Определение № 31775 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31775 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110111090 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени на 23.04.2026г от „..“ ЕАД срещу ЕТ „ .“ искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 754.82 евро, представляваща цена на ел. енергия за периода от 19.05.2025г. до 18.08.2025г. начислена на основание чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и сумата от 51.83 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 10.09.2025г до 21.04.2026г.

Препис от исковата молба е бил връчен на физическо лице от адреса, като по делото е бил депозиран отговор на исковата молба от ., която заявява, че . – действаща като ЕТ „.“ е починала на 11.09.2017г. Сочи се, че единствен наследник на починалата . – действаща като ЕТ е именно ., която от своя страна се е отказала от наследство съгласно удостоверение, издадено и от СРС, 91 състав. Предвид това се моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. Към молбата е приложен препис от съдебно удостоверение от 05.02.2021г. на СРС, 91 състав по гр.д.№ .г и удостоверение за наследници на ..

С оглед постъпилата информация съдът е разпоредил извършването и на служебна справка, от която се установява, че действително . е починала на 11.09.2017г., т.е преди предявяване на исковете. Поради това и според настоящия състав образуваното по депозирана искова молба срещу ЕТ „ .“ производство се явява недопустимо. Аргументите за това на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Една от абсолютните предпоставки за допустимост на исковия процес е наличието на правосубектност на всяка от страните. В настоящия случай исковете са предявени срещу едноличен търговец, поради което следва да се извърши преценка дали същият към датата на подаване на исковата молба е правосубектен.

Правосубектността обхваща правните свойства (качества) на субектите на правото (фундаментални и особени). Общата правосубектност в случаите, когато става дума за индивидуални субекти на правото, включва три качества, които са съставни елементи на правосубектността: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

1

Правоспособността е призната и гарантирана възможност едно лице да бъде носител на права и задължения - независимо дали се касае за субективни материални права и задължения или за процесуални такива.

Според чл. 27, ал. 1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

Обстоятелството, че с признаване качеството на търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност, открива се възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, не означава, че възниква нов правен субект. Субект на гражданското право може да бъде физическо или юридическо лице. С регистрирането си като ЕТ физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице (т.е. няма различен правен субект), за разлика например от това, при учредяване на еднолично дружество, където с учредяването му възниква втори правен субект. Ето защо едно физическо лице може да регистрира само една фирма като ЕТ, за разлика от това, че може да създаде много дружества.

С оглед горното следва да се съобрази разпоредбата на чл. 1 ЗЛС, в която е предвидено, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Така, физическите лица са правоспособни от момента на раждането си, ако са родени живи и жизнеспособни - чл. 2 от ЗН. Същевременно правоспособността на физическото лице се прекратява с неговата физическа или обявена смърт, след който момент, лицето не може да бъде носител на материални и процесуални права и задължения.

В мотивите на Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълк.дело№ 1/2017 г.

ОСГТК ВКС е прието, че „нормата на чл. 1 от ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.

Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува(заченатият при откриване на наследството - чл. 2 от ЗН; работодател по смисъла на §.1 т. 1 от ДР от КТ, който не е юридическо лице и др.)“. Тук може да се посочат и други примери на „фингирана правосубектност“, но при всички положения тази фикция е изградена за целите на съответния закон - чл. 9, ал. 2 от ДОПК(относно неперсонифицираните дружества и осигурителните каси - приравнени на юридически лица), което правило, обаче е само за данъчни цели, уточнено изрично в ДОПК; гражданското дружество, което не може да бъде страна в гражданския процес(страна в процеса са съдружниците и др.). Що се отнася до едноличния търговец /ЕТ/, не е налице такова фингиране (следва да бъде уредено за целите на материален закон), като нелогично е да се търси в процесуален закон.

При смърт на физическото лице-ЕТ се открива наследство, включващо, както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на 2 физическото лице наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса, като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на ЗН. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството (чл. 1 от ЗН), неговото предприятие се поема от наследник, който ако желае може да продължи търговската дейност на наследодателя. В случай че не желае, следва да се предприемат съответните действия по заличаване на предприятието, но горното не означава, че това заличаване настъпва автоматично със смъртта на лицето-ЕТ или че липсата на заличаване води до поддържане на правосубектността на едноличния търовец.

Следователно, без да е налице абсолютната задължителна процесуална предпоставка - процесуална правоспособност, не може да възникне надлежно качеството страна по гражданско дело, поради липсата на годен правен субект (съобразно материалното право), който да е носител на права и задължения, респ. това се отразява на допустимостта на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Когато правоспособността по материалното право не е налице, поради смъртта на физическото лице /било то и действащо като ЕТ/, настъпила преди предявяването на иска, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност. Ето защо, то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. В такъв случай не намира приложение разпоредбата на чл. 227 от ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по гражданско дело, тъй като не може да се породи процесуално правоотношение със страна, която към момента на предявяване на иска не съществува като правен субект. Ирелевантно е желанието/нежеланието на наследниците на лицето да придобият процесуалното качество страна (ответник). Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца за това, че посоченият от него ответник действащ като едноличен търговец вече е починал.

В обобщение на всичко изложено следва да се посочи, че при регистрация н а физическо лице като едноличен търговец не възниква нов правен субект, а само се разширява правосубектността на физическото лице. В настоящия случай ЕТ „.“ не е заличен в Търговския регистър, но никой от наследниците не е поел предприятието. Същевременно Търговският закон не допуска раздвояване на физическото лице - в качеството му на такова и в качеството му на едноличен търговец, поради което със смъртта на физическото лице . се преустановява нейната правосубектност и в качеството и на едноличен търговец.

Следователно в настоящия случай липсва надлежна страна – ответник, по предявените от „..“ ЕАД искове, защото физическото лице упражняващо търговска дейност като ЕТ е починало преди завеждане на делото, което води до недопустимост на настоящото производство.

Така мотивиран на основание чл. 130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гражданско дело № 3

11090/2026г., по описа на Софийски районен съд, 15 3 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4