлежно уведомена за извършената цесия. Сочи се в тази връзка, че са представени конкретни доказателства, приети от първоинстанционния съд, които са достатъчни за установяване на факта на уведомяване, за което не е предвидена изрична форма, нито пък уведомяването на длъжника представлява елемент от договора за цесия и има отношение единствено към противопоставимостта му спрямо длъжника и трети лица.

Уведомяването има значение за точното изпълнение на задължението на длъжника спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД.

Отбелязва също, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор. Цитира се съдебна практика.

Наред с това счита, че след като към отговора на исковата молба е приложено уведомление за цесия с искане за връчване от съда, няма значение кой е адресата и пълномощното в тази връзка. Отново се позовава на съдебна практика и счита, че това уведомление, представено с отговора на исковата молба представлява факт от значение за спора по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, настъпил след предявяване на иска.

Въззивникът не споделя и изводите на съда за липса на изрично упълномощаване на посочения като пълномощник за връчване на уведомлението за цесия. Обръща внимание, че в представителната власт на пълномощното на лицето К. Д. е включено упълномощаване за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В списъка на това пълномощно изрично е посочено и процесното вземане.

Счита също, че не кореспондират със събрания доказателствен материал и изводите на първоинстанционния съд относно надлежното конституиране на новия взискател - ищецът в изпълнителното производство, който довод подкрепя с факта, че в Постановлението на ЧСИ за прекратяване на производството по чл.433, ал.1, т.8 ГПК като взискател е посочен именно ищецът.

В случай, че съдът разгледа посоченото като евентуално възражение за недължимост на процесните суми като погасени по давност, отбелязва за безспорно установено, че в периода 19.04.2011 г. до 27.04.2016 г. изпълнителни действия са предприемани. От 02.08.2016г. до 03.12.2019г. са правени удръжки от запор от трудово възнаграждение съгласно отбелязванията върху приложения изпълнителен титул и книжата по изпълнителното дело. Посочените действия, според страната, прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място се твърди, че следва да бъде приложено ТР № 3 от 3

28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Именно след тази дата, на 27.04.2016г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на И. В. и са постъпвали суми от запорираното й трудово възнаграждение.

Освен това, според тълк.дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Намира, че следва да бъдат приложени и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностни срокове не са текли.

По изложените съображения счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл.

Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

При условията на евентуалност, намира разноските, предявени от ответната страна, за прекомерни и моли да бъдат определени съобразно действителната фактическа и правна сложност на производството, съгласно актуалната практика на СЕС и националните съдилища.

В отговор на въззивната жалба, подаден от И. Г. В., чрез пълномощника адв. К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Счита за безспорно: -изпълнителното основание; -че на 29.03.2019г.е сключен договор за прехвърляне на вземанията по договора за банков кредит между „Юробанк България“ АД- цедент и ответното дружество- цесионер, за които е бил издаден посочения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2120 по описа за 2011г. на БРС; -че въз основа на възникналото частно правоприемство, ответното дружество е заместило „Юробанк България“ АД в образуваното от банката изпълнително дело № 623 по описа за 2011 г. на ЧСИ-Т. М.; -че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено с Постановление за прекратяване, изх. №17506/08.07.2022г.

Счита, че независимо от липсата на висящо изпълнително дело, за длъжника е налице правен интерес да бъде установено, че не дължи вземането, за което е издадено изпълнителното основание, защото настъпилата по изпълнителното дело перемпция не изключва възможността за ново принудително изпълнение. Наличието на правен интерес от предявяване на процесните искове обосновава и с новонастъпилото след прекратяване на изпълнителното дело обстоятелство- уведомление от дружеството – ответник до ищцата за дължимост на процесните суми, приложено към исковата молба.

4

Пасивната легитимация на ответника е обоснована със сключения между него и банката договор за цесия на процесните вземания.

Счита, че доказателства относно спорните въпроси- конкретното вземане по договора за цесия не е сред прехвърлените; ответното дружество не може да се легитимира като кредитор; ищцата не е уведомена надлежно за новия кредитор и при условията на евентуалност,че вземането не е погасено по давност, не са представени в първоинстанционното производство от ответника или поне не в срока по чл.131 ГПК, въпреки указанията и разпределената доказателствена тежест с проекта за доклад, обективиран в Определение №3134/12.12.2024 г., допълнен с окончателния доклад в първото по делото съдебно заседание.

Поддържа всички изложени в исковата молба доводи по спорните въпроси и счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и представените с въззивната жалба доказателства не водят до друг извод, тъй като част от тях вече са били представени в предходната инстанция и са оспорени по надлежния ред. Несвоевременното им представяне не подлежи на саниране от въззивната инстанция .

По отношение на предявеното евентуално възражение за погасяване на дълга поради изтекла давност сочи, че предприетите по изпълнителното дело действия са извършени през периода от 19.04.2011г. до 27.04.2016г., а в периода от 02.08.2016г. до 03.12.2019г. (вкл.) всеки месец са постъпвали суми по изпълнителното дело от наложения на ищцата запор на банковата й сметка, т.е на 04.12.2021г., процесното изпълнително дело е било прекратено по силата на закона. Съставеното впоследствие постановление от съдебния изпълнител единствено е констатирало настъпилото прекратяване.

От изложеното следва, според въззиваемата страна, че след постановяването на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, са се осъществили факти от значение за съществуващото правоотношение и чиито правни последици следва да бъдат преценявани именно спрямо това тълкувателното решение. Към датата на приемането му, изпълнителното дело е било висящо и съгласно ТР новата погасителна давност е започнала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие – в случая възбраната, наложена на 27.04.2016 г. и съответно е изтекла на 27.04.2021г.