Решение № 433 от 28.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260006 от 22 февруари 2021г. по гр. д. № 68/2018г., Окръжен съд – Перник, ГК е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, да заплати на И. Б. М., К. С. П. и Ю. С. П. на осн. чл.

432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 200 000 лв. на всеки един от ищците /предявени частично от по 250 000 лв. за всеки ищец/ – застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат от смъртта на С. С. П. /съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец/ от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.06.2018г. около 11,00 часа в Перник, предизвикано от К. Р. В. при управление на МПС марка “Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.08.2018г. - датата на завеждане на доброволната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на обезщетенията, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като отхвърлил исковете за заплащане на законната лихва върху сумите от по 200 000 лв. за периода от 08.08.2018г. - датата на настъпилата смърт, до 14.08.2018г.;

1 осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адв. Ж. В. Т. сумата 13 530 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците по производството; осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 24 000 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете, както и сумата 450 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на съда.

ЗК „Лев инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението на ОС Перник, постановено по търговско дело № 68/2018г., с което исковата претенция на И. Б. М. е уважена за сумата над 100,000.00лв., ведно с лихва от 15.08.2018г.; на К. С. П. е уважена за сумата над 100,000.00лв., ведно с лихва от 15.08.2018г., както на Е. Ю. С. П. е уважена за сумата над 100,000.00лв., ведно с лихва от 15.08.2018г. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в тази връзка поддържа, че за пострадалия не е била налице обективна пречка да преустанови движението си преди достигане на конфликната точка на траекторията на движение на превозното средство, за възприемането на което също не е съществувала пречка, иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете за разликата до 200 000 лв.

И. Б. М., К. С. П. и Ю. С. П., са подали отговор на въззивната жалба, депозирана от ответника, с който са оспорили основателността й.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците – съпруга и низходящи от първа степен на починалия при ПТП С. П. – с а възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на съпруга и бащата в размер на по 200 000 лв., като е приел възражението да съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пресичане на място, необозначено като пешеходна пътека, за неоснователно, като допълнително съдът е разгледал и поведението на пешеходеца при самото пресичане и е направил извод, че той не е нарушил правилата за пресичане.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а 2 като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за чистично неправилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая причинителят на вредите е бил осъден с влязла в сила присъда. Присъдата, влязла в сила на 23.07.2020г., е постановена на 30.04.2019г. по нохд № 41/2019г. от ОС - Перник и с нея К. Р. В. е признат за виновен в това, че на 28.06.2018г. на посочено място в гр. Перник при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ***, на пешеходна пътека тип М8.1, е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходната пътека не спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил смъртта на С. С. П. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", пред.

1- во, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителните му в полза на ищците части не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са увредени лица от ПТП, станало на 28.06.2018г., от което е настъпила смъртта на съпруга, съответно баща им, а ответникът е застраховал гражданската 3 отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ), като причиняването на смъртта на пешеходеца е установено и със задължителната за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, присъда, посочена по-горе (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на С. П..

Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

Спорен е и въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В срока за отговор на исковата молба, преди по делото да е постановена и представена присъдата, с която е признат за виновен делинквентът, ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в пресичане не на пешеходна пътека, както се твърди от ищците.

Присъдата, задължителна за гражданския съд относно елементите на деянието, посочени в чл. 300 ГПК (чл. 413, ал. 2 НПК), установява определен механизъм на ПТП, а конкретен вероятен механизъм на ПТП е изследван по делото в заключението на изслушаната автотехническа експертиза. Съгласно това заключение л. а. „Фолксваген Голф“ се е движил по ул. „Младен Стоянов“ в дясната лента за движение с посока на движение от ул. „Юрий Гагарин“ към с. Големо Бучино със скорост около 50 км/ч. Пешеходецът С.

П. се е намирал от лявата страна (в посоката на движение на л.а.) на тротоара на ул. „Младен Стоянов“ и е изчаквал преминаването на неустановен товарен автомобил (местонахождението на такъв е било обсъждано като хипотеза в наказателното производство). След преминаването на товарния автомобил пешеходецът е навлязъл на платното за движение на ул. „Младен Стоянов“, като се е движил в зоната на пешеходна пътека тип М8.1, обозначена с хоризонтална пътна маркировка (мястото на ПТП е установено с присъдата).

4

В съдебно заседание експертът е посочил, че пешеходецът не е имал видимост към лекия автомобил поради наличието на товарния автомобил, въпреки че в заключението си е разработил хипотеза, че преди да навлезе на платното пешеходецът не се е съобразил с приближаващия се л.а. – в тази част изводите на вещото лице, освен че не почиват на конкретни факти, са и неотносими за решаващата дейност на въззивния съд по съображенията, изложени по-нататък в мотивите към настоящото решение относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в конкретния случай. Водачът на л. а.

„Фолксваген Голф„, според заключението, е видял намиращия се на пешеходната пътека пешеходец и е задействал спирачната система на автомобила. В процеса на спиране л. а. е ударил с предна лява част пресичащия платното за движение пешеходец. Преди мястото на ПТП - на разстоянието 37,3 м от него - водачът е имал възможност да възприеме намиращия се на платното за движение пешеходец, което е по-голямо от дължината на опасната зона (35,26 м), като водачът на л. а. е разполагал с около 0,14 сек време за реакция преди автомобилът да навлезе в опасната зона и е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране преди мястото на произшествието.

За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Б. – първи братовчед на починалия при ПТП и св. П. – приятелка на семейството. Първоинстанционният съд е изградил изводите си и въз основа на показанията на тези свидетели. От показанията им е установено, че след ПТП със С. семейството му било в шок и ходило всеки ден в болницата, където пострадалият бил настанен в кома и поставен на командно дишане за около 40 дни, те имали надежда, че ще оцелее; след смъртта на С., който им бил опора и който бил много деен и се грижил за всичките си близки и домакинството, животът на съпругата му и на синовете му, от които Ю. живеел отделно със семейството си (така и обяснения по чл. 176 ГПК на ищците – синове на пострадалия, независимо дали К. притежава собствено жилище), но идвал постоянно с децата си в бащината къща, се променил; те били много задружно семейство за пример, живеели в разбирателство и без кавги, а след загубата не можели да владеят емоциите си, плачели, били в стрес, „всичко било тъжно“; И., която била омъжена за С. близо 60г. и с когото имали силна връзка, била съсипана, направо се „смалила“ и постоянно плачела щом се спомене съпругът й, 5 синовете му също много тежко изживявали загубата на баща си и продължавали да се чувстват зле и към м.01.2021г. (когато е проведен разпит на св. П.а).

От заключението на изслушаната по делото съдебно – психологична експертиза, е установено към м.03.2019г., че ищците са в състояние на дълбока тъга, завишена базисна тревожност, повишена емоционална ранимост и възбудимост, установена е и занижена способност да извършват ежедневните си задължения, придружена от неувереност и плахост; продължаващото разстройство в психологическото им състояние е свързано със страдания, тревожност и безпокойствие. В състояние на дълбока тъга те не могат да приемат смъртта на своя близък. От допълнителното заключение на СПсЕ, обективирало психилогически изследвания на ищците от м.10.2020г., е установено още по делото, че няма промяна в емоционалното състояние на ищците в положителна посока, животът им се е променил и реорганизирал, смъртта на близкия не е изживяна с продължаващо усещане, че без него нищо не е същото, овладяването на случилото се е трудно и мъчително, не могат да преодолеят тревожността и депресията, разклатена е базисната им сигурност, като и при тримата се налага лекарска консултация с психиатър, за да се справят с ежедневните си задължения, налице са сериозни емоционални проблеми, които могат да повлияят на физическото здраве и да нарушат социалния им живот. Обсъденото заключение е изготвено въз основа на интервю и описани психологически тестове - утвърдени методи за психологично изследване на нивата на депресия, тревожност и равнището на безпокойство, като въз основа та тях и специалните знания на вещото лице са направени обобщения за преживяванията на изследваните лица към минал момент и към момента на изготвяне на заключението. По делото няма данни, които да разколебаят доказателствената стойност на обсъденото основно и допълнително заключение, - например за друго събитие с травматичен характер, което да е в причинна връзка с коментираните и установени симптоми при ищците.